Тома Белев предложи на читателското внимание своята версия по повод материала "8 млн. лв. годишно прибира екосдружение" във Frognews.bg, което препечатахме от вестник „Република”:

"Независимо, че попадам в позицията на човек, който обяснява, че няма сестра, съм длъжен да уточня:

Не се срамувам, че съм роден в гр. Кърджали. Гордея се с това.

В България не ми останаха достатъчно роднини в трудоспособна възраст за да си формирам "семеен кръг" или "октопод". Всичко на всичко - 4, другите - заминаха в чужбина или погребах. Добре, че имам приятели. Но всички запазиха своето човешко достойнство - независмо че едвам свързват двата края. Заради което ги обичам и се гордея с тях.

Не съм член на партия Зелените, но още утре ще платя членски внос и ще отстраня този пропуск. Защото политическите свободи са част от конституционните права на гражданите, а аз съм гражданин, а не поданик или васал. Не съм бил кадидат за евродепутат на партия Зелените, защото, когато се кандидатирах в първите избори за Европарламент, тази партия още не беше създадена - тогава кандидатурата ми бе подкрепена от Зелената партия. Обещавам това да се поправи при следващите избори, стига да ме поканят.

Не съм назначаван с протекции на поста си от депутати, за което може да потвърди колегата, който ме е назначил – г-н Милко Станчев. По скоро 2 пъти отказах тази позиция, защото да работиш в Зелени Балкани за опазването на българската природа е много вдъхновяващо. Що се отнася за многоуважаваната от мен г-жа Св. Стефанова с нея съм имал удоволствието да се виждам през 1992 и 1993 и еднократно през настоящата година. Ще продължа да го правя. Симеон Марин, Андрей Ковачев, Катерина Раковска и Петко Ковачев, както и много други съмишленици за опазването на българската природа, не са ми роднини. Те са нещо повече от това – приятели - и се надявам това да продължи и занапред.
СНЦ Зелени Балкани са организация в обществена полза и членовете на нейния управителен орган не получават заплати за това. Непонятно е явно за някои, как може да работиш без да ти плащат и даже да си плащаш з а това. Въпрос на ценности.

От моят дядо съм запомнил, че след ковчега ходят хора, а не имоти и в него пари не ти трябват. За съжаление годишния бюджет на СНЦ Зелени Балкани е десетки пъти по-малък от посочените 8 милиона. Ще почерпя, когато стигнем тази сума, защото това ще означава, че в България вече има развито гражданско общество. Зелени Балкани не са изпълнявали и не изпълняват договор за мониторинг на НАТУРА 2000 мрежата, защото в момента няма изградена система за това . Помагам това да се случи, но не, за да печеля, а за да може мрежата действително да опазва българската природа.

Мрежата НАТУРА 2000 предложена от Зелени Балкани и множество други държавни и обществени организации бе одобрена от БАН, Националния съвет по биологично разнообразие, МОСВ, Министерски съвет и Европейската комисия, колкото и това да не се харесва на желаещите да застрояват българската природа. Но все още имаме непълноти в мрежата, особено за мечката и за черноморските хабитати. Колкото мога, ще помогна тези пропуски да бъдат запълнени, най-малкото, за да не плащаме глоби за неизпълнение на европейските директиви.

За съжаление по процент от територията на страната включени в защитени територии, България е много далеч от развитите икономики. Срещу нашите 5% защитените територии заемат 54% от територията на Германия,29% от Швейцария, 28% от Австрия, 22% от САЩ, 21% от Австралия, 15% от Великобритания, 14 % от Китай и Франция, 10% от Япония и Русия. Между икономическото развитие, БВП и процента защитени територии има пряка връзка в 20 най-развити икономики в света. Поемам ангажимент да помогна с каквото мога, за да достигнем Германия и за това днес като свободен гражданин предложих създаването на една нова защитена територия. При това с подкрепата на нейните собственици и местни администрации.

Зелени Балкани се занимават с опазване и „разселване на бухали, щъркели, лалугери, жаби и други животински видове”, защото това е част от целите на организацията, все пак от една природозащитна организация се очаква да опазва природата, а не да строи хотели и ски-курорти или да ги защитава. Доколкото зависи от мен, ще помагам Зелени Балкани да продължат да го правят и занапред.

За съжаление бюджета на Природен парк Витоша, който осигурява държавата за мероприятия в парка, никога не е достигал сумата от 200 000 лева – за миналата година бе 50 000, а за тази – 126 000 лева. Всеки може да оцени за какво стигнат тези пари. Естествено е, че когато няма достатъчно средства от бюджета, нужните пари ще се търсят от външни източници, вкл. европейски средства. Дирекцията на парка не чака някой да й осигурява информация – обявите за всички програми са публични и във всички вестници. Нямам намерение да престана да търся помощ за парка – Витоша се нуждае годишно поне от 3 милиона лева за да изпълнява ефективно функциите си.

Средствата, които е предоставила ОПОС за изпълнение на плана за управление на парка, не са 3 290 000 лева, а с 2 милиона по-малко и проекта се изпълнява в периода 2009 -2012. За да поправим това, ще кандидатсваме за поне още 6 милиона до 2015. Новите стълбови маркировки, табели, входове, ремонтирани алеи, залесени територии и диви кози са видими за всеки, който е влизал в парка и посочват как се използват средствата попроекти. Кошчета сред природата не слагаме и нямаме намерение да слагаме - по екологични съображения. Щом си донесъл пълна раницата в планината, трябва да имаш сили и да изнесеш опаковките извън нея.

Директора на ПП Витоша не издава разрешения за строителство (това извършват архитектите на общината), не установява незаконно строителство (това извършва ДНСК) и не може да го премахне (това правят собствениците на имотите, а дирекцията на парка не е такъв). Все пак за последните 2 години 3 пъти сме изискали да се изпълни плана за управление на парка и да се извърши пълна проверка на цялото строителство в него. Това явно е засегнало няколкото големи собственика, които нямат необходимите документи и се страхуват от една подобна проверка и обяснява активността на медииният им обслужващ персонал. Ще продължа да настоявам и в бъдеще за това, защото законите в България трябва да са еднакви за всички – и за бедни и за богати. Няма нито едно съдебно решение, което да задължава Дирекцията на парка да премахва незаконни постройки, все пак съдиите дотолкова познават ЗУТ.

Отговорността за състоянието на ски-съоръженията, хижите и хотелите навсякъде, включително и в Природен парк Витоша, е задължение на техния собственик, какъвто дирекцията на Природния парк не е. Дирекцията на природния парк е контролна държавна структура за прилагане на плана за управление на парка, за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на защитената територия, за екологично образование и подпомагане на устойчивия туризъм.
Дирекцията на природния парк никога не е насочвала туристически маршрути към опасни за посетителите места, каквото представлява горната част на Боянския водопад. Няма да го прави и в бъдеще. Пътеките, които се маркират в Природен парк Витоша, се избират като един от факторите на оценката са рисковете за здравето и живота на хората. Никой не може да спре туристите да излизат извън маркираните маршрути, но това те предприемат само на собствен риск. Насочването на туристическия поток към застрашаващи живота места, включително и чрез изграждане на парапети, би създало повече опасности в дългосрочен план, което е неоправдано и е в нарушение на основните принципи за управлението на туризма в защитените територии.

Смешно е да се твърди, че един директор на третостепенен бюджетен разпоредител може да притиска правителството, или две правителства. Обратното, че няколко медии го правят по поръчка на олигарсите замесени в строителството на ски-курорти е видно за всички. Трябва да е ясно, че моето първо име е Тома, а не Директор, за разлика от някои, които умират да се титулуват Издател, Създател и други подобни. Никой и никога не е установявал конфликт на интереси в моята работа, просто защото никога не смесвам служебните си позиции със гражданските и Зелени Балкани никога не са получавали и 1 лев от бюджета на парка. Няма и да получат, поне докато зависи от мен. За сметка на това ще дават, както са го правили и до момента. Някои издатели, дължащи стотици хиляди лева на организациите, в които са членували, считат, че всички останали са като тях. Не, не са – предпочитам да живея под наем и да ползвам 15 годишна кола, но да мога да се гледам сутрин в огледалото. В заключение мога да заявя че с господата издатели и редактори на вестник „Република”, ще се надявам да се срещнем в съдебната зала. А като свободен български гражданин смятам да продължавам да се изпълнявам своите конституционни и служебни задължения – да опазвам българската природа и конституционни права – правото на свободно сдружаване."

Тома Белев