25 Януари, 2008

Интервю на Елизабет Дафинова

-Г-н Райдовски, според вас ще проработи ли новосформираната Държавна агенция „Национална сигурност"(ДАНС)? Има ли наистина нужда от нея?

- Не държавна агенция, Свети синод за национална сигурност да създадат, ако няма политическа воля за работа срещу корупцията, никога няма да има ефективни резултати. Създаването на агенцията може да бъде разглеждано като:

- официално признание на властите, че корупцията във висшите етажи на властта е недосегаема. Само това обяснява решението за създаване на тази нова структура с огромен бюджет в такава малка страна като България.

- аналог на създадения с решение на ПБ на БКП преди 40 години Комитет за държавна сигурност. Тогава целта на др. Живков беше да се отнемат правомощия и възможности на вътрешния министър Дико Диков. След 4 години КДС беше отчетен като грешка и ДС бе върната в структурите на МВР.

- ако основната цел на тази агенция, според думите на нейния шеф, е борбата с корупцията и първата й задача ще бъде да се захване с имотите на хората от висшите етажи на властта, що чини контраразузнавателната служба в тази структура, питам аз?

- официално признание от страна на управляващите, че поради размерите на корупцията сега съществуващите служби не са в състояние да се справят с нея. С какви хора ще работи новата агенция? Ако до сега служителите не са вършили ефективно своята работа, кое дава основание да се мисли, че новото наименование или новият началник ще промени качеството на работата им?

Като стана дума за началник на ДАНС, кой знае защо все си припомням за онази италианска РО 2 (масонска ложа - б.р.). Защо ли?

Според мен служителите на НСС са доказани професионалисти, работят и сега ефективно, стига да не им пречат външни фактори, подчинени на различни интереси. В тези среди се говори за случай, когато неотдавна, въпреки представените неоспорими доказателства от страна на прокуратурата и МВР по определен случай, от Министерския съвет отношение не е взето.

- служителите на ДАНС ще са по много секретен щат. Това означава, че извънземни не могат да бъдат назначавани, защото са малки зелени човечета и всички ще ги разпознават като агенти срещу корупцията.

- не на последно място, кой ще контролира контрольорите след като по закон те ще докладват само на министър-председателя, който и да е той?

- защо началниците на ДАНС не бяха проверени от комисията на Евтим Костадинов и Клара Цеткин за съпричастност към агентурния апарат на бившата ДС? Или както вече става практика, отново някой иска да скрие някого?!

- като дойде време агенцията да се отчита колко разработки са реализирани, колко души са уличени в корупция и колко от тях са осъдени какво ще говорим?

- ДАНС ще създава свои ДОТИ, ДОИ или както и да се казват те.

Ако държавата разполага с излишни средства защо не ги предостави на мизерстващите детски домове, държавните болници, които са в окаяно състояние, вместо да ги хвърля на вятъра през страниците на папките на ДАНС.

- По повод създаването на ДАНС преди време Румен петков се закани, че ще си създаде „свое разузнаване" в МВР, след като му взеха контраразузнаването. Разузнавачите ли бяха „добрите момчета" на някогашната национална сигурност за разлика от агентите на ДС?

- Преди дни беше официално отбелязана 100-годишнината от създаване на т. нар. военно разузнаване. Това беше още един повод за определени среди да раздухат отново напрежението в обществото. Да се изиграе за пореден път циркът с добрите разузнавачи от РУ на Генералния щаб (ГЩ) и МНО, които, милите, работили само за държавата и главорезите от ДС. Спомнете си какво квичене се разнесе, когато НРС понечи да отбележи своите 60 години от създаването си.

От думите на генералите Зикулов, (когото познавам от детските си години и имах друго мнение за него) и Студенков  в излъчения 30-минутен пасквил по Герговата телевизия излиза, че РУ на ГЩ не се е съобразявало никога с ръководната роля на БКП. Нима генерал Васил Зикулов не беше член на ЦК на БКП до последния си работен ден като зам.-началник на ГЩ и началник на РУна ГЩ?

Ще се намери ли идиот, който да повярва, че те не са работили на територията на страната и не са събирали вътрешнополитическа информация? Нима ще се намери някой, който би повярвал, че ако преди 10 ноември агент или оперативен работник (ОР) на РУ на ГЩ придобие информация от антипартиен, антиправителствен характер няма да я сподели със своя началник, а той съответно с партийната или административна институция, до която има достъп?! Приказки за малоумници!

А за какво им бяха т. нар. разузнавателни пунктове във всички окръжни градове, за какво им бяха служителите на постоянно прикритие къде ли не? Може би само в Ритуалната зала на Централни софийски гробища нямаха свои служители на прикритие!

Много интересно ще бъде, когато станат ясни оперативните работници и агентите на РУна ГЩ в обществено-политическото пространство и държавната администрация на страната ни. Особено там, където няма никакви възможности за придобиване на информация от военен характер, която се отнася до т. нар. национална сигурност.

Студенков не се посвени да спомене и случая с осъдения на смърт за предателство бивш ОР от РУна ГЩ - Димитър Димитров. Но пропусна важен момент от разработката - ролята на близкия приятел на Димитров, с когото последният споделя намеренията си. Вместо да го вразуми и спре, приятелят му, също офицер от РУна ГЩ, класически доносник, го поощрява през цялото време, в резултат на което Димитров реализира замисъла си и е осъден на смърт. Да не говорим, че този, когото Димитров мислеше, че е американски разузнавач дори не беше американец.

Да не забравяме, че както се пише и говори и до ден днешен, особено по времето на правителството на СДС, РУ на ГЩ работи активно на територията на страната, ползва свои технически разузнавателни средства, бригади за външно наблюдение. Обяснението за негативното отношение на ръководството на РУна ГЩ към ДС ще стане публично достояние, когато комисията „Евтим Костадинов - Клара Цеткин" публикува пълните списъците на служители и ръководители на РУна ГЩ, които са били агенти на ВКР на ДС още от времето, когато е било V управление на ДС през 50-те години на миналия век.

И една малка, но съществена подробност, която говори за отношението на управляващите към РУна ГЩ както се нарича сега и Националната разузнавателна служба (НРС). По силата на какви обстоятелства генералът Пламен Студенков ползва персонален автомобил от парка на НСО?

- Когато бяхте шеф на пресцентъра на МС при Жан Виденов, журналистите от БНТ, а и не само те, бяха пропищели от вас, че по мобифона се месите в работата им, пренареждате новините и т.н. Освен това сте се държали грубо с тях, дори цинично, обиждали сте ги. Вярно ли е това и как бихте коментирали в този контекст безапелационното и безотказно включване на столичния кмет Бойко Борисов пряко в ефира на различни медии и предавания винаги, когато пожелае и без предупреждение? Особено фрапиращ беше случаят с включването му наскоро в предаването „На четири очи", когато той безцеремонно „изяде" от времето на втория събеседник на водещата, за да води задочен спор с предишния й събеседник.

- Пропищели от мен е малко преувеличено. Пищяха помиярите, които обслужваха личните и корпоративни интереси на тези, които им плащаха и деформираха обективните факти. В някои случаи това дори не бяха интересите на издателите и главните им редактори.

За да разберем истината, трябва да се върнем в онова време на безвремие и медиен разгул, доколкото са ви останали спомени. В края на 94-та БСП спечели парламентарните избори. Правителството на Жан Виденов направи опити за възстановяване на държавността, доколкото беше възможно в онази сложна обществено-политическа обстановка. (Нещо, което Иван Костов също правеше по-успешно, защото управляваше безапелационно еднолично, както според мен трябва да бъде в такава обстановка. И това в известен смисъл му изяде главата). Така Жан Виденов засегна интересите на зараждащата се олигархия, коятоq както е известно няма партийна окраска, а само икономически интереси. А по онова време новоизлюпените парвенюта в стопанския сектор на страната, бъдещите олигарси, считаха, че държавната собственост им сe полага, че целта на 10 ноември беше да се създадат условия да се разграби държавата от 10 човека. Както казва великият социолог на повикване Андрей Райчев, преходът свършиq защото 100 човека станахме богати, останалите да го духате. Ама как е станал богат не казва. Така, както си говорим се замислям, че не би било лошо, ако ДАНС се позанимае и с неговото богатство и имотно състояние.

Спомнете си поведението и политическите пристрастия на редактори и репортери в държавните електронни медии, на които те  даваха воля против всякакви канони в национален ефир. Кой водещ на новини в БНТ днес би си позволил да прави коментар по време на емисия, както това редовно се вършеше от определени хора в държавната телевизия. А като към тях се прибавят и партийните интриганти, които скрито и открито работеха срещу правителството си, всичко си идва на мястото. Това, което не се прави с пари, се постига с много пари - Ленин го е казал. А за съжаление, по онова време пресслужбата на МС не разполагаше с никакъв финансов ресурс. Оставаха само приятелските отношения с едни, ругатните с други, натискът от позиция на силата с трети. Но само с трици маймуни не се ловят, както е известно. И това Ленин го е казал.

При г-н Костов имаше страх, знам случаи, когато лично той се е обаждал на репортери и ги е викал в МС, което също одобрявам и ми харесва. Въпрос на стил.

По късно, особено при царя Сакскобургготски се появиха едни пари от разни фондове за усъвършенстване на комуникационната политика на правителството и разни други възможности. Попитайте бившия царски говорител, той знае как се разпределя и през чии агенции и фирми минаваше този ресурс.

Намесата по онзи начин на кмета Борисов в "На  четири очи" е възможна днес по много причини. Не става дума за конкретния случай, а за това, което се случва в този сегмент на обществените отношения. Сред факторите, които позволяват реализацията на подобен случай, са:

- личните позиции на субекта в медиата и отношенията му със собствениците/главните редактори

- авторитетът, който е изградил в публичното пространство

- личен и корпоративен финансов ресурс, с който даден субект разполага или управлява, особено ако е под форма на реклама

- личната харизма на субекта и емоционална обвързаност с представители/ ки на гилдията

- факторът страх от административни санкции, който никак не е за пренебрегване от страна на журналята, както ви нарече един виден политик от съвсем близкото минало...

Един друг пример за положението и журналистическата реакция днес. Решението на Пирински да ограничи движението на парламентарните репортери из сградата на НС. Независимо, че по принцип той е прав. Посещавал съм не по малко от десетина параламенти, никъде журналистите нямат достъп без ограничения навсякъде така, както е в сградата на нашето Народно събрание. Да не говорим, че в Гърция мястото на журналистите е на балкона. И какво - всяко чудо за три дни. Поплакаха, понаписаха, поругаха и до тук!

А спомнете си, когато  през 96-та година припомних на правителствените репортери, че мястото им е в залата за пресконференции и не могат да се разхождат по коридорите на МС все едно, че са у дома в хола си. Девойките излязоха на тротоара пред  МС и след това в продължение на цял месец ме плюха в преса и електронни медии като че ли съм „отхапал" от месечните им хонорари.

Ето това показва как битието определя съзнанието, както Маркс го е казал!