19 Август, 2011

Миналата седмица написах коментар, който озаглавих: „Отвращение. Ерихонските тръби на подлостта”. Десетки хиляди читатели видяха този текст само за няколко дни. В него ставаше дума за нахалната и перверзна постъпка на трима другари, свързани в принадлежността си към кръга на Алексей Петров – Трактора. Тези лица са Кристина Патрашкова, Явор Дачков и Недялко Недялков, които се бяха замъкнали при премиера Бойко Борисов с прошение да разбие монопола на медийната групировка на Дилян Пеевски и Ирена Кръстева. Те обаче ронеха крокодилски сълзи от името на друга медийна групировка, която още преди години превзе брутално пазара именно чрез монопол, което правеше цялото упражнение повече от съмнително. Описах и очевидните цели на лицемерното мероприятие. Първата е да заставят премиера Борисов да каже нещо срещу монопола и така да създадат интрига между министър-председателя и въпросните издатели на медии. Нарича се обикновена подлост.

Втората е: ако Борисов не ги приеме или не изпълни с достатъчно ентусиазъм горещата им молба, да имат повод да го обвинят във всички смъртни грехове.

Третата бе да заблудят тази част от обществото, обърнала някакво внимание на активното им мероприятие, че са някакви борци за справедливост. Въдица, на която едва ли някой ще се хване. Е, не е ли видно, че и медуза с анус и уста в едно би измислила нещо по-умно?

Дачковият гняв не ме интересува, нито ме засяга. Той по-скоро прилича на заканите на евнух към жените от харема на някой източен големец.

Но съм длъжен да направя две уточнения, които биха могли да избавят Дачков от някои заблуди.

Никога не съм работил във в. „Дума” и не съм продукт на Продевата публицистична школа. В „Дума” обаче е работила сегашната началничка и вдъхновителка на Дачков – Патрашкова. Така че като излива злоба и кълне червения медиен манипулатор, Дачков всъщност обижда твърде неделикатно тази, която го храни. Дори и изхвърлена от вълните на брега медуза би била по-съобразителна.

Опитвайки се да ме напъха в някоя от мишите дупки на българската журналистика, Дачков сравнява писанията ми с тези на Кеворк Кеворкян. Толкова ужасни били. Това, предполагам, би трябвало да ме засегне тежко, дори смъртоносно. Дано Кеворк не си помисли, че съм платил скъпо и прескъпо за подобно твърдение. Дачков няма да го проумее. Не съм сигурен обаче за онази медуза на плажа...

Отборът на Трактора, а вероятно и самият той, не могат да си/ми простят, че останах жив след варварския опит да бъда убит с чукове и винкели през есента на 2008 г. Изкарва ги от равновесие и това, че всичко, което пиша и казвам за тях е основано единствено и само на факти. Те могат да ме наричат както си искат, но знаят, че казаното по техен адрес е вярно.

Освен това са уплашени, защото краят на „октопода” вече се вижда, колкото и изобретателни да са адвокатите му в отлагане на съдебния процес. С този край идва и краят на техните роли, а той няма как да е добър.

Преди десетина месеца Недялко Недялков ми каза, че не бива да се сърдя за помията, която „Галерия” излива върху мен, семейството ми и някои от приятелите ми. Било просто бизнес. Ами нали и аз това казвам: медузата с две в едно – анус и уста – е по-умна от някои представители на българската журналистика.

П.П. Един журналист, който някога бил влюбен до уши в десен политик, се примолил веднъж със сълзи на очи на работодателя си да му помогне да си реши квартирния проблем. Съжалил го работодателят, хванал го за ръчичка и го завел при известен банкер. Като чул воплите на журналиста, банкерът веднага подписал мокрото от сълзи прошение за кредит. Че и със символична лихва при това. Сияещ от щастие, журналистът грабнал пачките и си купил жилище на пъпа на София, на ул. „Шейново”. Минало се известно време и благодарният журналист почнал да залива с нечистотии двамата си благодетели. Бре, изумили се на морала на мастития журналист негови колеги и познати, но после се сетили, че той постъпвал така открай време и престанали да се учудват. Ненаказано добро няма, казали си те и извикали на помощ презрението.

Друг път ще ви разкажа подробности около тази история, както и други случки за този херой и другарите му. Също и за техния патрон.

Огнян Стефанов