21 Август, 2011

Интервю на Васил Василев

- Г-н Йорданов, какво се случва в държавата по време на две предизборни кампании?

- Ние живеем в две Българии.  В моята, където е народът, е много важно, както казват днешните политици, да „оцелеем и тази зима”. Другата лети стремглаво по пътя на успеха и благоденствието. В нея живеят бивши сътрудници на ДС,  настоящи мутробандити, бивши и настоящи граждани свързани с бившата БКП – нейни членове, сътрудници. Тук няма безработица, бедност, криза. Всички се радват на един стандарт, който е много по-висок от средния за Европейския съюз. Тук живеят и българските милионери, все мили хора, обвързани с бившата ДС и БКП. Тук съществуват децата, близките, роднините на тези, които десетилетия наред ни пълнеха главите с глупостите на комунизма. Това е една задружна, весела, усмихната компания, която осъществява управлението на страната.  Накратко - от една страна наблюдаваме забавните игри на «другата България», от друга -  «моята България» протяга ръка за заплата и пенсия.

- Виждате ли в обозримо бъдеще краят на изтощителния за всички преход?

- Преходът у нас отдавна приключи. От тук нататък всички сме европейци, но няма как бедните тепърва да станат богати. Нито пък т.нар. „обикновени хора” да заемат местата на „необикновените” свързани с бившата ДС и комунистическия елит. Констатацията ми е тъжна, но обективна. Истината е проста – в България децата на тези, които бяха съветски сюнгери, сега са новите господари на собствеността и респективно на възможността да се манипулира обществото в удобна за тях посока.Смяната на икономическата и политическата система и членството в НАТО и ЕС означиха края на прехода. Развитието на България бе забавено от факта, че ние не се разделихме с комунизма и не спряхме сценария на комунистите за превръщането на тяхната политическа власт в икономическа. Постъпихме точно обратното – подарихме им отново България. За съжаление това стана и по времето, когато управляваше „уж” антикомунистическото правителство на ОДС с премиер Иван Костов. И от този капан спасение няма.   

- Имат ли бъдеще в политиката Стефан Софиянски и Евгени Бакърджиев, които под знака на ОДС се подготвят за кметските избори в София?

- Не. Стига и прелива това, което са постигнали – и в личен и в политически план. Амбициите им в момента само ще разпарцелират още веднъж десните избиратели. И двамата бяха привърженици на превръщането на СДС в партия и сега берат резултатите на своето политическо късогледство.

- След вашето изказване през 1992 г. имаше ли още хубави дни за българската демокрация? Откривате ли ги през последните две години при управлението на ГЕРБ?

- Хубави бяха дните за демокрацията, когато в България на комунистите ставаше тясно, а на народа – широко. След това започна обратния процес. Днес народът е натикан в миша дупка. И работи за новите си стари господари. Затова и хората по време на избори панически търсят спасение от тези свои „работодатели”. Изборът на ГЕРБ за управляваща партия бе част от това търсене на изход от тунела на безвремието, в което предишното правителство дирижирано от кадри на БСП и бившата ДС  вкара народът ни. ГЕРБ изтърва историческия шанс да направи коалиция със „сините” и респективно да осъществи силно дясно управление, което да ревизира допуснатите в миналото грешки и слабости. Това бе политическа грешка. От там нататък ГЕРБ са сами. А самоизолацията  в политиката не е добър съветник.

- Кои моменти оценявате като катастрофални за демокрацията от 1992 г. насам?

- Катастрофална бе идеята на д-р Желю Желев, че демокрацията трябва да се прави от „вчерашните господари” – комунистите. Катастрофална бе и идеята за коалиционно правителство с комунистите - правителството на Димитър Попов. Катастрофално бе изгубеното време във ВНС за правенето на конституция от комунистическо мнозинство. Катастрофална бе борбата на БСП срещу реформите в страната – от 1990 до днес.  Катастрофално бе и управлението на кабинета „Желев – Беров”, защото даде шанс на мутрите да станат „честни” бизнесмени. Истинска катастрофа и тотално връщане назад настъпи при чистото управление на БСП и ДС – правителството на Жан Виденов. Тогава бяха ограбени спестяванията на българите и се родиха новите актуални днес български милионери. Голяма грешка на следващото правителство – на ОДС, бе тезата за „националното съгласие” и заиграването в процеса на приватизацията с функционерите на ДС и комунистическата партия. Неразкриването на досиетата и липсата на закон за лустрацията – също. За последните десет години е ясно – те преминаха в лъжи и опоскване до кокал на държавата или  както днес се казва в „усвояване”. Политиците ни „усвояваха” и това е видимо. Ахмед Доган дори е между дребните майстори на „усвояването”. Големите бяха в БСП и НДСВ.

- Кои са недостатъците на това правителство и какви промени трябва да се направят в кабинета, за да излезем от сложното финансово и икономическо положение?

- Правителството на ГЕРБ подцени и пренебрегва дясната политика и дясната солидарност. Отблъсна  интелектуалния антикомунистически елит на нацията. От тук нататък всяка промяна в кабинета само ще усилва усещането за слабост и несигурност. Хората подкрепят ГЕРБ, защото искат България да успее. И много от действията на това правителство – във финансовата и икономическата сфери, в борбата срещу организираната престъпност, заслужават подкрепа. Но след членството на България в ЕС, единственият критерий за добро и лошо управление са реалните доходи и стандарт на живот на хората, на народа. Няма как едно управление да е добро, ако хората живеят зле. И доходите им са мизерни. Няма как народът ни да е европейски без европейски доходи.

- Има ли реална опозиция в парламента или тя отново е заспала, както заявихте в интервю през 2007 г.?

- В предстоящите президентски избори ще участват две подсъдими, в различни периоди на прехода, лица – Венцислав Йосифов и Алексей Петров. В същото време друг арестант – Юзеиров също се опитва да се включи в надпреварата. Как тълкувате този прецедент в българската история и коя причината за това?

- Поредният сценарий за разпиляване на гласове. И Йосифов и Петров играят в един отбор – на успялата червена номенклатура. На Юзеирови пък чавка им е изпила ума.

- В същото време има изключително много желаещи за „Дондуков” 2. От къде този небивал интерес и каква е целта на онези хора, за които 99% се знае, че нямат шансове?

- „Шумим, братец, шумим” или „щрак, Марийке, на портрет”. Цялата работа идва от пустия мерак да им се огласят именцата. Това идеи, политически опит, традиция – бошлаф работа.

- С какво се занимавате в момента – преписваха ви ресторанти, университети... Каква е истината всъщност?

- Като всяка истина и тази е проста. Мъча се да оцелея и тази зима - работя  в Института за литература на БАН и в Европейския политехнически университет. Създадох една нова програма – „Европейски ценности и култура”. Завърших нова книга съдържаща политически анализи и дипломатически спомени, но нямам пари да я издам, може би защото нямам нито магазин, нито ресторант, нито вила, нито университет.

- Намирате ли време да спортувате и да играете футбол?

- За футбол е вече късно. Но от време на време играя тенис и шахмат. Фен съм на българския волейбол. Яд ме е, че българския футбол в момента е символ на бездарието и на опростачаването разположило се между нас българите. 

- Съпругата ви е учител, в момента практикува ли професията си?

- Цял живот е била учител и то много добър. Надявам се от  тази учебна година да преподава български език, история и литература на чуждестранни студенти.

- В едно интервю казахте, че синът ви фалирал. Успя ли да се пребори с тежките икономически катаклизми у нас?

- Това не съм го казал аз, а вестникът, в който е излязло интервюто. Момчето си е живо и здраво, но и той като мен трудно връзва двата края. Знам че си търси работа.