26 Август, 2011

интервю на Деница Бояджиева

Мария Шахъмова е от „старите кучета” в журналистическия занаят. Писала е за вестниците "Свободен народ", "Континент", "Пари", "Банкеръ", "Кеш" и др. Вече не е на щат, а се занимава със собствения си проект - сайтът www.forumat-bg.com, в който публикува разследвания в различни области. Една от любите й теми е приватизацията. Познава в детайли сагата с боновете през 90-те години на м.в. и с РМД-тата, довършили раздържавяването. Разкритията й по темата й донесли няколко съдебни дела. Автор е на множество разследвания за силовите групировки и скрития бизнес на бившите барети.

- Г-жо Шахъмова, как започнахте да се ровите из темата за баретите като бизнесмени?

- Поводът беше новият законопроект за младежта и спорта от 1999 г., с който съдбата на атрактивното спортно имущество бе запратена в глухите парламентарни коловози. Тогава различни спортни деятели, сред които и Нешка Робева, пропищяха. Те ме сезираха и така за пръв път попаднах в дебрите на историята за частните фирми на баретите. Централна фигура в  мистерии се оказа Алексей Петров. Тези хора превзеха спортни комплекси за милиони. По някакви причини днес, 10 години по-късно, същите хора са на негова страна и го наричат „прекрасен човек”. Те си знаят защо.

- На какво се натъкнахте в началото?

- Предвид последвалата шеметна делова активност на г-н Петров, е особено важно коя се оказва първата формация, в която се вписва. През 1992 г. той отказва да стане заместник на командира на специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ)- Красимир Петров, напуска отряда на баретите и създава „Сдружение Спортен клуб Левски". Негов председател е небезизвестният спортен деятел- левскар Стоян Хранов. През 1993 г. с негово участие е регистрирано „СД Атлас" с адрес бул. „Арсеналски" № 4, където се помещава и спортният плувен комплекс „Спартак”. В момента „Атлас" е ЕООД, собственост на Мануил Сираков. Същият е съдружник и в „Агро Бул груп" ООД с адрес кв. „Лозенец" № 67. На този адрес и около него, както и на бул. „Арсеналски” №4, се помещават още сума твърде любопитни АД-та , ЕООД- та и ООД-та , свързани по един или друг начин с Алексей Петров или с бивши негови колеги от отряда на баретите.

На бул. „Черни връх" 67 е базирана и „Лева груп", чийто управител е Момчил Кръстев, също арестуван при „октоподната" акция. Лева е собственост на „Лев корпорация", чиято централа пак е на „Черни връх" 67 и е акционер в застрахователната компания „Лев инс". Особено интересна е фирмата „Спарта 2000”, регистрирана 1999 г. на адреса на едноименния басейн на бул. „Аресеналски" 4. В нея 30% държи „Скантрейд" . Тя, от своя страна, е свързана с прословутата „Такси-С-експрес" и Застрахователна компания „Левски Спартак". Същевременно, името на Петров към днешна дата фигурира само на три места- в сдруженията „Асоциация за гражданска защита" и „Българска федерация по карате" и в прекратилата дейността си „Средец М”. Явно две са важните думички в историята на империята на бившата барета- „Левски" и „Спартак".

С течение на годините Алексей се чисти отвсякъде. Точно с неговите три имена, дата и месец на раждане, в архивите на АПИС има още един субект, чието ЕГН само с една от последните четири цифри от общо десетте, се различава от ЕГН-нето на „другия" Алексей Илиев Петров. Кой да ти каже кой е оригиналът и случайно ли се е случил дублажът...

- С какви доказателствата разполагате, че Трактора е участвал в източването на Кремиковци?

- Въпросната „Лева груп" участва в дружествата „Екотех инженеринг" и „Екотех 1", а през 2002 г. влиза на мястото на „Дару Метал" на прословутия Валентин Захариев в собствеността на обявеното в ликвидация кремиковско „Екотехнологии" ООД. Някъде по тази линия се търсят доказателствата против Алексей и сие за участие в източването на „Кремиковци". Факт е, че Петров е охранявал комбината. Не е ясно дали се е занимавал с охраната на материалните активи или с т.нар „икономическа охрана”, която пази ноу-хау, финансовата информация и паричните потоци на дадено дружество. И в двата случая можеш да крадеш, особено ако си в комбина със собственика.

Ето това би могла да бъде реалната роля на Петров. Валентин Захариев отрича, но добре се знае в какво бе уличена бившата шефка на НАП Мария Мургина- със сложни операции тя подсигури превръщането на длъжника Валентин Захариев в качеството му на собственик на „Кремиковци” в данъкоплатец №1. Фактически той направи отделните производства на комбината ООД-та и сложи отгоре за шапка една търговска фирма. Те работеха с дружества, които са индиректно свързани със Захариев и де факто продават сами на себе си на цени много по-ниски от пазарните. Възможно е точно тези схеми да е охранявал Алексей Петров. Преди приватизацията на комбината се твърдеше, че всъщност на входа и изхода стои Мултигруп. Интересното е, че Захариев воюва с Мултигруп и ДСП, а същевременно, стъпвайки там, започна да прави бизнес и да си партнира с лицето Мирчо Петков-Циганина, което е безспорно свързано с Доган. Знае се, че той построи сараите му.

- В разследванията ви попадат и по-малко известни имена на средите на бивши барети, които водят по същите следи. Как така те станаха най-големите бизнесмени в държавата?

- Макар и не толкова печално известни, лицата Филко Славов и Николай Тодоров никак не са за подценяване. Днес Тодоров е председател на създадения през 1994 г. от Алексей Петров „Съюз на бившите барети". Адресът„Арсеналски" 4 отново изплува, този път чрез регистрираното там дружество „Ин - 80". Освен Тодоров, в него партньори са и доста от останалите членове на Съюза на бившите барети. Две години по-късно е създадено „Спартак холдинг - С.Х." АД, с адресна регистрация бул. „Черни връх" 67. В надзорния съвет са вписани Алексей Петров и Николай Тодоров.

През 1998 г. пък той става председател на директорския борд на ЗК „Спартак - живот" АД, което променя името си на „Спартак - Секюрити" АД. Не по-малко важна фигура в отбора е командвалият СОБТ от до 2003 г. Филко Трендафилов. Той е собственик на регистрираното през 1999 г. дружество „М. Рикон". Седалището му е на бул. Черни връх 67. Негов управител е Георги Лашков. Той от своя страна е притежател на „Р.М.С.- 21" със седалище на ул. „Арарат" 7. (бел. ред. където е къщата на г-н Петров, в която антиоктоподите го закопчаха). До 2006 г.

„Р.М.С." формално се води на името на Милена Георгиева, поради заеманата от г-н Славов важна длъжност в сигурността на държавата.

- Защо се пренасочихте към полето на Интернет, има ли хляб за разследващата журналистика там?

- Искам да завися от хората, които ме четат, те да са моите работодатели. Дано те ме подкрепят, защото не искам да търся пари от някой друг, който да ми казва за какво мога да пиша и за какво- не. Властимащите се опитват да яхнат и интернет, но тук вече ще ударят на камък. Трудно е да контролираш чичко Гугъл.

Фамилни тайни спасяват Трактора от затвора. Засега...

Твърде любопитното е раздържавяването на предприятието „Агрокомерс" на бул. "Дондуков" № 54. През 1999 г. то е продадено на Кирил Недев, който се явява син на един от бившите шефове на "Агрокомерс" - Ради Недев. Срещу сумата от 100 хил. деноминирани лева Недев получава 80% от капитала на външнотърговското дружество, възлизащ на над 7 млн. лева. Същевременно, преди 8 години баща и син Недеви се помещаваха в нов офис на "Агрокомерс" на бул. "Васил Левски" 43, където бе адресирана и фирмата на Кирил Недев и Илия Лазаров, бивш началник на кабинета на президента Петър Стоянов. Към днешна дата пък съпругата на споменатия Кирил се оказа една от трите съдийки, освободили под домашен арест Алексей Петров. Остава въпросът дали пък той не е разполагал с информация за приватизационната далавера и не е използвал малката фамилна тайна, за да понатисне Темида?