1 Септември, 2011

Николай В. Иванов

Българите са много добри в контрабандата на наркотици, оръжие и въобще в тероризма. Гедееровците стават за „черната работа” в Западна Германия и Африка. Кубинците удрят право в самата Америка. Така определя службите ни преди години ген. Аркадий Андреевич Фабричников от КГБ. От шлосер без средно образование той се издигнал до генерал, с диплома по журналистика. Не е известно да е написал есета и репортажи, но пък станал спец в по диверсионни операции срещу медии като „Свободна Европа” и „Свобода”.

Съкровените му признания възкресиха някои руски сайтове около рождения ден на Фидел Кастро, който навърши 85 години преди десетина дни. Като най-верни сателити на Москва ни определят и съветски политици. Именно на България, Куба и ГДР били възлагани най-секретните планове и „мокрите поръчки”.

За нас отговарял 11-ти отдел в КГБ

Особено активен обаче бил 13-ти отдел, който планирал и извършвал диверсии и покушения. По време на перестройката той е трансформиран в отдел В, а след това в Осми отдел на Управление С.

По линия на тероризма нашите служби работили успешно и успешно с ЩАЗИ, ръководена от легендата Маркус Волф.

Кубинците пък се включвали в съвместни акции в Ангола и Мозамбик.

Особено братско отношение към българските колеги на „тихия фронт” имали известните дейци на 11 отдел на КГБ ген. Кубишкин и офицера Чемезов. Чемезов попада в Москва от Иркутск, но веднага овладява тънкостите на голямата игра и по време на перестройката съумява да създаде мрежа от колеги в някои социалистически страни, в това число и България. Той е в основата на създаване на първите частни банки у нас, прехвърлянето в тях на милиони от задгранични източници и „прането на пари”. Говори се също, че Чемезов известно време е работил и в Дрезден, където се сприятелил  със самият Владимир Путин.

Кадри на КГБ били и в основата на трафика с пилешки обрезки. Част от контрабандата преминавала през България.

Счита се, че именно тези  офицери са спечелили милиони от пилешки крака, кожички и трътки.

От българска страна през годините подобни съмнения имаше към бизнесмена Николай Методиев – Пилето. Десетки тирове пълни с пилета са минавали през Малко Търново и след това с кораби от Варна и Бургас поемали към Русия и бившите съветски републики. Методиев обаче така и не бе осъден, а много от обвиненията срещу него рухнаха в съда.

„Търговската фирма” на агенти от КГБ не е продавала само пилета и дрънкулки. Можели да доставят във всяка точка на света модерни оръжия, включително вертолети, самолети и ракети.

В мрежата участват бивши офицери от 5-о, 11-о и други управления на КГБ, вече трансформирана във ФСБ (Федерална служба за безопасност).

Ген. Фабричников и българските му колеги имат и друг принос в българо-руската „специална” дружба. Те внедряват офицери на прикритие в научни институти и висши учебни заведения. Тези сътрудници хем следели кои учени са верни на БКП, хем пътували в чужбина на симпозиуми и конгреси, където вършели шпионска дейност. Такава била операция „Южен вятър” в средата на 80-те години. Наши офицери, с легендата на млади учени, се озовават във Варшава на международен конгрес по въпроси на общественото развитие. Там те записват неформални разговори на американци и западногермански учени, които активно подкрепяли реформаторските настроения в Полша. Вече в София били набелязани мерки как да се опазят научните среди в България, Съветския съюз и другите страни от влиянието на „загниващия капитализъм”.

През 1989 г. офицери от КГБ създават силова групировка в Санкт Петербург

която завърта мащабен бизнес. Там се прилагат и първите наказателни операции срещу конкуренти, рекет, физически натиск, заплахи и убийства. Моделът след това е приложен и в други държави от Източна Европа. Най-добри резултати той дава в България.  Всички силови групировки и наказателни бригади от годините на прехода са създадени по този модел: подставено лице начело на групировката - офицери от службите зад него – специалисти в различни области – „чистачи” (юристи и финансисти за заличаване на следите) – внедрени представители в съдебната система и МВР – политици („чадър” над трафика, контрабандата, финансови нарушения, убийства и пр.). Тази схема работи вече почти 20 години безотказно.

Ето как 11-о и 13-о управления на КГБ слагат началото на мутренската икономика  у нас.  Една от последните известни операции на КГБ на българска територия била „Покриването”. Целта й била прикриване на следите на дейността на КГБ в България. Били изнесени архиви и документи в сандъци и от летището във Враждебна заминали в неизвестна посока. Заметени били и следите на съветските агенти, които останали да действат у нас. За известен период от време те буквално изчезват. В средата на 90-те години някои от тях са активирани да се включат в политиката и бизнеса.

„Вимпел” предупредили ДС за преврата през 1989 г.

В края на 80-те години на м.в. спецчасти на НАТО провеждат учение „Арч Бей Експрес” на територията на Турци и Гърция. Москва веднага изпраща легендарния отряд на „Вимпел”, който провежда при пълна тайна операция „Чесма” на българска територия. Подслушани са разговори на висши чинове на тайните служби на натовски страни и САЩ. От тях става ясно, че след година, максимум година и половина в България ще има преврат и режимът на Тодор Живков ще бъде пратен в историята. Имало дори данни, че е възможно да избухне въоръжен конфликт между българи и мюсюлмани. След известни спорове с Горбачов, служители на КГБ предупредили българските си колеги. Какво е станало оттук нататък не е ясно. Предполага се, че висши кръгове около първият зам.-министър на МВР Григор Шопов са се възползвали и са взели мерки за оцеляването си при смяна на властта. Те обаче не информирали самият Живков, защото самите те смятали, че той трябва да си ходи.

 Ген. Зотов: Български интелектуалци се топят с кеф

Зотов е бил представител на руските тайни служби в София. Той бил в дружески отношения с друг виден деец на КГБ – Александър Коржаков. Същият, който създава Службата за безопасност на президента (СБП), който отговарял за безопасността на Юрий Андропов и Борис Елцин и който след това бе обвинен в заговор и предателство срещу други генерали от службите.

Коржаков използвал опита на ген. Зотов, който той натрупал в България. Зотов приложил у нас създаване на мрежа от „уши и очи” в големите български медии и културни институти. Също и в Светия синод. Притежавал уникална информация за родния политически, културен и бизнес елит. Според него българските интелектуалци с голяма охота и усърдие разпространявали компромати, някои от които нарочно съчинени, за свои колеги.