2 Септември, 2011

Ана Кочева

Историята за нелепата съдебна сага в Троян, при която местен бизнесмен се опита да осъди журналиста Генадий Маринов за това, че го обидил, определяйки го във вестника си „Троян 21” за„овчар” въз основа на регистрационна табела ОВ 4444 АР обходи мълниеносно всички медии. Впрочем районният съд в Ловеч не уважи искането на бизнесмена и сега той ще обжалва на окръжна инстанция. Според бизнесмена думата „овчар“ му нанесла обида, която можела да се изкомпенсира единствено с 10 хил. лв., защото потърпевшият бил доведен до„изнервеност, безпокойство и други негативни преживявания”. Съчувствия!

Историята обаче премина първосигнално по медиите, всички се позабавляваха с регистрационната табела, но така и никой не попита възможно ли е наистина само смехотворното натрупване на букви и цифри да е породило тази реакция на бизнесмена. Малцина си дадоха сметка, че в условията на предизборна кампания, макар и неофициално стартирала, претенциите към малко останалата свободна журналистика всъщност застрашително нарастват. И там където увещанията не вървят, мигновено се предприемат други опити за обезсилване.

Генадий Маринов

- Генадий, Троян и твоят вестник „Троян 21” се прочуха с „овчарската история”. Нагласена ли е всъщност тя, защото в противен случай звучи твърде абсурдистанска?

- Щеше да е някак по-удобно и по-умно да е нагласена – някаква договорка за взаимен пиар между бизнесмен и журналист, нещо наужким. Такива подозрения се прокраднаха и из форумите в интернет. Но истината е друга – всичко си е едно към едно, абсурдът е истински. И не толкова в личен план – че троянският бизнесмен Дочко се засегнал от закачката в местния вестник и реагирал прекалено честолюбиво и безхуморно, това си е негово право. Абсурдът е другаде. Че днес, в европейска България, 22 години след падането на комунизма, е възможно подобно дело; което - дори да допуснем, че е движено от елементарни лични подбуди – засяга далеч по-големи неща като свободата на словото. Абсурд е съдът да решава дали имаш право да се смееш?! Но има и още един абсурд, прозиращ зад троянското „ов4арско” дело - „абсурда на недосегаемите”. По-ясно казано – хората с пари и/или власт да смятат, че са над другите, над правилата, над правото, над всичко и всички. Като някогашните червени номенклатурчици.

-Каква е рецепцията на случая в Троян? Как реагират хората?

- Ако съдим по читателските коментари в сайта на нашия вестник, както и по многото обаждания в редакцията – цял Троян е зад журналиста.

- Намираш ли подкрепа у колеги?

- Огромен, от цялата страна, за което съм благодарен на всички колеги. Гилдията ни, която търпи доста упреци и е винена в какви ли не грехове, доказа, че с нея шега не бива. И че е готова безусловно да брани важните неща. Любопитно е обаче, че като цяло местните колеги от Троян и Ловеч реагираха по-предпазливо, може би леко уплашено, и някои тукашни медии подминаха с мълчание случая, по който се вдигна шум в цяла България. С едно съществено изключение – именно ловешкият журналист Цветан Тодоров, областен координатор на Фондация „Програма достъп до информация”, който присъства на делото и подробно разгласи случилото се. Тук му е мястото да изкажа огромната си благодарност и на друг колега от ПДИ – медийният експерт на фондацията Николай Нинов (София), който пръв ми подаде ръка в този особен момент. 

- Преди години по друг повод, но пак във връзка с погазване на свободното слово, ти възкликна от страниците на Троян 21 –„ Тая няма да я бъде!” Склонен ли си сега да кажеш същото?

- Да, казвам го и сега: „Тая няма да я бъде!”. Тогава написах една декларация в подкрепа на Огнян Стефанов – един много голям журналист и много голям мъж, на когото някакви чукове с чукове се опитаха да затворят устата. Огнян не им се даде и му свалям шапка. Казвам го убедено, а не защото г-н Стефанов е шеф на „Торнадо” и „Фрог Нюз”. Това, че не им се даде, бе победа за демокрацията в България, едно от важните неща, които се случиха в този наш 22-годишен безкраен преход към демокрация. Не се сравнявам с Огнян, моята победа е далеч по-дребна и цената – несравнимо по-малка, но се лаская да мисля, че работи в същата посока.

- Започна ли всъщност предизборната кампания в Троянско?

- Разбрах подтекста на въпроса. Съвсем в началото, когато получих призовката за съда, бях убеден, че зад личната тъжба на Дочко Дочев се крият по-дълбоки неща, че тъжителят е подтикнат от местни политически кръгове, а целта е да се смекчи тонът на вестника, да се опитоми заради наближаващите местни избори. Сега обаче смятам, че подобни конспирации не е имало. А дали предизборната кампания в Троянско е започнала – да, и то доста отдавна.

Цялото дело всъщност много точно и в едно изречение описва адвокатът на Генадий Александър Кашъмов. Той го определя като „дело на смръщената сериозност срещу смеха” и добавя, че местните медии са много важен стожер и всяка подобна акция е акция срещу развитието на обществото”, а посланието за хората е, че словото е свободно, включително в Троян.