1 Септември, 2011

И най-изпечените демагози, а нашият президент-слънце е сред най-загорелите от светлината на прожекторите, стават жертва на егото си и се издават. В монолога си по Би Ти Ви, представен днес като интервю, той се самоопроверга с твърдението, че не обичал да се хвали. Защото се спука да се фука.

Приписа си заслуги за какво ли не: от освобождаването на българските медици ( „изтръгнато“ едва ли не от Кадафи лично от него и с помощта на един британски разузнавач ), през ( също едва ли не ) манипулиране на Папата да каже това, което Първанов иска, та чак до дружбата му с президента Джордж Буш. За нея по-специално го издадоха и водещите на Би Ти Ви. Те няма как да знаят как са си говорили ( на ти и малки имена) Буш и Първанов в София извън публичността, освен ако не са им „подсказали“ какво да внушат под формата на въпрос. Във внушенето им се съдържаше твърдението, че американският президент също бил говорил на малко име с българския. Което противоречи на онова, което чухме от общото им изявление. Тогава Първанов декларативно се обърна към камерите с намислената фраза, че си бил еднакво близък с „Джорд“ и с „Владимир“. Последва мълчание от страна на „Джордж“, когото „Георги“ вероломно приобщи към Путин…

Не си заслужава усилието да инвентаризирам ( отново) лъжите, изричани от върховния главнокомандващ демагогията на Републиката. Та той сам се дъни с реплики, като „хиляда пъти съм отговарял“ за архара! Един път му се наложи това извън сценария на пресконференцията на 12 март 2010 г., когато издекламира: „не съм убил архар“. А дали е стрелял по друго животно ( или е същото , но с друго название), дали е ловувал в Нуратинския резерват ( както твърдят очевидци) заедно с други членове на водената от него делегация в Узбекистан- това няма кой да го попита. Което се отнася и за претенциите му на „безсребърник“. Уличаван е чрез снимка на сина му в интернет в притежаване на ловна пушка за баснословна цена, да не говорим за аферата с мезонетите, погребана ( на първо място от Би Ти Ви) под пепелта на личното отрицание от страна на Първанов, послужило като „доказателство“. За сведение: скромният му апартамент в друг столичен квартал, за който той сега приказва като единственото му жилище, е бил ремонтиран ( безвъзмездно!) през 1996 г., когато е бил вторият човек в йерархията на най-голямата партия в България, от фирмата ПАКИ „Инжинеринг“ с участието на приятеля му Владимир Лазов. Същият „случайно“ се оказва собственик по документи на двата мезонета в квартал „Гоце Делчев“ в София, които след зададените от мен въпроси Норвежката обществена телевизия засне (поне като адрес и сграда), но никоя българска телевизия не посмя да го направи. Пак Лазов и пак „случайно“ е бизнесменът, „спечелил“ правото да превърне родилния дом в родно село на Първанов Сирищник в старчески. И абсолютно случайно Лазов и Първанов крият като нелегални комунисти от медиите дружбата си, включително и с извънредни мерки за забранен достъп на чужди погледи до сватбата на Лазов-младши на 9 май 2010 г. в НДК, на която Първанов буквално долита от летището след завръщането си от Москва ( Първанов нееднократно е бил на софрата на Лазов и по други семейни поводи, а пък Лазов печели на трапезата на (уж) наддаването вкусни търгове като за „световно“). Кой баща не би се гордял с такова височайшо приятелство, когато жени първороден син, освен ако има какво да крие. Явно има и Слави Трифонов го призна косвено, когато ми отказа кадри от предаването си, на които се вижда Лазов до Първанов в публиката му ( споменавал съм го, но нека да се види още веднъж каква е „играта“).

Играта наистина е „дебела“ и дебелоочието на лъжливите политици трябва да бъде разобличавано. Това би трябвало да е сред задачите на бъдещия президент. Ако са верни днешните масирани прогнози за Росен Плевнелиев като кандидат за поста ( и почти сигурен победител), надежда има. Не защото е посочен от Бойко Борисов, който отдавна се дискредитира като непоследователен в изпълняване на обещанията си. А защото Плевнелиев беше първият и последният от това управление ( ако изключим една подобна реплика на Симеон Дянков), който изрече нещо доста смело и важно по фундаменталния въпрос за българската независимост. Познавам Плевнелиев доста по-отдавна от Борисов и знам, че изявлението му пред БНТ от 10 юли 2009 г. , че България няма да е повече руски троянски кон, отразява личното му виждане.

При формирането на кабинета „Борисов“ преди две години обърнах внимание на две (доста неизвестни за публиката към онзи момент) имена: Румяна Желева като абсурд и бъдещ най-голям кадрови проблем, както и на Росен Плевнелиев с обратен знак като най-голям позитив. И за да не съм голословен и да няма тълкувания, че сега „откривам“ Плевнелиев и търся в това някаква изгода, ето какво съм публикувал тогава ( със съкращения):

Разпрягането на руската троянска тройна коалиция продължава
By Иво Инджев ⋅ юли 10, 2009 ⋅

„Едно е ясно: България няма повече да бъде троянски кон на Русия в Европа”.
Това каза в предаването на БНТ „Панорама” на 10 юли Росен Плевнeлиев.
Плевналиев, спряган в медиите за вероятен министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета на Борисов, не говори случайни неща. Нищо че се произнася тихо, все едно, че казва нещо „по случайност”. Но и да не стане министър, той беше част от предизборния икономически екип на Борисов.
Ако се окаже вярно, че Плевнелиев ще оглави точно този ресор, ключов за преодоляване на европейското възмущение срещу корумпираността на администрацията ( и много важен като реципиент на европейските субсидии), мнението му никак не е за пренебрегване.

Разпрягането на руската управляваща тройка май продължава.

Залп по миналото и надежда за бъдещето
By Иво Инджев ⋅ август 5, 2009 ⋅

В рамките на няколко часа, като в съгласувана атака на една армия на няколко фронта, четирима министри ( на икономиката, земеделието, строителството и транспорта) дадоха залп срещу наследството на тройната коалиция.
Острието на атаката изглежда е министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – същият, който най-ясно от всички от управляващия екип формулира най-трудно осъществимата, но и най – важна задача: България да престане да бъде троянски кон на Русия в Европа. Установявайки серия от безобразия в наследството на своя предшественик Асен Гагаузов, новият министър направи ново запомнящо се изказване за същината на наследството: „планът Станишев е план за харчене”!

Ако се окаже вярна прогнозата, че след три дни Плевнелиев наистина ще бъде номиниран за кандидат за държавен глава, ще очакваме да чуем от него, дали е готов да разобличи „планът на Първанов за похарчване на България“.

*Заглавието е на редакцията