8 Септември, 2011

Славчо Кънчев е председател на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията и журналист по призвание. От известно време той води битка с институциите за доказване на съществуването на документи с невярно съдържание, използвани при връщането на царските имоти.

Сагата започва от един сигнал на Асоциацията за борба против корупцията в България, подадена от нейния председател – г-н Кънчев в края на август 2009-а г. Тя касае законността на въвеждането на лицата Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, като наследници на Борис, както и на други наследници по линия на цар Фердинанд, при възстановяването на гори и земи от горския фонд на Република България. От дистанцията на времето, Славчо Кънчев е категоричен, че е налице една „матросовска себеотрицателност” на нашите магистрати, с която те защитават правата на царските наследници. „Всичко беше сделка за спечелване на време – а именно – четиригодишният мандат на НДСВ, през което време се проведоха финансови операции  за лично облагодетелстване на тези социални субекти!”,  твърди Кънчев и изрежда хронологията на магистратските игри, в услуга на царския грабеж: през 2003-та, когато Яне Янев поставя въпроса пред тогавашния главпрокурор Никола Филчев, прокуратурата буквално го пуска „в коша” и се произнася формално едва през 2008-а, без никакви правни последствия. За този отрязък от време, през 2006-а прокурор Моника Малинова от СГП прекратява преписка, без да е изяснила фактическата страна на казуса има ли закононарушения при връщането на царските имоти. Две години по-късно нейната колежка Ачкаканова – зам.окръжен прокурор на ОП-София прекратява преписка от 2006-а по описа на СОП. След сигнала на Асоциацията на г-н Кънчев, постъпил през 2009-а, от Апелативна прокуратура се произнася прокурор Лазарова, която по същия формален начин прекратява преписката, въпреки че преди това самата тя е образувала наказателно производство срещу ...„неизвестни извършители”. Престъплението е формулирала като: че неизвестните длъжностни лица в период от три години – от 2000 до 2003-та са нарушили служебните си задължения при възстановяването на правото на собственост върху гори и земи в Самоков, Софийска област, за лична облага. Обвинение по чл. 282, ал.1 от НК, но какво от това?! Безсмислието на подобни магистратски въртележки се доказва от факта, че през май т.г. прокурор Павлина Николова от Върховна касационна прокуратура издава постановление за прекратяване на преписката. Кънчев обаче се заинатява и прави обжалване от името на Асоциацията за борба с корупцията.

„Прокурорското постановление беше напълно необосновано!,

 твърди той. Прокурор Николова никъде не е посочила направено ли е разследване за това има ли и каква е облагата на поземлената комисия в Самоков. А става дума за признато и възстановено право на собственост върху 4 521, 479 дка два пъти! Повече от вероятно е също въпросната поземлена комисия да е била подложена и на партиен натиск. Още нещо: в сигнала си от тази година до главния прокурор бях приложил статията на д-р Радко Ханджиев „Необходимата истина за царските имоти”, излязла през м. март. В нея авторът намеква за престъпление не само по чл. 282 от НК, с лично облагодетелстване, но и по чл. 308, касаещ съставяне на документ с невярно съдържание, който предвижда 3 години затвор. А за какви документи всъщност става въпрос –  за два царски документа, неподписани от нотариус и невписани в нотариалните книжа – с две думи – напълно неблагонадеждни, но взети за правно изрядни.

Първият е факсимиле от съдебно удостоверение от 2004 г., с което чрез пълномощник Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок правят опит за измама с неподписан от нотариус и невписан нотариален акт за 2 650 дка в имението Врана. Вторият документ е за възстановяване на същото имение, на основание на проектонотариален акт от 1928 г., също неподписан от нотариус и невписан в нотариалните книжа. На всичкото отгоре за собственик по давност в този документ е посочено Интендантството при Н.В. , а не което и да е конкретно физическо лице. С въпроса за интендантството се спекулира вече толкова дълго и в толкова много и различни ракурси, че хората с право се объркаха как точно да гледат на него. Статията, разбира се, бе посрещната напълно несериозно от прокурорката по делото и окачествена пренебрежително като „едно становище”. След обжалването от името на асоциацията, получих формален отговор от Камен Ситнилски – зав. длъжността заместник на главния прокурор. Отговорът е в стила на до болка познатото ни обстоятелство, изтъквано под изтърканата форма: „няма достатъчно доказателства за престъпен умисъл”.

Аз обаче питам: ако действително не се набиват на очи такива доказателства, то не им ли правят впечатление на нашите магистрати микроскопичните размери на данъчна оценка на имотите на г-н Сакскобургготски?! Пр.: имот сграда върху площ от 580 кв. м има данъчна оценка 10 894 лева; сграда върху площ 199 кв. м е оценена на 3 056 лева; сграда с площ 537 кв. м – на 9 536 лева; друга сграда – върху 239 кв. м площ – е с данъчна оценка малко над 3 хиляди лева и т.н., доста са примерите. Защо ви казвам всичко това. Наскоро прочетох интервю с главния прокурор – г-н Велчев, дадено не къде и да е, а в сп. „Правен свят”. Направи ми силно впечатление едно негово изявление: „В България има излишък от НЕПОНЯТНА омраза към институциите”, казва той. Предвид случващото се наоколо, на вас вижда ли ви се „непонятна” тази омраза, която настъпва в хората, когато не виждат никакъв баланс между справедливостта и закона?! Не е несправедливо настроението в масовото съзнание на българина, г-н завеждащ длъжността гл. прокурор, а отношението на властимащите към закона и справедливостта!”

Преди дни спечелихме делото за сечта в горите в Самоковско. Имаше една измислена заповед за забрана на сечта там. Това спираше дейността на царското дружество, което е създадено с цел да поддържа горите. Имаме лесоустройствен план, и държавата дори ни е опълномощила да осъществяваме такава санитарна сеч. Държавата води срещу нас дело за връщането на 14 000 дка царски площи във Врана, които не са реституирани навремето, защото Софиянски нямаше акт за държавна собственост. Най-много ме изумява обаче делото на държавата срещу нас за Царска Бистрица. Водят го две министерства – на земеделието и горите, и на благоустройството.