14 Септември, 2011

Хубаво писмо, повдигащо духа, точно каквото трябва в този момент не само на Станишев, но и на социалистическата партия въобще. Ламбо, нашият Ламбо – вице?! Ура, ура, ура! Еуфорията се усети веднага и в други изявления на партийни функционери. И са абсолютно прави ляво мислещите хора, защото появата на Стефан Данаилов до Ивайло Калфин е като поява на духов оркестър с с ДикоИлиеви хора в погребална агенция...

Дотук добре. Иска ми се обаче да ви разкажа нещо друго, което много прилича на филма, който гледаме в момента.

Края на 60-те и 70-години на м.в. бяха белязани от появата на поредица югославски филми у нас. Страхотни филми! С мои приятели сме гледали „Моста на кота 612” поне десетина пъти. Щом Бата Живойнович грабнеше автомата – скачахме на крака и скандирахме възторжено. Плакали сме на „Козара”... Ами „Валтер брани Сараево”? Гениална работа! А „Буре с барут”? Но това е доста по-късно. Невероятен актьор, обичахме го до полуда, повтаряхме думите му, подражавахме му. Поначало Югославия преди трийсетина години бе нашият балкански прозорец към мечтания свят оттатък "желязната завеса". Уж беше в соц лагера, но там не живееха само от конгрес до конгрес, а работеха по света и в магазините се продаваха дънки, плочи на „Ролинг Стоунс” и жвачки (дъвки). Както казваше Вальо Пламенов: „Всичките ни мечти - в едно магазинче!”.

За сърбите Велимир Бата Живойнович е това, което е за нас Стефан Данаилов. Даже Живойнович малко води на Данаилов (нали е Бата - батко), защото има зад гърба си около 300 филма и признанието за най-любим актьор след прожекциите на „Валтер брани Сараево” по света и особено в Китай.

Бата е обявен за най-добрият сръбски актьор на ХХ век.

През 2002 г. Социалистическата партия на Сърбия го издига за кандидат-президент. Има още 7 кандидати.  Печели Воислав Кощуница от Демократическата партия. Живойнович преживява тежко загубата. Признава, че резултатът го е накарал да преосмисли много неща. Едно от тях е, че светът се е променил страшно много и идеалите отпреди години не са същите днес. Социалистическата идея е поувяхнала, а партизански епоси и боевици като „Двоен обръч”, „Битката за Неретва”, „Мостът на кота 612” и др., се гледат от дивана в легнало положение, с бира в ръка...

Ламбо в действие...

Ето това трябва да има предвид Стефан Данаилов и да не разчита само на „На всеки километър”, „Черните ангели” или „Дами канят”. И те ще свършат работа, но да не забравя и за Интернет.  Дори в сериала „Стъклен дом”, гледан от милиони зрители, той показа класа, за която партниращите му нови „звезди” могат само да мечтаят. Но нека не бъркаме едното с другото. Популярният актьор е едно, а вице президентът е нещо съвсем различно.

Чух мнения, че позицията "вице" не подхожда на Ламбо, защото цял живот е играл само главни роли. Помнете ми думата, ако успее и вицепрезидент ще превърне в главна роля. Идва му отвътре.

В своето писмо Данаилов казва още: „... заветът на поколенията от моя род нито за миг не ме оставя безразличен към съдбата на моята партия и затова активно се включих в кампанията „Ивайло Калфин – президент”. Очаквам и всеки един от нас, членовете на БСП, да даде всичко от себе си за отбора в името на общата победа!”

Вярвам на Стефан Данаилов. Но в левицата хора като него останаха колкото пръстите на едната ръка. Отдавна функционери на БСП не „дават всичко от себе си”, а „взимат всичко за себе си”. Много социалисти ще гласуват за Ламбо и майор Деянов, но останалите от "червения отбор” са големи длъжници на избирателите.

При всички случаи появата на Данаилов ще направи кампанията съвсем различна. Добре е, че стана така, защото ще се мобилизират и останалите кандидати да дадат най-доброто от себе си. От друга страна вдигането на летвата, ще намали шансовете на тарикатите, мюретата, измекярите и откровените мафиоти, които си мислят, че участието им в кампанията е възможност да се намърдат с пачки и лакти в общественото съзнание.

Огнян Стефанов

П.П. Притчите са полезни с поуките от тях. Думите, които ще прочетете по-долу, са изписани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство и са популярни в цял свят:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, приятелите ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, изведнъж прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя и семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би щях да успея да променя дори света."