15 Септември, 2011

Екип „Торнадо”

Внучката на Тато Евгения Живкова е участвала активно в тайна мисия на българските и английските разузнавателни служби при освобождаването на нашите медицински сестри и палестинския медик Ашраф от либийския затвор. Това разкриха за „Торнадо” източници от родното разузнаване пожелали анонимност. Тема придоби актуалност след като миналата седмица президентът Георги Първанов по време на телевизионно интервю за пръв път проговори за решаващата роля на английски разузнавач – посредник, близък до режима в Триполи. От нашите спец служби обаче твърдят, че Евгения Живкова е била основен инструмент за разплитане на сложния възел между България и Либия. Британските партньори сами поискали нейното сътрудничество.

Няма какво повече да се крие, след като и държавния глава публично оповести ролята на английското разузнаване за освобождаването на медиците. Да, помогах с каквото мога за решаването на казуса, но от съображения за сигурност до сега не можех да коментирам горещата тема. Това заяви пред „Торнадо” модната дизайнерка Евгения Живкова. Тя разказа, че англичаните потърсили съдействието й чрез нашите служби. Имала няколко лични разговора със спецовете. По преценка на чуждия разузнавач аз и фамилията ми сме имали влияние върху Кадафи и сме можели да въздействаме върху крайното му решение по българския казус. Поискаха от мен да предприема няколко стъпки, с които да умилостивя в някаква степен полковника. Една от тях беше изпращането на специално писмо, което успя да стигне до него. Освен това  правих няколко срещи и с Първанов и хора от екипа му преди неговата визита в Триполи. Сега разбирам от медиите за признанията на президента, че по време на срещата му с Муамар голяма част от разговора е бил посветен на Тодор Живков, а домакинът е питал защо е изоставен от партията си, защо сме се отказали от социализма. На мен Първанов и дума не ми е споменал за този диалог, който е нормално да ме засяга.

Евгения Живкова е изпратила 3 лични послания до ръководителя на либийската революция и едно до дъщеря му. Първото е още през 1999, когато никой на държавно ниво все още не се е ангажирал с проблема на медиците.

Написх посланието директно върху едно от луксозните издания с мемоарите на Живков, с превод на главата за Кадафи на английски език. Там засегнах и проблема с нашите сестри. Знаех, че Иван Славков ще има среща със сина на Кадафи – Мохамед, който беше председател на техния олимпийски комитет. Помолих го да му предаде книгата и тя да стигне до полковника. Славков изпълни заръката ми, и даже после този случай е описал в мемоарите си. По-късно изпратих още две писма до Кадафи по лично моя преценка. Но и в трите го молех да не ги убива, казва Живкова. Тя припомня, че като депутат и председател на парламентарната комисия за приятелство с Либия, заедно с шефа на НС проф. Герджиков са първите българи, които посещават Либия и поставят на държавно ниво проблема с арестуваните и осъдени на смърт сънародници.

За моето участие сега се мълчи и не се споменава, защото никой няма интерес, то да стане публично, казва Живкова.

След освобождаването на българките от затвора, и връщането им в родината  им е дала копия от писмата, които възнамерява да публикува в свои мемоари.

Кристияна Вълчева: Излизат нови имена, а други се кичеха със свободата ни

 „Не бяхме и чували за този анлгийски агент. Изглежда колкото повече време минава, толкова ще расте и броят от наши анонимни „спасители”, за чието съществуване нито сме чували, нито сме подозирали. Излизат нови имана. Чудехме се защо е засекретено делото у нас, но може би това има връзка с чужди служби. Хубавото е, че ако един ден се разбере абсолютната истина, ще бъдат развенчани много самозванци, които и до днес се бият в гърдите, че са ни освободили. От друга страна, за нас е вече ясно, че имахме лошия късмет да бъдем разменната монета в един голям заговор, в който повечето от съчувстващите ни чужденци просто са работили за интересите на собствените си държави”. Това каза медицинската сестра Кристияна Вълчева пред репортер на „Торнадо”. Тя катогорично  застана само зад следните факти: „Евгения Живкова ми предаде копия от писмата си до Кадафи, които аз съхранявам в архива си; факт, че и двамата посланици на Англия в Триполи, които знаехме с малките им имена като Антъни и Винсент, са ни посещавали в затвора Джудейда, а и Антъни дори ни пишеше. С негово разрешение аз публикувах едно от неговите писма в книгата си. Англичаните наистина открито ни подкрепяха последните няколко години. Дали и доколко обаче тези хора са работили за нашето освобождение, никой от нас не знае. Факт, че Англия успя да си върне в Либия бизнес територии с десетилетно отсъствие от либийския пазар - като „Бритиш петролиум” напр. Къде минава границата между хуманността и икономическия интерес – аз не съм дипломат, и не мога да кажа.”    

Британско-българска връзка

Лондон стопля много отношенията с Триполи след 2003 г., когато Кадафи се отказва от ядрените си мераци. Ембаргото над Либия е вдигнато и естествено, англичаните връхлитат първи на евтиния петрол в лицето на подкрепяната от правителството на Тони Блеър фирма „Бритиш петролиум”. Първата суперсекретна среща за петрола е през 2004 г. С таен полет при Кадафи отива тогавашният шеф на „Бритиш петролиум” Сър Джон Браун, придружаван от агент на тайните служби МИ6. Полетът е толкова засекретен, че координатите за кацане, дадени на пилотите, не фигурират изобщо като летище. Оказва се обаче, че такова има насред пустинята. След приземяването Лорд Браун буквално побеснява, защото Кадафи го кара да го чакат цели 24 часа. Той вече е на път да нареди да отлетят обратно, когато пристига военен конвой…от български войнички! – който го отвежда при Кадафи. „Изобщо нямам представа защо използваха българки”, припомня си по-късно лордът пред в. „Дейли мейл”. Преговорите завършват с подписването на договор за 54 милиона английски лири, а „Бритиш петролиум” става първият западен концесионер след национализацията на нефтените залежи на Либия от 1974 г.

Британската преса разкрива днес подробности за близките лични отношения на премиера лейбърист Тони Блеър и полковник Кадафи. Кулминацията им е срещата им в родното място на полковника – град Сирт през 2007 г. Малко по-късно Блеър пише до Кадафи в лична честитка за мюсюлмански празник: „Айд Мубарак! В това свещено време на хармония и помирение, припомняйки си Божията миласт над човечеството, бих желал да изразя своите лични благопожелания към Вас, семейството Ви и либийския народ.” Блеър дава рамо и за дипломирането на сина на Кадафи Саиф в Ландън скуул ъв икономикс, където дипломната му работа се оказва доста проблемна (плагиатствана), но академичният съвет я пуска (а Саиф прави дарение от 2 млн. долара на университета).