Усещането за тежки присъди и неопровержимите доказателства карат някои от защитниците да се спасяват. Други са уплашени, че на обвиняемите им пресъхнал финансовият източник
Адвокати се готвят да изоставят защитата на част от обвиняемите по делото „Килърите” в Шумен. Сензационната новина споделиха пред „Торнадо” техни колеги. Пръв се оттеглял емблематичният защитник на едни от най-известните престъпници у нас – Илиян Василев. Преди дни той не се появи на поредното заседание на съда. Оказа се, че не е на дурго дело, нито вдига телефона. Наложи се председателят на съдебния състав Димчо Луков да обяви, че Василев липсва безпричинно. Това предизвика  смут сред групата на Петър Стоянов  известен като Пешо Сумиста, обвинени в убийства, отвличания, палежи, побои и други престъпления.

От свои източници „Торнадо” научи, че напоследък обичайно борбеният и ироничен Василев се жалвал пред познати, че нещата с „Килърите” са много сериозни и няма начин да бъдат отървани от тежка присъда. Стигнело ли се дотам, щяло да му падне реномето на печеливш адвокат, оттам и размерът на хонорарите. Освен това щели да намалеят поръчките. Василев се оплакал също, че наистина е получил подобаващ аванс за делото в Шумен, но не бил сигурен, че защитаваният от него Георги Вълев ще може да му плаща и занапред. В адвокатските среди отдавна е известно, че колкото едно дело е сложно, а обвиненията тежки и доказателствата сигурни, толкова по-висок е хонорарът. Някои дори го наричат „специален”. Василев дори си бил измислил алиби за пред клиента: налагало се да замине за чужбина.

Парите вече се оказвали проблем за повечето подсъдими. Запознати с разследването твърдят, че източникът, който захранвал цялата армия от адвокати по делото, вече е пресъхнал. Те смятат, че средствата се осигурявали от кръгове около „Октопода” и неговите покровители по върховете на властта. От известно време обаче положението се променило.
Примера на Василев се готвят да последват и две от колежките му по делото. След разпитите на някои от основните свидетели те започнали да губят надежда, че могат да измъкнат „сухи” своите клиенти Обществените очаквания за справедливи присъди също ги обезсърчавали.

Освен това се оказало, че обвинението последователно и твърдо набира скорост и осъдителните присъди стават все по-реални. Не се уредил и въпросът делото да се гледа в София, за което настоявали някои от защитниците, а в Шумен нямали възможност за неформален контакт с някои от съдиите. В началото на процеса на века, както го наричат шуменци, от най-високо място в държавата се опитали да наложат натиск върху прокурорите и съдиите, но посредниците ударили на камък. Говори се, че главният прокурор Борис Велчев лично защитил колегите си въпреки телефоните, които били развъртени да се осуети разследването. Страхът идвал от възможността Пешо Сумиста да проговори и да натопи някои от високопоставените си закрилници.

Розалина и „Баташкото клане”
„За първи път в български съд подсъдими ще стоят с белезници в залата. Подобен случай е само този с Васил Левски, който е стоял окован, но не пред български съд”. Сравнението с Апостола направи адвокат Розалина Апостолова, защитник на участници в бандата на „Килърите”. По този начин лица като Туцо, Сумиста, Кеца и пр. бяха строени в почетната редичка до Апостола...

Ако допуснем, че някоя от жертвите на „Килърите” можеше да си позволи да наеме адвокат Апостолова, дали тогава тя щеше да определи деянията на обвиняемите „Баташко клане в 21 век пред очите на най-корумпираната съдебна система в света”? Струва си да бъде попитана. Само че жертвите обикновено не разполагат с финансовия ресурс на бандитите. Нито с лоби в правораздавателната система. За тях справедливостта е въпрос на късмет, а вероятността да я получат се равнява на тази да удариш джакпота в тотото.

Съдия Димчо Луков да стане Уейн Андерсън
В залата, където се гледа делото срещу „Килърите”, се тряскат врати. Нечуваното нахалство е дело на адвокат Иво Найденов. Обиден, че съдията му отне правото да зададе един въпрос към свидетел, той напусна демонстративно залата и тръшна вратата с такава сила, че дори клиентът му, гигантът Пешо Сумиста, подскочи на пейката. Обижда и днес, за което не му бе позволено да зададе един въпрос.

Още по-шокиращо обаче бе поведението на съдия Димчо Луков. Той дори не реагира на необузданото поведение на защитника. След като се успокои, адвокатът се върна в залата, сякаш си беше вкъщи или на вилата. Отново не последва санкция от страна на председателя на съдебния състав. Фин, прекалено възпитан или боязлив е съдия Луков? Съдебната зала е неговото царство, той командва там. Каквото разпореди, трябва да се изпълнява, защото представлява закона. И обществото също. Народът срещу „килърите”, както биха се изразили американците.

Съдия Луков може да вземе пример от американския си колега Уейн Андерсън. Това е съдията, който не само че не допусна в залата извършителите на зверства в иракски затвор в Багдад да се оправдават с войната и военните порядки, а дори призова да отговаря и бившия военен министър Доналд Ръмсфелд. Строгото му поведение стана повод медиите да го нарекат „железния” и да коментират, че на такива хора се крепи законът в САЩ и доверието на американския народ.

Инквизиция: 12 часа разпит!
Свидетелят Георги Цолов, полицейски служител в РПУ Велико Търново, бе разпитван 12 часа. Прав, под огъня на адвокатските питания, провокации и манипулации. Испанската инквизиция би завидяла на тормоза, на който бе подложен този човек...

Какво послание отправят към обществото защитниците с подобно поведение? Свидетелите биват унижавани, заплашвани, иронизирани. Третират ги като обвиняеми, засипват ги с подигравки, задават им въпроси, които нямат нищо общо с делото. Целта е проста и коварна: свидетелят да се измори и да бъде дискредитиран. Чест прави на свидетелите, че не се огъват под агресивния натиск. Час по-скоро трябва да се поиска от Европейската комисия, която упражнява мониторинг на съдебната ни система, да отдели специално внимание на поведението на адвокатите в съдебна зала. Те си позволяват обиди не само към свидетелите, но и към прокурорите и съдиите. Пешо Сумиста пък си позволява да става и да напада прокурорите. Нарича въпросите им „несъстоятелни”, репликира ги, държи се нагло. Интересно би било да узнаем дали Висшият адвокатски съвет досега е наказал поне един свой член за непристойно поведение? Съмнявам се.