1 Октомври, 2011

Разкритията на Пламен Устинов от Тетевен, бивш служител на НСО, са само една от причините, поради които доцент Петров-Трактора трябва да смени аплоато. Например с това на подсъдим в процеса срещу „Октопода”. И ако наистина знае значението на израза „здрав разум” – да се освободи моментално от „услугите” на медийните клетници, които се въргалят в краката му. Да им плати, каквото там са се разбрали и да ги остави да продължават по пътя към царството на слепите и глухите.

Самият доцент и адски скъпите му адвокати би трябвало да се заемат с далеч по-полезна за него дейност – подготовка на защитата му за наближаващия съдебен процес. С „единение и екипност” те ще трябва да оборват над 100 тома обвинения, съдържащи цялата Менделееева таблица от Наказателния кодекс. Към списъка е твърде вероятно да се прибавят и нови, като например поръчване на убийство – това на бизнесмена Гриша Ганчев. Успокоението, че е ставало на четири очи и на пръв поглед липсват доказателства, едва ли е повод за спокойствие. Примерът с намерилия сили да проговори Пламен Устинов може да се окаже заразителен. Преди време офицерът от Националната служба за охрана Николай Марков разкри, че НСО се е превърнала в „банка кадри за организираната престъпност”. Заради сензационните си разкрития той бе притискан и обявен за луд от най-високото място в държавата – „Дондуков” 2. Сега Пламен Устинов потвърждава изречените тогава страшни истини. Не че тогава обществото не повярва, но му трябваше известно време, за да смели ужасяващата информация, а тя, уви, наистина е такава. Време е и прокуратурата да покаже, че е усетила тежката воня на труп...

Всъщност, ако не сте научили за потресаващите разкрития на Пламен Устинов от Тетевен, то е защото медии като Националната телевизия, бТВ, Нова телевизия и други, не присъстваха на сензационната пресконференция в БТА, дадена от Устинов. Те бяха заети с Цар Киро.

Митът за големия антитерорист, офицер на прикритие и бъдещ политик Алексей Петров-Трактора рухна, преди да се е състоял. Освен бизнесмени, на него страшно много му пречели и няколко политици, които също можело да се окажат в „черния списък”. Като в приказката на Шарл Перо „Синята брада”. Спомняте си как постъпваше той със съпругите си, които вече не му харесваха – на ченгела, в тъмната стаичка и въпросът е решен. Чиста работа. Докато някой не намери ключа за тайната врата, което винаги се случва в определен момент. Защото няма безкрайно зло. В Еклисиаст пише: „И ако някой надвие на един, който е сам,
Двама ще му се опрат”. В пеперудената среда на Трактора има един богослов, нека го пита за значението, ако не е отсъствал от тази лекция, готвейки се пред огледалото за бъдещите си мазни плонжове пред Иван Костов, разбира се.

Разкритията на Пламен Устинов за Алексей Петров са ужасни най-вече защото са на човек от „кухнята” и заслужават специално внимание. „На 23 октомри хората ще произнесат своята присъда за Алексей и след това той няма да може повече да се крие зад паравана на кандидат-президенска кампания, а ще трябва да се яви на съдебния процес”, рече Устинов. И още: „Дачков, ти само си мислиш, че познаваш Алексей. Аз съм този, който го познава истински. Ние сме помаци, отраснали сме на едно място, знаем се от години. Знам какво мисли, знам и болните му амбиции да стане политик още отдавна. Би го постигнал чрез всякакви средства, би минал през хора. След него остават разруха, сълзи и кръв...”. Няма какво да се допълни. Освен, че държавата е длъжна да се погрижи за безопасността на Устинов и семейството му.

Жалко само, че такова „нещо” като Трактора все още е възможно да се случи в българската действителност. Пръкването му не е случайно и виновните за създаването на този продук са налице. Бащите и майките му, по ред на номерата, са: народната милиция, Държавна сигурност, тайните лаборатории на тайните служби, политическите кукловоди, които винаги имат нужда от „мокри поръчки”, правораздавателната система и накрая всички ние, които дълго време предпочитахме сянката на страха пред изговаряне на очевидното.

И ако с Алексей Петров нещата са ясни – Темида да се захваща с казусите около него, то с покровителя му, президентът Първанов - въпросът е по-сложен. Държавният глава е също толкова недосегаем, колкото и българският съд. Дали заради криво разбрана независимост или поради дупки в Конституцията, тепърва ще се изяснява. В края на втория му мандат, все по-ясно става, че той няма да си тръгне като успешен президент. Като автор или съавтор на сборници с речи и статии – да. Като лице на олигархични кръгове – да. Като виден ловец – също.  Но с какво друго? Да не би да бе социален президент, каквото нелепо прилагателно гордо се опита да си пришие? Или лице на международните ни отношения? Може би с една-две бивши съветски републики зад Урал и да е сполучил нещо в личен план, но останалият свят толкова очевидно не го прие, че плесницата на този отказ още гори по бузата на цялото ни общество. Спомнете си само непоканването му на годишнината от падането на Берлинската стена... И най-срамното: оказва се, че държавният ни глава е предпочитал международната изолация, но не и тази от Трактора. Което може и да е разбираемо по някаква тяхна извратена логика, но за всички останали е смъртоносен вирус. Нещо като червея SoBig за компютрите...

Забележете. Франция е президентска република и една от най-старите и достоверни демокрации в света, без всякакво съмнение. Но във Франция са повдигнати обвинения срещу президента Жак Ширак за корупция и той отива на съд.

Най-голямата гордост на американците е, че са успели да се откъснат от монархическата шапка на „майка” Британия и са избрали независимостта и свой президент. Държавният глава в тази страна е свещено нещо. Но по време на разкритията около аферата „Утоъргейт” агенти на ФБР влизат с извадени пистолети в Белия дом и дори в Овалния кабинет. След това Ричард Никсън е принедун да подаде оставка, за да не го изправят на подсъдимата скамейка и с този акт да се опетни името на институцията.

У нас обаче президентската институция е по-свещена от тази в САЩ, по-свещена дори от кравите в Индия. Дори при появата на съмнения, че президентът може би е ставал арбитър в мрачни сделки за поръчкови убийства. Прокуратурата, ако си е на мястото, е длъжна моментално да се заеме с това разследване и да разсее съмненията, ако не са основателни или да предаде материалите в съда, ако има защо. Така се прави в правова държава. Ние такава ли сме?

Всъщност, да не би да не сме знаели всичко това досега? Знаехме, но се надявахме, че е само настинка. Диагнозата обаче е значително по-тревожна и патоанатомите от правораздавателната система трябва да се заемат с мутиралия вирус на политическата наглост. 

Огнян Попкутуев

Сега.