5 Февруари, 2008

Нов главен изпълнителен директор е назначен в Кремиковци, но досегашният изпълнителен директор Александър Томов също остава на поста си. Новият главен изпълнителен директор е индиец, казва се Джаганатан и идва в металургичния комбинат от завод на Прамод Митал в Босна. Включването на нов член в ръководството на комбината трябва да бъде одобрено и от Надзорния съвет на дружеството.

Според Васил Яначков, председател на федерация “Металици” към КНСБ, Надзорният съвет на "Кремиковци" е освободил от длъжност изпълнителния директор на комбината Александър Томов. Решението било взето на заседание на Надзорния съвет късно снощи. Яначков съобщи, че днес синдикатите ще поискат среща с кмета на София Бойко Борисов, за да настояват пред Столична община за ясен ангажимент по развитието на комбината, осъвременяването и екологизирането му. Металурзите държат на своето становище, че комбинатът не трябва да се затваря, защото не той е причина за замърсяването на въздуха в столицата.

Работниците в "Кремиковци" пак излязоха на протест. Очаква се днес започнат преговори за 25-процентно увеличение на техните възнаграждения.

  Завод 

Никола Вапцаров 

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
  вбесено псе
парченце хлеб.

Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
  във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
  ръце.

И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
  разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
  и човека
от най-затуления
тъмен кът.

И този крясък стана сплав,
  с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...

И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.

Завод, притиснал с мъка
  толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.