6 Април, 2007

Независимо дали се осъществява от отделни граждани, фирми, неправителствени организации, бизнес асоциации или консултанти, работещи от името на такива структури. В нейната основа стои индивидуалното конституционно право на всеки гражданин да отправя петиции и предложения до държавните органи. Когато обаче такава дейност се осъществява от името на друго лице срещу заплащане или пък от страна на юридически лица, тя следва да се осъществява на базата на нормативно установени правила за информиране на обществеността от страна на държавните институции. По този начин се създават допълнителни гаранции за разширяване на прозрачността в управлението и за ограничаване на корупционните практики. Няма да се уморя да повтарям, че регламентацията на лобизма е част от „триадата” правила, които осигуряват прозрачност на политическия процес и включват още прозрачното финансиране на партиите и предизборните кампании; въвеждането на етични стандарти в работата на народните представители, които предвиждат механизъм за предотвратяване на конфликт на интереси в парламентарната дейност и публичност на имущественото състояние на висшите длъжностни лица.

В международен план, в политическия дневен ред на все повече държави се поставя въпроса за регламентация на лобизма. Същевременно, няма единна дефиниция на обхвата на понятията „лобист” и „лобистка дейност”. Някъде лобизмът е подчинен на строги нормативни правила за регистриране, разкриване на информация и публичност на лобистите и осъществяваната от тях лобистка дейност. Такива примери са САЩ, Канада, Австралия и Мексико. В ЕС и в някои от неговите държави-членки също вече съществуват наченки на правна регламентация на лобистката дейност. За разлика от т.нар. американски модел на регламентация на лобизма, който предвижда стриктни задължения за лобистите за разкриване на информация за целите и бюджета на своята дейност, европейската практика на този етап се основава на минимални и в голяма степен неформални стандарти за провеждане на консултации със заинтересованите страни в процеса на подготовка на общностната политика. Така например, в приетите от Европейската комисия на 11 декември 2002 г. „Общи принципи и минимални стандарти за консултации със заинтересованите страни от страна на Комисията” се изисква лобистите да представят информация за интересите, които защитават. Въведен е режим на доброволно вписване в специален регистър, който обхваща организациите на гражданското общество в широк смисъл, в т.ч. синдикати, работодателски организации, неправителствени асоциации и фондации, потребителски сдружения, бизнес асоциации и др.

В Европейския парламент пък съществува акредитационна система за всички лица и организации, които искат да имат достъп до институцията. В регистър, достъпен чрез интернет, се вписват всички физически лица, на които е издаден едногодишен пропуск, организацията, която представляват или фирмата, за която работят.

Нормативни правила за лобизма са приети в Германия, Полша и Литва. В процес на обсъждане са и законопроекти в Словакия, Унгария, Ирландия.

В Германия, всяка година Бундестагът публикува списък на всички лица и организации, които искат да изразяват позиции и мнения по законодателни въпроси. Само регистрирани по този начин лобисти могат да бъдат изслушвани от парламентарните комисии или да получават постоянен пропуск за достъп до сградата. През март 2006 г. влезе в сила Закон за лобизма в Полша, а в Литва действа от 1 януари 2002 г. Те в голяма степен се основават на американския модел на задължително регистриране и разкриване на информация от лобистите.

Различията между американския и европейския модел се обуславят от отликите в институционалната структура и процеса на вземане на решения в институциите на Европейския съюз и в САЩ, и не на последно място в особеностите на политическата култура. Тенденцията и общественият натиск в Европа са насочени към постепенно „американизиране” на регулациите на лобизма на ниво институции на ЕС. На 3 май 2006 г. Европейската комисия публикува Зелена книга „Европейска инициатива за прозрачност”, в която се поставят на широка обществена дискусия формите и механизмите за осигуряване на публичност на лобистката дейност.

В този контекст имам разбирането, че и в България трябва да се приеме закон за информиране на обществеността за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Затова в началото на 2002 г., като депутат в 39-то НС внесох първия цялостен и адаптиран към българските условия законопроект за публичност на лобистите и лобистката дейност. Бидейки наясно с дълбокото непознаване на темата сред нашата общественост, заедно с група депутати и парламентарната Комисия по въпросите на гражданското общество организирахме широко обществено обсъждане с участието на граждански организации, работодателите, бизнеса, синдикатите и пр. Неразбирането и съпротивата на старите партийни върхушки обаче бламираха идеята, въпреки че Европейската комисия препоръчваше приемането на този законопроект.

Междувременно настъпиха множество нормативни промени у нас, а в самия Европейски съюз започна широк дебат за регламентация на лобизма.

Така през 2006 г. приемането на закон за лобирането беше включено в правителствената антикорупционна стратегия. Предвидено бе междуведомствена работна група, координирана от институцията на омбудсмана, да изготви предварителен проект. Бях натоварен от омбудсмана Гиньо Ганев с оперативната работа по този законопроект. В работната група се включиха членове на Висшия съдебен съвет, представители на антикорупционните комисии при МС и НС, граждански структури, като „Прозрачност без граници”, Асоциация „Аксес”, Сдружение „Журналисти срещу корупцията” и пр.

Стъпвайки на развитието на европейските виждания по темата с регламентацията на лобизма след 2002 г., изготвихме предварителен проект, който беше внесен и се обсъжда в парламентарната Комисия за борба с корупцията в 40-то НС.

Две кратки идеи от този проект.

Първо, убеден съм, че чрез него ще се увеличи прозрачността в процеса на подготовка, обсъждане и приемане на нормативни актове. Без съмнение ще бъде ограничено полето на задкулисния натиск за реализиране на различни частни индивидуални или групови интереси. Следва, разбира се, да се има предвид, че ефектът от приемането на този закон ще бъде съществено ограничен, ако не бъдат въведени и нормативни правила за предотвратяване на конфликт на интереси в работата на депутатите и въвеждане на регистър на техните делови интереси - т.нар. етичен кодекс на народните представители. Законопроектът предвижда правителствените агенции, парламентът и общинските съвети да вписват в публични регистри лицата и организациите, които участват в заседания на комисии, имат достъп до техните сгради или се срещат с депутати, общински съветници и други длъжностни лица от тези органи при и по повод подготовката и приемането на нормативни актове.

Второ, предвижда се да се въведат и изрични забрани, с които да се прекъсне всяка финансова връзка между лобиста и публичния служител. И да се забрани депутати и министри да бъдат лобисти не само докато заемат длъжността, но и определен период след това.

Убеден съм, че такъв закон ще работи в полза на добрите и честни държавници и ще злепоставя корумпираните и калпави политици. Дано обаче криво разбрани политически интереси не изтласкат отново, както винаги досега, тази идея в най-глухите кьошета на парламентарния живот.