5 Октомври, 2011

Еми Мариянска, в. "Торнадо"

Дилма Русеф пристигна в България, главно заради  българските си семейни корени. Родословното дърво на баща й – Петър Русев й бе поднесено лично от премиера Бойко Борисов на предишна тяхна среща при встъпването й в длъжност като президент. Държавниците ни очакват засилване на икономическите връзки, а ГЕРБ – повдигане на рейтинга си за изборите. Бразилия е  шестият голям инвеститор в Европа. През 2011 г. южноамериканският гигант стана деветият търговски партньор на ЕС. Наскоро външният ни министър Николай Младенов даде пример за добро сътрудничество между нашите страни със закупуването от българския национален превозвач на нови самолети, произведени в Бразилия и анонсира свободна ниша за сътрудничество. Дали обаче сегашното идване на Дилма Русеф в България ще провокира сантиментално 63-годишната дама, е напълно непредсказуемо. В българската преса, освен положителни писания, тия дни се появиха и доста противоречиви сведения за миналото на нейния баща, както и за нея самата.

Според казионната информация бащата на Дилма, родом от Габрово, е емигрирал през 1929 г. във Франция, а след това в Аржентина, след което се установява в Бразилия под името Педро Русеф. Там създава ново семейство с бразилка, от който брак е и дъщеря му Дилма. За Педро се изтъква, че е икономически емигрант. Роднини на бразилския президент, цитирани в родословното дърво на фамилията вадят нова версия, че емигрантството на бащата било „икономическо” само от гледна точка на това, че в България оставил дългове. Той бил е уличен в  кражба от магазин за платове на чичо си Захари Корнажев, и постъпва непочтено, като оставя бременната си съпруга Евдокия Янкова да роди първородния му син. Това е нескритата позиция, която застъпват Цоню Корнажев и  Анна Петрова, природена сестра на кръвния брат на Дилма – хидроинженера Любен Русев. Впоследствие, въпреки че забогатява, никога през живота си до смъртта си, Педро Русеф не потърсва родния си син Любен, който по думите на природената му сестра Анна умира трагично през 2007-а година. Предизвиква смъртта  си с глад и отказ да приема лекарства. По-късно вдовицата му Маргарита се сдобила с финансова помощ от Бразилия, за която не се знае с подробности как е била поискана от Дилма Русеф и по какви канали е пристигнала до България. Факт, че от баща си приживе Любен и майка му били получили само няколко писма, и то след 19 години мълчание. Съществува и една история, разказана от природената сестра Анна, как Багряна е трябвало да пренесе в България няколко скъпоценни камъка и малко валута като подарък, но те не стигнали до Дуся и Любен – поетесата обяснила, че й били отнети на митницата.

Надеждните свидетели на семейните истории,  свързани с бащата на Дилма Русеф – Петър /Педро/, почти липсват. В Габрово в момента живее Тошка Ковачева, която е снаха на едно от петте деца на Цана и Стефан Русеви – баба и дядо на Дилма, т. е. - кръвно страничен човек.  Но именно г-жа Ковачева е най-активната, минаваща за роднина, дори даде и интервю за най-голямата бразилска телевизия „ГЛОБО”. В Габрово бе учредена Българо-бразилската фондация „Русев”. Другите известни български роднини на бразилската президентка са говорителката на ЦИК Ралица Негенцова и публицистът Цоню Корнажев. Оказа се, че Негенцова, като внучка на  Ран Босилек, всъщност се явява  кръвна роднина на Русеф по линия не на поета, а на баба си – съпругата на Ран Босилек, която е братовчедка на Петър Русев. Най-близката роднина на Дилма Русеф в България е всъщност дъщерята на брата на баща й - Цанка, която се явява нейна първа братовчедка. Тази жена е в медийно затъмнение, на пръв план излизат  Негенцова и Корнажев, които обаче са пример за антиподни изказвания – Негенцова лустросва, а Корнажев, като първи братовчед на Петър Русев, пръв извади на показ образа му на крадец от магазина на баща му Захари. В негативен план се изказва и Анна Петрова, сестра по майчина линия на първородния син на Русев – Любен. Тя твърди, че майка им – Евдокия, наричана Дуся, е станала жертва на брака си с Петър Русев не само като изоставена от него да гледа сина си като самотна майка, но и по-късно, по времето на соца, когато на цялото й семейство се е гледало с недобро око, тъй като Русев, според доклад в ДС бил „измамник-беглец”. Заради факта, че му е била съпруга, Евдокия Янкова била многократно уволнявана от работа, и от детска писателка и преводач от четири езика,

завършва кариерата си като товаро-разторавач в хлебозавод.

„Торнадо” се добра до повече подробности след лична среща с Анна Петрова. „Моята майка – Евдокия Янкова е учила в Робъртс колеж, разказва Петрова. Баба ми  – Калиопа Янкова, родом от Велес – македонка, е била видна българска общественичка. Завършила е  Одеската гимназия в края на по-миналия век. Като отличничка е била стипендиантка на графиня Толстой. Завършва Изящни изкуства – дървена скулптура и нейно дело са дървените иконостаси на църквата „Св. Стефан” в Будапеща и едноименната в Цариград. Учредява стипендии за бедни деца в Руската гимназия в София, където подпредседател на настоятелството е нейният съученик Лобанов-Ростовски. Познаваше се отблизо с Дора Габе, Елисавета Багряна, Балабанов и др. видни личности от нашия културен живот. Изобщо, баба ми е била една уважавана публична личност и можете да си представите, когато Петър Русев изоставя дъщеря й – моята майка – Дуся, няколко седмици преди тя да роди брат ми Любен, какво й е било, как се е коментирало това в буржоазните среди на стара София. Баба ми е била имотна жена. Имали сме собственост на „Аксаков” и „Бенковска”, която заграбиха Кюлев и комбина с фалшифицирани документи и заплахи, но това е друга история. В същата сграда са били собственици старите Данон, милионерът Богдан Бошнаков и художникът Щъркелов. Всъщност по негов портрет на майка ми, Петър Русев се влюбва в нея. А майка ми е учила по онова време в консерваторията в Будапеща. След 30-те, когато първият й мъж Петър Русев забягва, първо я преследват кредиторите му, а после – след 44-та тази страница от биографията й коства политически репресии .

И моят баща стана жертва на това биографично „повличане” от Петър Русев – пращат го в Белене. На всичкото отгоре сега пишат, че този човек, който е съсипал живота на майка ми, баща ми и брат ми, бил ни поддържал финансово. Това е пълна лъжа. Единственият подарък – онези скъпоценни камъни, пратени по Багряна, така и не са стигнали до мама и никой не знае каква е точно истината за тях. Брат ми нито веднъж не видя наживо родния си баща. Тия дни четох пък, че в столичен вестник, че съвместно с частна студия „Мира Мар” щели да правят филм за Петър Русев.

Като имам предвид всички небивалици, които пишат, представям си какъв ще им е и филмът. Съжалявам, че не мога да бъда в унисон с хвалебствената вълна за българския корен на Дилма Русеф, но да изкривя истината означава да плюя върху паметта на майка си и на брат си – не мога да го направя. Изкарват и Петър и дъщеря му Дилма големи революционери. Няма никакви данни за това, че той е бил „активен член на БКП” през 20-те години, „писател” и „поет”, близък приятел на Гео Милев и Багряна. Това са някакви  лустросани небивалици. За Дилма Русеф пък и „Пари мач” и „Дойче веле” не се страхуват да отбележат, че госпожата ловко спекулира в медиите с тази част от биографията си, когато изкарва банковото си обирсджийство в отряда „Палмарес” като революционна дейност. Един от шестте обира, в които участва сегашната бразилска президентка е признат в класацията на най-големите банкови обири  в Латинска Америка.”

Софиянката Анна Петрова не се притеснява да коментира и как си обяснява цялата тази приповдигната истерия  около визитата на Дилма Русеф в България.  „ Тая истерия има една-единствена цел -  далавера, макар и незнайно каква. Хора като мен, които се опитват да развенчават мита Русеф, са меко казано неудобни и за властниците, и за т.наречените „роднини”. Затова и в много медии ми затварят вратите.”,  заключава жената, която пред големите очаквания от бразилската връзка предпочита фактите и реалността.         

Повече четете в новия брой на в. "Торнадо"