14 Октомври, 2011

Известна още като преподобна Параскева, тя била  родом от Епиват (Тракия). Животът й и нейните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий.

От 1238 до 1396 година мощите й почиват в храма "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. са положени в катедралата в Яш, Румъния, където и днес се стичат поклонници от цял свят.

В  чест на светицата българите празнуват

ПЕТКОВДЕН

В представите им св. Петка е медиатор между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец, пазителка на дома и закрилница на бременни и родилки.

Затова по стар обичай в дена на светицата се правят задушници. Жените раздават за мъртвите подковки, поръсени с варено жито; подсладен ориз, диня и грозде.

В Странджанския край хората вярват в магическите способности на св.Петко да лекува от бездетство. В навечерието на празника жените приспиват край аязмо или в параклис, наречен на нейното име. На сутринта се измиват с лековитата вода, кичат икона й с цветя, кърпи и пари, с надеждата да прогонят завинаги болестта и страданието.

В други селища в памет на св. Петка организират семейна родова служба. Стопанките месят обредни  питки, които оставят върху мъжка риза, заедно с паничка сол и чаша вино. Всички присъстващи се покланят пред трапезата. Най-възрастната жена разчупва погачата над главата си, раздава на всеки по комат и ги благославя.

Жителите в Родопите пък свързван Петковден с есенните жертвоприношения, известни още като „черкуване за Господа”. Ритуалът се извършва в понеделник. Всяка стопанка коли бяла животно - обикновено кокошка, която готви с ориз. От обредната храна раздава на жените в махалата за здраве на семейството, да се плодят животните, да има берекет. А в двора на църквата колят курбан – крава, за всеобщото благополучие.

Петковден бележи и края на стопанската година - реколтата вече е прибрана, нивите са засети със зимни посеви, стадата – са разпуснати и прибрани в кошарите и оборите, а хората вече се подготвят за предстоящата зима.