Кандидатите за „Дондуков” 2 мълчаха като риби за Първанов, безобразията в НСО, циганизацията, турцизирането на цели райони, корупцията, назначенията в правосъдната система и дипломацията, организираната престъпност... Лошо!
Пред новия президент стои задачата да ни избави от съмненията, че високият пост е само власт. Разполага с пет години.
Онзи ден някакви момчета от руската партия „Народна воля” превзели крайцера „Аврора” и забучили на мачтата „Веселия Роджър” – пиратското знаме. Подобно унижение Октомврийската революция и делото на Ленин не бяха преживявали.
В акцията обаче има някакъв символ: народните комисари като карибски пирати заграбиха частната собственост, само дето я скриха не в пещери, а в колхози.

Краят на корсарството по социалистически сложи човекът с белега - Горбачов (не го бъркайте с Ото Скорцени, той е служил на една друга идея). Двайсет години по-късно все още в бившите съветски републики витаят съмнения относно Горбачовата „перестройка”. В България не е по-различно. И тук има хора, които ще заклеймят лудите млади, закичили гордостта на ВОСР с флага с череп и кости, както заклеймиха „художниците”, изрисували паметника на Съветската армия като комикс.

Чудех се какво знаме искат да развеят кандидатпрезидентските двойки в дебатите и обиколките из страната през последната седмица преди изборите. Пиратският флаг на „Аврора” символизира грабеж, колкото и да се струва това пресилено на хората с носталгия по отминалото време. Той е някакво отношение към миналото, някакъв синоним за него или игра с въображението.

Странно е защо всички кандидати за „Дондуков” 2 отказваха през цялата кампания да кажат какво мислят за сегашния обитател на президентството – Георги Първанов. Възхищават ли се на неговото поведение, на позициите му по различни въпроси. Одобряват ли инициативата „Българската Коледа”. Какво мислят за дружбата му с Владимир Путин, за срещите му в Кремъл и Вашингтон. Не коментираха дори скандала с шефа на кабинета ген. Никола Колев, който бе „осветен” от Уикилийкс като доверен човек на американските служби. Не стана ясно също ще отзоват ли посланиците, агенти на ДС.

Ще назначават ли свои съветници на възлови постове в правосъдната система? А за министри? Ще кадруват ли в армията и разузнавателните служби по свое усмотрение и интерес или ще се съобразяват с националните интереси. Ще ходят ли на лов в отбрана олигархична компания или имат друго хоби? Не чухме дали е добре или зле съветници на президента да биват публично разстрелвани, а имената им да се забъркват в мафиотски схеми. Не трябваше ли да чуем от кандидатите също, каква всъщност е заслугата на Първанов да членуваме днес в НАТО и ЕС, че нещо не се сещам. Там сме въпреки него, а не благодарение на него. Затова и ни нарекоха „Троянски кон” в Евросъюза...

Трябваше всички тези неща да бъдат чути, а не след няколко месеца да съжаляваме за избора си. Никой няма да ни е виновен тогава, защото не бяхме достатъчно настоятелни да разберем какво знаме ще се вее над президентството от януари 2012 г. Кандидатите ни приспаха с номера, че за предшественика не трябва да се говорят лоши работи. Не било фейърплей. Нищо подобно. Мълчанието и лицемерните похвали са обидни за избирателите. През 1960 г. е първият телевизионен дебат в историята. Един срещу друг се изправят сенаторът Джон Кенеди и вицепрезидентът Ричард Никсън. Кенеди направо успява да срази своя опонент. Цялата му тактика и поведение са насочени към унищожителна критика на досегашния президент Дуайт Айзенхауер. Младият Кенеди громи всяко решение на Айзенхауер, без да се съобразява с това, че е бил главнокомандващ на Съюзническите войски през Втората световна война и е обявен за герой. Кенеди стига дотам да заяви: „Който гласува за Никсън, гласува за Айк в най-лошия му вариант”. И печели убедително.

Това е първият президент, спечелил огромен брой гласове от дебат. Да не забравяме, че по онова време телевизията е последен писък на технологиите. Кенеди залага и на това. И една малка подробност: 7 дни преди дебата тренира пред огледалото и камери, наизустява десетки имена, дати, цели речи на политици, жестове. В студиото не се обръща към своя опонент, а към зрителите, все едно си общува с тях. Било е преди 51 години. Кандидатите ни обаче не се възползваха от Кенеди

Първата им грешка бе, че се отнесоха към телевизията с любовта и трепета от 60-те години, забравяйки, че светът днес е Интернет. Използваха Фейсбук да агитират „приятелите си” да гласуват за тях. Това е толкова неинтелигентно и отблъскващо, че нищо чудно част от младите хора дори да не отидат до урните. Подценяването на избирателите пролича и в дърварското отношение към „народа”. Изключително грубо, коварно и цинично е противопоставянето, до което прибегна Ивайло Калфин, между магистралите и хляба. Той отлично знае, че асфалтът не „изяжда” пенсиите, но не спря да повтаря тази манипулация, разчитайки на популизма от първо поколение, сиреч на онзи от 50-те години.

Примитивизъм лъхаше и от твърдението му, че на България не е нужна модерна инфраструктура. Ето това е пиратство! Да си представител на партия, която носи немалка част от отговорността за ограбването на държавата и да сочиш с пръст: „Борисов, той е виновен за всичко!” Калфин можеше да изгради друга теза, каквато впрочем на няколко пъти се опита да прокара Стефан Данаилов. Ламбо призна, че са допускани много грешки, но че левицата има сили да продължи напред и да покаже ново лице, нов морал и нова визия за бъдещето. Калфин обаче така и не можа да излезе от матрицата на Първанов, което вероятно е накарало Данаилов да съжалява, че се поддаде на емоцията и се хвана на това хоро.

Което пък трябваше да е най-силният коз на Росен Плевнелиев, който не го използва рационално. Но се възползва от това, че избирателите не искат на сцената отново старите муцуни, които натрупаха стаж и пари в полиитката, което за народа си е стопроцентов грях. Още има време Плевнелиев и Маргарита Попова, която показа бързи рефлекси по редица въпроси, да изразят мнението си за Първанов като президент. Трябва да е ясно какво от действията му одобряват и какво - не. Например
ще продължи ли практиката НСО да е държава в държавата и да се свързва със скандали, недопустими за нормална държава. Колко души работят в службата за охрана, с какво се занимават, ще запазят ли този щат и модел.

Да се произнесат и за Националната разузнавателна служба. Обществото има право да знае дали се е злоуотребявало със секретна информация, дали е събирана от НСО информация за охранявани лица и обекти, дали подобна информация е предоставяна под формата на устни доклади на президента, обслужвала ли е тя частни, корпоративни или партийни интереси. Това означава да се бръкне дълбоко в раната, но точно това е нужно на обществото. Гнойта да се махне и да се започне на чисто. Ако това не се каже ясно и високо, всички дебати и лигави срещи с избирателите, на които кандидатите милват деца по главичките, гушкат се с пенсионери, раздават автографи и се снимат с тийнейджъри, обещават кисело мляко и ремонт на пътя до съседното село, ще се окажат пълен фарс. Не че не са, де...

Бели петна в дебатите останаха и по темата за циганизацията на България. Ще продължи ли новият президент „декадата на ромското присъединяване” или ще работи за „българското оцеляване”. Войната между българи и цигани се води на много места в страната. Жертви падат всеки ден. В някои селища положението е извън контрол. Разследването и евентуалното осъждане на самозванеца „цар” Киро няма да реши проблемите. Само ще покаже колко огромен е дефицитът на справедливост.

Тук е преплетен и въпросът с турцизирането на цели райони от България. На някои места в Делиормана и Родопите е истинско предизвикателство да говориш български И вината далеч не е само в ДПС. Всички управляващи досега позволиха изолация на турското население. Това породи съмнения и страх. Допуснаха се опасни етнически провокации от типа на братя Юзеирови. И ако за тях се разшумя заради цирковия характер на изявите им, другаде се действа тихо и настъпателно. Твърденията, че у нас не се проповядва радикален ислям, е още една от глупостите на политиците ни, която ще платим прескъпо. Не е голяма утеха, че в някои селища са издигнали турското, а не пиратското знаме... Нито един кандидат за президент не обели дума за това. А бяха длъжни.

Корупцията също бе пропусната тема. Съществуват ли връзки между организираната престъпност и политиците. Ако да, защо не признаем, че в България мафията върлува от години? Къде е мястото на държавния глава в борбата с нея? Нали флиртът на Първанов с медиите целеше тъкмо това – да се прикрият следите, водещи от ъндърграунда нагоре. Борбата с организираната престъпност не се изчерпва с втръсналите на всички клишета. Президентът трябва да изразява гражданския натиск върху институциите да действат ефективно и решително. Сега не е така, но не чухме ще се промени ли нещо в тази посока?!

Неизреченото ни съсипва, превръща ни в пушечно месо, казва Свен Хасел в своя шедьовър „Легионът на прокълнатите”. Дали кандидатите за участие в голямата политика у нас наистина вярват, че ако не споменат един проблем, той ще остане под юргана на българското съзнание? Едва ли са толкова наивни. По-скоро разчитат, че размахването на националното знаме и това на ЕС е приспивна песен с доказан ефект. Грешат. Може доскоро и да е било така, но вече не е. Мисията на новия президент е да погребе старите навици за безнаказаност, да сплоти гражданите на страната и да притиска с правомощията си политици и кръгове, които не зачитат закона и ни навират в очите лицемерна идеология и насилие.

И още: да свали „Веселия Роджър” от президентството!

Огнян Стефанов