Алексей Петров е втородивизионен мафиот и марионетка на генерали от репресивния апарат на Тодор Живков, казва една от жертвите му - Ангел Йорданов
Потресаващите разкрития за системния тормоз, на който 14 години е бил подлаган братът на бившия министър на МВР Емануил Йорданов - Ангел Йорданов, за пореден път повдигнаха завесата около престъпната дейност на кандидат-президента Алексей Петров. „Натискът върху мен започна през 1997 г. Група хора сринаха бизнеса ми и сега, когато брат ми отново дава заявки за политиката като кандидат за вицепрезидент на Синята коалиция, отново подновиха издевателствата си”, разказа пред „Торнадо” Йорданов.

През 90-те години той е строителен предприемач с обещаващ бизнес, а днес е потриер в банков клон След оповестяването на кандидатурата на брат му обаче е уволнен и от този пост, а на жена му, която е служител в МВР болница, е препоръчано да си подаде молба за напускане. През 1997 г. Йорданов е причакан и жестоко пребит в близост до сграда на ул. „Три уши”, която той изгражда съвместно с фирма „Кристал” на Иван Инински и сина му Красимир Инински, който в момента се представя за председател на Федерацията по бокс. Атаката идва по линията на покойния подземен бос Георги Илиев, с когото семейство Инински се оказват много близки. „Това бяха опити от страна на силови групировки и криминално проявени лица
да държат в подчинено положение брат ми като политик. През 1997 г. той вече беше депутат в парламента.

Беше включен в една комисия, която се занимаваше с разрушаване на обекти на мутри в Боровец и по Черноморието. Възможно е това да е причината за нападенията над мен. Това се прави с всички политици - търсят се слабите им места, вземат се на отчет всички лица, свързани с тях, обръчът се затяга и те биват изнудвани, докато станат удобни за употреба”, твърди Йорданов. „Другото направление, по което е „разработван” моят случай, е спортен клуб „Левски” – интерхолдинг „Спартак”. Това става по предложение на Павел Влаев, направено пред председателя на клуба Стоян Хранов. След одобряване на идеята Влаев дълго време ме убеждаваше, че „Спартак” е структура, която се занимава с кредитиране и може да ми помогне при решаването на различни проблеми.

След среща на басейна „Спартак” с изпълнителния директор Николай Въжаров ми беше отпуснат кредит с огромни лихви”, обясни Йорданов. След Въжаров случаят се поема от друго лице - Кирил Топалов. Той е първият човек от „Спартак”, който започва да изкупува кредитите на брата на ексвътрешния министър от кредиторите. „Предусещайки нещо нередно, аз започнах да договарям заеми за реализиране на дейността си с частни лица. Без да подозирам обаче, че споменатите вече структури ще се доберат до тях и ще направят цесия на задълженията, без аз да бъда уведомен за това и без за целта да бъдат оформени никакви документи”, каза Йорданов.

Срещу  изкупуването на така наречените „лоши кредити” формалните вече стари кредитори са се ангажирали да участват в престъпните схеми срещу него. Анонимните неформални кредитори са правели всичко необходимо, за да спъват работата му и да провалят проектите му, за да не може да обслужва задълженията си. В момента, в който Емануил Йорданов става министър на вътрешните работи, случаят на брат му в интерхолдинг „Спартак” се поема от Алексей Петров. „Най-лошото е, че в България човешкият живот и човешките съдби се продават като стока. Едно лице, чието име не зная, предлага на Трактора 300 хил. лв, за да откупи моя случай, но той му отказва”, казва Йорданов В резултат от комплекса „активни мероприятия” по незаконен начин са му отнети мезонет на ул. “Три уши” и апартамент в ж.к. „Люлин”.

„В опита си да изляза от тази схема договорих самостоятелно и започнах строителството на нова жилищна сграда. Изкопните работи на обекта бяха реализирани при напълно оформена строителна документация. Въпреки това, без да има издадена заповед от компетентен орган, през декември 1997 г. започна засипването на изкопа неизвестно по чие нареждане
През този период обектите на Йорданов са подложени на системни набези и всичките му имоти падат жертва на взломни кражби. Синовете му Николай и Горан също са нападнати.

Всъщност престъпленията срещу него и семейството му датират от периода, преди брат му да стане вътрешен министър. Когато Емануил Йорданов оглавява МВР, темпото, с което го мачкат, рязко намалява. „Сега, когато той отново се върна на политическата сцена, изплуват същите физиономии. Фирма „Кристал” пак ми размахват съдебни решения от дела, за които аз не съм знаел и на които не съм присъствал. Това ме провокира да отговоря на всички тези удари, защото нямам алтернатива, притиснат съм до стената”, каза Йорданов.

„В основата на всичко, което те правят, стои нещо много просто - става дума за избиване на комплекси. Това са хора с много
сериозни психично-психиатрични проблеми които изтъкват на преден план някакви генерални доктрини, заради които вършат престъпленията си.  По този начин те се опитват да се утвърждават. Много интересен е въпросът защо служителите в МВР и МНО, излизайки от тези структури, се оказват осакатени психически и много трудно намират общ език с другите хора. Това ги принуждава да създават свои общности, свой начини за комуникация, свои правила. Изобщо, държава в държавата”, обобщава Йорданов.

„На мен се падна да събера около себе си един букет от криминално проявени психопати - ВИС, СИК, интерхолдинг „Спартак”. По-късно в историята са се вмъкнали лица около Васил Божков, като мутресата Лора Маркова, издигната нависоко в престъпната йерархия. Всички те се изживяват като големи мафиоти, но всъщност не са нищо повече от слугинаж на най-виксокостоящата част от престъпната мрежа. Напред са изтъквани такива като Трактора, който за мен е втородивизионен мафиот и в никакъв случай не е главата на Октопода. Той е марионетка на генерали от репресивния апарат на Тодор Живков. Аз не зная имената им и ако ги знаех, вероятно вече нямаше да съм жив”, категоричен е Йорданов.