На 26 октомври българите почитат един от любимите християнски светци - великомъченик Димитър Миротворец. На него са му посветили и един от най-жизнерадостните празници, известен като Димитровден.

Старите българи разказват, че свети Димитър бил брат близнак на свети Георги, с който, както си поделили света на две половини, така си разделили и годината. Свети Георги царствал над лятото (от Гергьовден до Димитровден), а свети Димитър бил покровител на зимата (от Димитровден до Гергьовден). Затова най-често яздел на червен кон и носел дълга бяла брада, от която идвал снегът.

По стар обичай преди Димитровден овчарите предават овцете на стопаните и получават своето възнаграждение, от където идва и името на празника в някое селища - ‘разпус’.

Този ден е голям празник преди всичко за овчари, говедари и ратаи, които се събират в кръчмата на обща софра.

В продължени на десетилетия на Димитровден стават едни от най-големите събори, нареждат се най-богатите трапези, правят се най-тържествените общоселски курбани и най-шумни веселби. За този празник жените приготвят разнообразни обредни храни - курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, ръчел, пестил от сини сливи, варена царевица, ритуални хлябове.

А в полунощ, когато отвъдния свят се отваря за живите, баячки и врачки гадаят по луната кога ще се върнат от юг прелетните птички, а с тях - и пролетта. Предсказват какво ще е времето през зимата, дали ще е щастлива и плодородна годината.