Латина Петрова е една от най-култовите български актриси в момента, която превзе сайтовете за видеообмен в нета с участието си в реклама на мобилен оператор.
Без никакви лоши чувства младежите във форумите я наричат „лудата баба с дрелката” заради сюжета, в който участва. Лафът от краткото филмче „сега ще пробием една дупчица” се превърна в хит, а Латинка стана едно от най-известните тв лица у нас. Заедно с още куп известни хора, членуващи в гражданското движение ДНЕС, успяха да съберат 700 000 протестни подписа, внесени в парламента, с които хората изразяват недоволството си от монополизирането на България.

интервю на Васил Василев

- Г-жо Петрова, какво се случва в държавата?

- В държавата за всички българи се случват различни неща. Всеки персонално приема събитията в страната. Има хора, които се дистанцират от обществото, чакат да мрат и се заключват в къщите си, разчитайки съдбата им да се реши от други хора. Останалите щъкаме в първите редици на културата и на живота. Човек трябва да има позиция, но с нея не трябва само да политиканства и да се тюхка с приятели в кръчмата, а да я казва ясно. Да не чака да чуе какво ще каже първо другият. Ето защо аз съм член на гражданското движение ДНЕС. Със съмишлениците си успяхме да съберем 700 000 подписа срещу монополите, които внесохме в Народното събрание и чакаме отговор от ръководството. Това е конкретно действие. Сега гледам смехотворни дебати на хора, които сипят обещания. Защо същите тези досегашни политически играчи толкова време не направиха нищо. Те бяха в общините, защо не вдигнаха бунт там и не обединиха хората срещу безумията, които вършат политиците, а си мълчаха и ставаха съпричастни с корупцията? Тези костюмари са смешни, защото искат да ме убедят, че съм тъпа и не мога да ги разбера.

- Нищо ли не се промени за последните 20 години?

- Разбира се, че имаше положителни промени. Аз съм горда, че днес не съм разкрачена между две системи, благодарение на надеждата. Когато гражданското общество събере на протест хора, които не са излезли на улицата заради някакви бои, ще потеглим в правилната посока. Доказателство бяха 700 000 подписа срещу монополите, зад които застанаха симпатизанти на всички партии.

- Откъде идва оптимизмът ви?

- Идва от факта, че се оплакваме непрекъснато колко ни е скъп бензинът, а хората, които си купуват коли, стават все повече и повече. За мен е важно разни пенгезовци и негови подобни от Темида да се махнат от съдебната система. Оправданието им винаги е „още няколко доказателства” и ще осъдим престъпниците. Темида е с вързани очи, но съм изумена, че у нас има нахалството да е с отворена уста. На челото на обвинения пише, че е бандит, а те търсели още едно доказателство. Трябвало да пазим правата на Цар Киро, ами тогава да му запазим и охраняваме завода за фалшив алкохол.

- Вярвате ли в настоящото правителство на ГЕРБ?

- Да, вярвам им и подкрепям Бойко Борисов. Досега не съм видяла крадци там. В момента, в който това се случи, ще си оттегля доверието от тази политическа сила. Дразни ме обаче, че хора, които разсипаха държавата, го обвиняват с прословутите лентички. Разбира се, че правителството има задачата да реже лентички, а не да ни слага траурни жалейки на реверите. Това правителство спря клеветническите папки. ГЕРБ е партията, която единствено не се включи в компроматната война, която е патент на останалите партии, особено където бъка от ченгета на ДС.

- Защо масово българите, въпреки всички страдания от 1989 г. насам, отново отиват и гласуват за едни и същи хора, издигнати от партиите на прехода?

- Защото ние сме програмирани още от времето на социализма, това ни е в ДНК-то и сме замесени от такава мая. Да забравяме лесно всичко. Освен това всичко беше един сценарий, в който всяко действие сменяше главните герои. БСП ми пускат клипове с едни тъжни очички, с едни черно-бели кадри и пр. Защо не се срамуваха, когато пращаме есемеси за Коледата на Първанов и за децата с увреждания?! От тях се искаше едно – да излязат и да кажат: „Извинявайте, сбъркахме! Виновни са тези и тези, но оттук нататък продължаваме с идеята на дядо Благоев” или каквото и да е друго. Да ни се извинят! Там са парите, а те не миришат.

- Добри артисти ли са кандидатите за президент и за кметове?

- Не, всички са изключително посредствени артисти. Говорят като даскали, които са наизустили един учебник и до живот преподават само по него. Първо трябва да покажеш ноухауто, което вече е доказано в белите държави, за да ме респектираш. Те ми играят театър с тоалетните на София, с дупките и с кучетата. Аз си направих труда да изчета всички предизборни програми. Те се препокриват. Всички ми пишат, че ще работят за благото ми, че идвало новото утро и всякакви други безумици. Тези избори имат лоша драматургия с посредствени артисти. Пиарите са палячовци, които не стават дори за клоуни в цирка. Речникът на кандидатите е кошмарен – знаят по няколко изречения, които дори ги казват на диалект. Да се скрият и да си намерят говорители. Единствено съм респектирана от прагматизма, с който говорят кандидатите за София и за президент на ГЕРБ. Ако спра на улицата Плевнелиев например, усещам, че мога да си говоря съвсем приятелски и свободно с него. Друг факт е, че когато се обадя, без да си казвам дори името и подам сигнал, че има дупка на улицата ми, идва и се запълва.

- Станахте ли милионерка от рекламата на мобилен оператор, в която участвахте?

- Помиярски вестници писаха за мен какво ли не. Аз винаги съм работила като актриса, която се е намирала в сянката на народни, заслужили, международни и вселенски артисти. В „Сатирата” постоянно се говореше за народни, народни и още 50 души. Така беше навсякъде, не само в театъра. Тези хора задължително бяха партийни членове, за да им сложат „народната” корона, задължително имаха валута за участия в чужбина и си взимаха колкото си искат. Ние, ненародните, получавахме по 50 долара, с които гледахме как „величията” си пият кафето, а ние нямахме пари дори и за това. По същия модел се създадоха олигарсите в България. Паричките ни отидоха при народните олигарси, които сега са кукловоди в политиката. Що се отнася за мобилната компания, която рекламирах – най-голямата благодарност за мен беше, че хората ме заобичаха, когато чрез телевизията влязох във всеки дом. Уверявам ви, парите от хонорарите, които ми платиха, отдавна са изхарчени.

Да се наложи мандатен лимит на вечните депутати
Наближава 10 ноември и няма как да не си спомним за това, което се случи. Все още продължаваме да сме тясно партийни, което е остатък от социализма. Но се радвам, че българинът все повече се разграничава от това. Бяхме излъгани от всички партии, които се проваляха правителство след правителство. Не може Асен Агов 20 години да ми създава законите с вратичките, с които всички ни грабиха безскрупулно. На ГЕРБ им остава по-малко от година и половина на власт. Трябва най-сетне да се реши проблемът с вечните синодални старци, които 20 години само стоят и си бъркат в носа в парламента, решават кръстословици, както се вижда от ефира на телевизиите, и пият кафета в кулоарите. Ако има начин чрез промяна на Конституцията или по друг начин, нека на депутатите да бъде наложен мандатен лимит, както е при президента. С това да се занимават юристите, а ние, артистите, можем само да им подскажем, че абонаментът в пленарната зала ни омръзна. Преходът при нас стана дълъг, защото си стояхме по къщите. Бяхме възпитани от соца, че нищо не може да се промени, че трябва да чакаме нещо да се случи, това беше възпитанието на повечето хора, които трябваше да са активни. И днес, когато все пак започва да се случва промяната, отново сме недоволни. Чухме безумните твърдения, че парите за магистралите трябва да се дадат на хората. Нали, когато ЕС види как самоволно си играем с фондовете, предназначени за едно, а пренасочени за друго, защото на някого му скимнало да играе популист, никога повече няма да видим и цент повече. Кой направи заменките по време на прехода, кой бетонира Българското Черноморие, да не би това да е ГЕРБ?!