5 Ноември, 2011

Първите велосипеди се появяват в Европа още през 18-19 век. Макар да са доста по-различни на външен вид от настоящите, в основата си те на практика са си същите.

Германия е страната в която е открит прототипът на днешното колело. Точно поради тази причина там се появяват и първите отсечки за колоездачи - още в началото на миналия век. Затова, когато се говори за велокултура, се има предвид преди всичко Западна Европа (Германия, Холандия, Дания, Бенелюкс). Постепенно в немските градове асфалтът измества паветата, а когато през 1927 г., става ясно, че многото колелета вече не могат да се движат безопасно по улиците, се ражда и правилник за създаване на велосипедни алеи.

По времето на националсоциалистите става задължително велосипед да се кара само по велосипедна алея. Построените по това време аутобани били наречени “улиците на Адолф Хитлер”, докато на велоалеите им казвали “улиците на малкия човек”. Той трябвало дисциплинирано да си кара колелото и да не пречи на останалите участници в движението. Днес, разбира се, велосипедистите в Германия са напълно равноправни и имат всевъзможни удобства, за да се придвижват.

През 70-те и 80-те години отново има възраждане на любовта към колелото, затова продължава устремното проектиране на велоалеи, като колоездачите отново излизат да карат по улиците, но в своя си участък, където никой не трябва да им се пречка. Към колоездачите има специално отношение, но и те трябва да спазват правилата: да карат с каска, дори да имат и специална застраховка (ако искат), за да може при инцидент, ако са виновни, тя да поеме разходите. Нещо като Каско за велосипедисти. Във велоалеите си обаче те са богове, там пешеходецът няма работа и е най-безопасно да не пристъпва. Ето затова при 81 802 000 население в Германия има 62 000 000 велосипеди, което прави към 75.8% велосипедисти. Страхотно, нали?

Градчето Мюнстер си приписва определението „велосипедната столица на Германия”. Но пък колко още градове му го оспорват! Дори в столицата Берлин велосипедистите не са дискриминирани, независимо от космополитността на града; там има 5300 км улици, а велоалеите са 1030 км, като отделно от тях са налице и 400 км пътища за колела извън градската мрежа. Мюнхен също е огромен град, в който на пръв поглед изглежда, че всичко живо кара коли. А и как не – това е столицата на „бавареца”. Но всъщност не е точно така. Мюнхенчани обичат колите си, но предпочитат колелетата си. Затова в града можеш да си изкараш дори карта за колело, с която да го качваш в градския транспорт или в метрото, ако ти се наложи да преодолееш някаква отсечка другояче,  или времето се развали неочаквано. Не става току-тъй да си хакнеш велосипеда в градския транспорт. Правила...! И се спазват!

Въобще в Германия все повече се ходи на работа с колело. За студентите пък въобще не говорим, това се разбира от само себе си. Велосипедните паркинги край университетите са като изложбени халета – всевъзможни колелета може да се видят там, и забележете – повечето въобще не са скъпарски, тузарски, или каквото би си помислил някой, съдейки по стандарта на германеца. Нищо подобно – студентите карат и страхотни таратайки, въобще не им пука как изглеждат, важното е да вършат работа. А работещите в някои фирми дори са стимулирани да преминат от четири на две колела. Примерите веднага -  Федералната банка на Германия, Комерцбанк, Немската метеорологична служба. Има компании, които са заменили служебните коли със служебни велосипеди. Дори се разработва и специален проект, наречен bike+business, който радушно се приема и подкрепя от еколозите. Доводите в полза на проекта наистина не са за пренебрегване: от една страна се пестят разходи, все пак бензинът не е без пари; от друга – велосипедът се паркира безплатно и върху много по-малка площ от колата; на трето място - служителите, които карат колело, са във форма, по-здрави и продуктивни са, не боледуват често, работят по-ефективно.

Холандия също се слави като страна на колоездачите. Около 99% от холандците имат колело; велоалеите им обхващат целите градове, кръстовищата са удобни за велосипедисти, има специална маркировка и велосипедни светофари, велопаркингите са навсякъде. Велосипедистите в Холандия понякога карат с костюм, вратовръзка и лъснати обувки, защото отиват на работа и това не учудва никого. Родители превозват на велосипед децата си, пазаруват и въобще не се замислят за маршрута или километрите, които ще изминат, както би направил един любител на велосипеда в който и да е български град.

Тук, у нас велокултурата изостава сериозно, да не говорим за велоинфраструктурата. Из малките градчета хората все още имат възможност да карат колелетата си относително по-безопасно, отколкото в големите. Кой ли не е виждал колело с щайга отзад, с което собственикът отива на лозе, на пазар или да си свърши някаква работа?! Но да отидеш с колело на работа в София, например, си е истинско предизвикателство! Отделно от нашенското разбиране, че велосипедът е предназначен най-паче за събота и неделя в парка. Е, не може да се каже, че въобще няма велолюбители. Най-вероятно и това е отношение, което се култивира бавно. Но за целта трябва и условия, необходимо е да се усети предимството на придвижването с колело. Което няма как да стане, при положение, че в София има 3000 км улици, но само десетина километра велоалеи. Дано да греша в статистиката и да са станали повече. До края на тази година дължината на велоалеите трябваше да достигне 20 км. С едно трасе в „Младост” и велоалеята по бул. “Гоце Делчев”, която се прави в момента и заради която са пропищели водачи на автомобили и пешеходци. Ноооо, хубавите неща стават бавно, твърдят у нас. Бавно се променя и съзнанието. А не трябва, както казват в едно тв шоу. Живеем в 21 век, когато и то трябва да се завърти в бързия ритъм на колелетата. Ако искаме да сме в крак в Европа, а не прът в колелото й.