5 Ноември, 2011

Българските турци го наричат още Голям байрам или Коч байрам. В основата му е жертвоприношението – древна езическа практика, свързана с пренасянето на жертвено животно в чест на божествата. В мюсюлманската религия този ритуал е митологизиран чрез персонажите на Ибрахим, решил да принесе в жертва единствения си син Исмаил, и на Джебраил – божият пратеник, пренесел на крилете си виторог овен в замяна на човешката жертва.

По стар обичай месец преди празника всеки мюсюлманин купива бял или черен, добре охранен виторог овен /можело и овца/, с черни очи. В него е въплътена митологичния образ на посредника, който пренася душите на мъртвите до рая.

Въведение към големия празник са обичаите акътми и чурек гюн, които се изпълняват два дни преди байрама. Първия ден традиционно се раздават кътми и мекици, а на втория ден - чурек гюн, се извършва ритуалното къносване на жертвения овен или овца, като се правят широки ивици на главата, гърба и корема.

Особен момент в празника Курбан байрам е коленето на обредния коч или овен. Жертвоприношението е свещенодействие, затова трябвало да се изпълни на недостъпно място или в двора на джамията. При изпълняване на ритуала животното трябва да се намира в пълен покой. Кръвта му оставят да изтече в предварително изкопана яма, кою, защото вярвали, че тя притежава магическа сила. От дясната предница се отрязвали седем ребра, които носят в джамията, за да приготвят общоселския курбан. Останалото месо се дели на седем пая, които мюсюлманите раздадат като милостиня през четирите празнични дни.

По традиция байрамът завършва с празнично угощение. Отколешна практика е жените мюсюлманки да се грижат за обредната храна. Туркините демонстрират своите изключителни умения в приготвянето на вкусна чорба от главата и шкембето на обредните животни - пача, капама, джиер бидеси или долма бидеси /баница с дроб/, къпана баница, баклава, които поднасяли с кисело мляко, коюрт. По време на празника никой не пие алкохол.

В миналото Курбан байрамът бил съпроводен с много веселие. В неговата заключителната и най-атрактивна част били. байрамски игри, изпълнявани от девойките в общността. Докато те танцували под съпровода на дайрета и тъпани, младежите се борели, надскачали се на един крак, люлеели се на дървени люлки.