13 Ноември, 2011

Eдин от най-разгорещените дебати, който никога не стихва в Германия, е свързан с т. нар. „мултикултурно общество”, в което съжителстват различни етноси. То е факт в Германия и е всеизвестно, че най-многобройната част в него, като се изключат самите германци, са турците.

Буквално преди дни в Германия отбелязаха 50-годишнина от подписването на германско-турското споразумение в Бон. Точно то стои в основата на пристигането на турските работници. Годишнината се отбелязва с изложби, филмови фестивали и посещения на най-високо ниво. Всъщност турските работници (по-известни като гастарбайтери) са били поканени от Западна Германия, която е изпитвала нужда от работна ръка. Известно време след войната германската икономика не просто се съвзема, но изживява истински промишлен бум. В началото турците въобще нямали намерение да се установяват трайно в тогавашното ФРГ, нито пък самите германците са го искали от тях. Знае се обаче, че животът е това, което се случва, докато се кроят планове за друго. Постепенно от Турция пристигат и семействата на работниците, после пък им се раждат деца и така бавно и полека се стига до ситуацията, в която днес в Германия живее една солидна турка общност, не по-малка от 3 милиона, която с различен успех и желание се интегрира в държавата, която е станала нейна втора родина.

Различно е и отношението на германците към този вече неотменим сегмент от обществото им. Не липсват гласовете, отричащи мултикултурализма. Дори самият канцлер Ангела Меркел преди време беше заявила, че мултикултурализмът „е пропаднал, и то абсолютно“. Нещо, което по друг начин артикулира и френският президент Никола Саркози, както и британският му колега премиер-министърът Дейвид Камерън. Тази реторика на Запад е споделена, въпреки че се имат предвид различни неща. Меркел визира по-скоро бавния ход на турската интеграция, докато Саркози, изразява отношението на онези, които недолюбват мюсюлманите, които се молят на улицата.

По време на честванията на 50-годишнина от подписването на германско-турското споразумение обаче федералният канцлер Ангела Меркел все пак, както подобава на такова събитие, призна приноса на турските имигранти за благосъстоянието на Германия. Тя казва, че германо-турското споразумение за набиране на работници от 1961 г. е променило Германия, че мигрантите са „станали част от нашата страна“. По думите на Меркел днес вече имало голям брой добре интегрирани хора от турски произход, но също така и проблеми. Тя апелира към готовността за интеграция на германското общество, както и на имигрантите. Канцлерът Меркел отговори и на въпроси на 21-годишната студентка по право Семирамис Килизли, чиито баба и дядо са дошли в Германия въз основа на това споразумение. Федералният канцлер подчерта, че човек е добре интегриран, когато владее езика както трябва и е учил възможно най-добре в училище. Това били предпоставките да се изучи професия, да се направи кариера и наистина да се участва в живота. Нещо повече - Меркел пожелава повече контакти и повече откритост между хората с немско и турско потекло. Тя разкритикува съществищащи практики на отхвърляне на кандидатури, „когато името може би говори за миграционно минало“.

В последно време в Германия се наблюдава и друга тенденция - редица квалифицирани турци решават да напуснат Германия и да се върнат по родните си места. На това Меркел отговаря с разбиране. И с аргумента, че Турция се развива много динамично. "Когато човек види какъв живот кипи в Истанбул, какъв растеж и колко промени има там, това ни показва също, че трябва да предложим и на мигрантите нещо добро", казва Меркел.

От другата страна също не липсват адекватни отговори. Турският държавен министър и главен преговарящ с Европейския съюз Егемен Багъш призова германските турци да учат немски език и да се интегрират в обществото. Същият апел дойде и от още по-високо място - турският президент Абдула Гюл също призова турските имигранти в Германия да учат немски: "Днес един германски гражданин от турски произход би трябвало да говори без акцент немски език", каза турският държавен глава. Тези призиви са коренно различни от онова, което неведнъж е артикулирал пък турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган, предизвиквайки реакции на недоволство в Германия, защото призовава турците там да запазят своята идентичност и да учат децата си първо на турски, а после на немски език.

Вероятно тъкмо такива реплики наливат още повече масло в огъня на съпротивата за турското членство в ЕС. Защото независимо от комплиментите за приноса на турските работници, посланието на Германия продължава да бъде еднозначно: Турция е важен партньор, но не я искаме в ЕС.

Frognews.bg