Определянето на смъртоносните катастрофи в България като война по пътищата може да изглежда пресилено. Въпрос на гледна точка и стилистика е как се нарича тази епидемия. Една истинска война обаче е в ход и навлиза в екстремна фаза с опасни прояви. Водят я маршрутните таксита, но застрашава всички на пътя.
Теодор Цеков

снимка Вяра Йовева
Определянето на смъртоносните катастрофи в България като война по пътищата може да изглежда пресилено. Въпрос на гледна точка и стилистика е как се нарича тази епидемия. Една истинска война обаче е в ход и навлиза в екстремна фаза с особено опасни прояви. Водят я маршрутните таксита помежду си, но застрашава всички на пътя.
Белите бусове, които безогледно засичат останалите превозни средства, спират рязко или маневрират рисково, вече предлагат нови изпитания за участниците в транспортния поток. Последният резултат от конкуренцията на линиите в София е сбиване между шофьорите в движение. В това се убеди с очите си „Фрогнюз”.
Съпровождащи форми на ожесточената надпревара за клиенти са отклонявания от маршрутите, шофиране и обслужване на клиентите с една ръка. Какво правят с другата умелите водачи на маршрутки? Говорят нонстоп по мобилните си телефони.
Поддържат непрекъснат контакт с колегите си, за да се информират за местонахождението на конкурентите. Често маршрутите на отделни линии се застъпват или направо се дублират. Който превари, той натоварва махащите с ръка край пътя. Затова най-честата гледка по столичните улици е на бясна гонитба и изпреварвания, придружени с различни хитрости.
Когато се застигнат, става интересно. Никой не иска да изостава зад другия, затова си погаждат номера, а когато се ядосат... Ето пример. В понеделник следобед, в най-натоварения трафик, между Руски паметник и Петте кьошета една маршрутка от линия №29 се изпилва в обратното движение и застига друга с №1. Шофьорът скача от мястото си, сваля прозореца на вратата за клиенти и атакува с юмруци конкурента си. Като екстра - порой от псувни и закани. Съвсем случайно в атакуваната кола има полицай, който прилежно записва номера на агресора.
20-километровите маршрути на двете линии се дублират в над половината от дистанцията - от ж.к. „Младост 2” чак до бул. „Стамболийски”, след което №1 продължава на запад към „Люлин 5”, а №29 – на юг към „Овча купел”. Официално двете линии се обслужват от по 12 коли, които се движат и на равни интервали от по 10 минути. Единственото време, в което не се настъпват, са 15 минути сутрин и 35 минути късно вечер. №1 се движи от 6:15 до 22:05, №29 – от 6:30 до 22:40 ч.
Из София пълзят 49 различни маршрутни линии. Много от тях се застъпват. При тези ситуации важат законите на джунглата. Който не прецака конкурента, остава без клиенти. Самите шофьори са напрегнати и агресивни, защото не могат да си изкарат прехраната. Фирмите-превозвачи, които са собственици на маршрутните линии и бусовете, искат от работниците си определена сума. Изкараното над нея е за шофьора. Ако няма достатъчно клиенти, той се бъхти на загуба. За да заработи надницата си, трябва да се изплъзва ловко от задръстванията, да знае разписанието на конкурентите и да е по-напред от тях. Ето защо вече не е рядкост да се види гонка между отклонили се от маршрута си коли по вътрешни квартални улички около жилищните сгради, където играят деца.