13 Ноември, 2011

По време на поста не се приема храна от животински произход, - яйца, мляко, сирене, кашкавал, масло, месо. За да се поддържа добрия физически и психически тонус, в тези дни християните консумират много бобени растения, картофи, зеле, ядки, плодове и зеленчуци - във суров и обработен вид.

През първата седмица на Коледните заговелки и в края им - от 20 до 24 декември, постът е строг - християните приемат само растителна храна, която може да се приготви с олио. А риба и вино са разрешени единствено на Никулден (6 декември). 

В народния светоглед Коледните заговелки съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Старо поверие, че от този ден се отварят вратите между трите свята – небесен, земен и подземен. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят.

За да се предпазята от тях, българите прибягвали до различни магиически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплатена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космос и подреди отново живота в нормалния му ритъм.

За „отговяване" хората се подготвят още от Никулден, 6 декември. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва на сухо и прохладно място да съхнат. За Коледа врабците стават като чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата - копанче, за да се „смърсят". Чак тогава могат да вкусят от блажните ястия.