12 Февруари, 2008

Вчера министър Етем даде пресконференция. Пред журналисти тя обясни, че няма никаква вина за задействаната наказателна процедура от Брюксел срещу България заради нереализирания проект за тел. 112. Даде и весели примерчета как хора се обадили на телефона за бедствия и аварии да кажат, че чакал е избягал от Зоологическата градина. Мъж пък се оплакал от жена си. Ама наистина е много смешно. Репортерите се смяха заедно с Етем, както си му е редът и каквито са били указанията. Шефката на бюрото на Европейската комисия в София Зинаида Златанова наблюдваше сценката с едва прикрит потрес. Вероятно така се е чувствал френският философ Анри Бергсон сред студенти, които не разбирали как реалността може да бъде уловена чрез интуиция. Бергсон не издържал и възкликнал: „Какво отсъствие и на интуиция, и на интелект".

За по-голяма убедителност на Етем пригласяше някакъв чиновник, титулован с длъжността "началник на тел. 112". Човечецът страшно напомняше папагал "Жако", повтарящ реплики на своя господар пред неособено желани гости... Въобще Емел Етем бе във върхова форма, както обикновено и наричаше нещата с истинските им имена - който не слушка, ще му дърпаме ушите. Посланието бе правилно схванато, тъй като неудобни въпроси така и не последваха. За подобно поведение цитираният вече по-горе Бергсон е казал: „Може да не симпатизираме интелектуално, или по-точно духовно, на нищо друго, но със сигурност симпатизираме на себе си". Излиза, че явлението "Емел Етем" е било познато и преди, а ние си мислехме, че няма как, защото чак така... Казах ли ви, че Бергсон е лауреат на Нобелова награда? Ако беше жив, можеше да получи и орден "Стара планина" - защо не... Всъщност едва ли, ако беше дал пример за теорията си с Етем.

Преди време във Frognews.bg бе публикуван анализ, засягащ елементи на поведенческия модел на Етем. Текстът бе озаглавен „The best of Emel Etem: Има не само природни бедствия! Или защо e важен мензисът". В него ставаше дума за това как г-жа Емел Етем ни наби канчетата, че сме излизали по време на снеговалежите и така сме се подложили на опасностите на зимата. Навеяните и заледени пътища, селищата без ток и вода, загиналите от измръзване хора били жертви на съдбата, карма един вид. Тя, Етем, макар и по телефона от луксозния си хотел в странство, успявала да ръководи борбата със стихията. Някакви завистливи човечета обаче се опитвали да я оскърбят с намеци, че не е за този пост. За този е, дори за други два, в ДПС и правителството, но в момента те са заети.

Чрез случката с тел. 112 и Емел Етем се опитвам да докажа твърдението на Фройд, че: "Колкото и силен да е интересът към един проблем, това не е достатъчно, ако не знаеш път за неговото решаване". В случая Етем има интерес, дори много голям, тъй като става дума за милони евро, но й се изплъзва решаването на казуса. На всичкото отгоре Европейската комисия не подхожда с разбиране към личните усилия на госпожата, а все иска и иска този телефон да заработи. Сякаш й нямат доверие на Етем, което е доста обидно. Пък и нали си имат свои 112, какво са се вторачили в нашия.

Затова предлагам:

Пет простички неща, с които може да зарадваме един човек в навечерието на Св. Валентин и 8 март. Не е прав Волтер, че "Няма крайна наслада, нито крайни мъки, които да траят цял живот: върховното добро и върховното зло са химери". Взирайки се в делата и живота на министъра на държавната политика за бедствия и аварии, разбираме, че и философ от неговата величина е допускал фалове. Като един умен човек обаче, той очевидно е осъзнал грешката си, защото в края на дните си, когато го попитали, какво е по-страшно от това да си напълно неизвестен, той отвърнал: да си бил известен...

Евгени Радулов