17 Ноември, 2011

Известно е, че в цял свят вертикалната интеграция е забранена, защото води до монопол, но в България, в една от най-чувствителните сфери, каквато е здравеопазването, тя процъфтява, се казва в разследване на в. Република. Доказателство е "затвореният цикъл" на Огнян Донев - "Софарма" - производство, "Софарма трейдинг" - търговец на едро, "Софарма аптеки" - търговец на дребно чрез "Сейба", "Санита", "Софийски аптеки" и няколко франчайзинга. Като прибавим и здравно-осигурителните фондове "Доверие" и "Медико 21", правата за доставката на медицинската апаратура на General Electric и председателство на настоятелството на Медицински университет София става ясно, че няма област от здравеопазването която да е извън сферата на бизнес-предизвикателствата за Донев.

От началото на управлението на ГЕРБ апетитите за завладяване на нови ключови позиции в нереформираната система, в която текучеството на министри е най-голямо, стават главозамайващи. И славещият се като отличен дипломат Донев този път реагира недипломатично. През март, миналата година стана ясно, че бизнесменът е влязъл в Надзорния съвет на здравната каса. Нещо, което до този момент касата нямаше. Предложението за вкарването му там бе направено от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която през ноември същата година той оглави. Обструкциите на фармацевти, доктори и депутати за крещящ конфликт на интереси, тъй като касата е най-големият разпределител на публични средства за лекарства останаха нечути. Наложи се парламентът да приеме специална   поправка в Закона за здравното осигуряване, станала известна като поправката "Донев". Тя  бе гласувана заедно с бюджета на НЗОК за 2011 г. Според новия текст в надзора на касата не могат да участват собственици или работещи във фирми за производство или търговия с лекарства. На мястото на Донев от съюза на работодателите влезе Евгени Иванов.

Няколко месеца преди това, още докато шефът на "Софарма" бе в надзора на касата два ключови поста в здравеопазването бяха овладяни от него чрез бившата мениджърка аптечни продажби в "Софарма трейдинг" Гергана Павлова.

Тя бе назначена през април миналата година за зам.-министър на здравеопазването с ресор лекарствена политика. Тогава министър на здравеопазването бе известната с финансовите си взаимоотношения с фармацевтични компании Анна-Мария Борисова. Тя повери на заместничката си Павлова отговорността да предлага за приемане всички нормативни актове в областта на производството, регистрацията, рекламата и реимбурсацията на медикаменти в България.

В началото на тази година Павлова оглави и надзора на НЗОК. Нейният принос в сферата на лекарствената политика е следният:

1.Премахване на държавните поръчки за онкологични лекарства през 2011 г. и прехвърляне на снабдяването в държавните болници и диспансери по реда на Закона за обществените поръчки. Декларираните цели на Павлова бяха - прозрачност и облекчаване на пациентите.

На практика това доведе до увеличаване на доставките на онкологични продукти на "Софарма трейдинг" с над 100 млн. лв. годишно. Не е тайна, че много от държавните и общиннски болници имаха натрупани дългове към доставчици.

От "Софарма" неколкократно декларираха, че няма да запорират сметки на длъжници, а ще се договарят при взаимоизгодни условия с болниците. Оказа се, че най-често взаимоизгодните условия означават разсрочване на дълговете - срещу ангажимент здравните заведения да пазаруват не само медикаменти, но и медицинска техника от Донев. В момента под финансовото влияние на бизнесмена са не само държавните болници, но и производителите на медикаменти. Ето няколко примера:

Продуктът Zavedos (Pfizer) е продаван на министерството на здравеопазването през 2010 г. на единична цена 152.20 лв., а през 2011 г. на държавните болници за 259,90 лв. Аналогични случаи на увеличение на цените са:

Genotropin от 92,02 лв. на 249.06 лв. (159,39 %)

Cymevene от 44,80 лв. на 76,320 лв. (70,09%)

Mycophenolate от 70,18 лв. на 172,85 лв. (146,31 %)

Rocaltrol от 15,20 лв. на 30,53 лв. 1100,86%)

Anastrozole от 28,44 лв. на 128,68 лв. (352,465%)

Farmorubicin от 5,56 лв. на 19,84 лв. (270,44%)

Zoladex от 89,58 лв. на 231,19 лв. (158,08%)

Освен увеличението на цените, което води до източване на публичния ресурс на НЗОК през държавните болници чрез доставките на скъпи лекарства е преразпределен и фармацевтичния пазар. Посочените продукти през 2010 г. са доставяни на МЗ от Рош България, Либра, Актавис, МС фарма, Фармасютикъл България, Санофи-Авентис, Стинг, докато през 2011 г. продукти на болниците се доставят основно от "Софарма трейтинг". Средното увеличение на цените на лекарствените продукти от договорените с МЗ през 2010 г. (конкурсът е проведен преди Гергана Павлова да бъде назначена за зач-министър) и договорите за директно снабдяване на болниците през 2011 г. е 25 %.

2. Направените промени в наредбата за работа на комисията дадоха възможност на здравния министър, т.е. на неговия заместник който отговаря за лекарствената политика да определят членовете на комисията по позитивния лекарствен списък. МС само ги одобрява.

3. Промени в закона за аптеките пък доведоха до отпадане на забраните за аптечните вериги. Това съвпадна със стратегическите интереси на Огнян Донев, който според прогнозите на бранша скоро ще придобие и аптеките на задлъжнял едър търговец на медикаменти.

Ръководения от Гергана Павлова Надзорен съвет на НЗОК приема т.нар. правила за определяне на делегираните бюджети, срещу които изпищяха болниците.

Проблемът е, че послушните здравни заведения, които сключват договори за доставки на медикаменти с правилната фирма, се награждават с увеличение на делегирания бюджет, за да могат да се разплащат болница Св.Георги-Пловдив. Респективно на опърничавите болници (напр. Българския кардиологичен институт) парите се режат с 60 % без принципи и правила.

Оказва се, че и в здравеопазването има октопод, който превръща в заложник обществото, пациентите и политиците. Влиянието в болничното здравеопазване очевидно се реализира не без съдействието на здравния министър, чието ведомство е принципал на държавните болници. Като че ли Стефан Константинов няма нищо против скъпите доставки на медикаменти и апаратура.

БИЗНЕС ДОСИЕ

Приятелският кръг Огнян Донев, Любомир Павлов и Венцислав Стоев се впуска в бизнеса Здравеопазване още през 1997 г. Тогава в този кръг е включен и Стефан Софиянски. Именно той осигурява политическата подкрепа за приватизиране на общинското дружество "Софийски аптеки" и държавният производител на лекарства "Софарма".

Хронологията на събитията и подробностите около раздържавяването на "Софийски аптеки", "Софарма" и "Фармахим" е истинска класи в жанра.

Март 1999 г. Огнян Донев приватизира общинското дружество "Софийски аптеки" чрез Работническо-мениджърско дружество (РМД). Предложената от него цена е 3 млрд. неденоминирани лева. 10-те процента, които трябваше да бъдат платени веднага, бяха осигурени с кредит от ОБ. Останалото бе платено с компенсаторки Конкурентнат в процедурата бе дружеството  "Фарма комерс", което предлагаше 7,075 млрд. неденоминирани  лв. платими кеш. Софиянски се обяви срещу "Фарма комерс" с довода, че не е съгласен "Софийски аптеки" да се продават на едно юридическо лице, което да създаде монопол. Представители на "Фарма комерс" обвиниха Софиянски, че е поискал подкуп от 2 млрд. лв. за продажбата на 34 аптеки.

В крайна сметка в процеса на търга РМД-то е принудено да увеличи предлаганата цена до 8 млрд. неденоминирани лв. Плащането е извършено с компенсаторни записи по 0,17 лв. Рекапитулацията показва, че РМД-то в крайна сметка е платило общо 1 360 000 лв. А само застроената площ на аптеките, които се намират на ключови и атрактивни места в София надхвърля 5 000 кв м.

Януари 2001 г. Огнян Донев и компания приватизират 64 % от най-големия фармацевтичен производител "Софарма" за 24 млн. долара, т.е. по 38 долара на акция. Схемата е не по-малко скандална от тази за "Софийски аптеки". Купувач на "Софарма" е регистрираното специално за целта дружество  "Елфарма".

Агенцията за приватизация се съгласява чрез включена клауза в приватизационния договор да се прехвърли дълга на "Елфарма" (24 млн. долара) от купувача на купуваното предприятие ("Софарма"), т.е. цената на сделката на практика се изплаща от активите на "Софарма" и приватизаторите не влагат никакви собствени средства. Следователно държамвата подарява "Софарма". Веднага след закупуване на мажоритарнтия дял от предприятието следва класическо увеличение на капитала и прецакване на миноритарните собственици. През 2006 г. гръмва скандал, който бързо отшумява без последици. Прокуратурата започва проверка след като става ясно, че за четири месеца близо 62 % от акциите на "Елфарма" в "Софарма" са продадени - при това на цена осем пъти по-ниска от реалната. Купувач са три фирми, пряко свързани с Огнян Донев ("Телсо" АД, "София" АД и "Телекомплект"). От упражнението с продажба на акции за по 1 лв., при обявена борсова цена от 9.30 лв. на акция хазната е ощетена с около 40 млн. лв. от данък печалба на фирмата-продавач.

Юни 2002 г. Огнян Донев и приятели приватизират и "Фармахим холдинг", като "Софарма" придобива 100 % от капитала на холдинга и 45,89% от капитала на Научно-изследователски химико-фармацевтичен институт (НИХФИ). Цената на сделката за "Фармахим" е 9,2 млн. лв. Според клауза в приватизационния договор предметът на дейност на дружеството трябва да се запази за три години - напълно достатъчно време за прехвърляне  на "Софарма" на собствеността на всички регистрирани марки в други страни.

По този начин Донев затваря кръга - производство на лекарства ("Софарма"), външно-търговско експортно предприятие ("Фармахим"), което притежава регистрираните търговски марки във всички страни от бившия Съюз за икономическа взаимопомощ (СИВ) и научен институт по лекарствата (НИХФИ).

„Ню Юръп Онлайн“ публикува новини и анализи от 1993 г. Изданието действа в 49 държави, като акцентът на материалите пада върху европейските институции и връзките на Европа със света. Печатната версия стига до 66 000 читатели. Интернет страницата на медията има около 150 000 посещения на месец.

Преди две седмици предупредихме за проблемите срещу които може да се окаже България, заради допускането на концентрация на компании, ангажирани с публичния сектор и обществените поръчки и медийни компании. Представихме най очевидния случай – бившата държавна компания „Софарма“, сега собственост на групата Донев и двата вестника, „Труд“ и „24 часа“, купени от германският медиен концерн ВАЦ, в момента собственост на същата група контролираща „Софарма“. В предишната си статия наблегнахме на необходимостта правителството на Борисов да наложи разделянето на компании, занимаващи се с обществени проекти и поръчки, раздавани от държавата и компании, контролиращи медии. Като пример посочихме Гърция, която все още е на прага на банкрута, като една от причините е невъзможността на гръцкото правителство да предотврати компании, активни в обществените процедури да притежават медии. Гръцкото правителство по онова време не бе достатъчно силно, за да наложи съответното законодателство, но кабинета на Борисов в момента е.

„Софарма“ е водещият производител на фармацевтични продукти в България и осигурява 70% от държавните нужди за болниците и поликлиниките. Освен това изпълнява и 50% от предписаните рецепти по линия на националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Така на практика „Софарма“ притежава монопол върху държавните фармакологични нужди.

Това, което преминава тънката червена линия в случая, е  фактът, че собственикът на „Софарма“ е и член на управителният съвет на НЗОК от 2006 година, а от 2010-а става и член на надзорния съвет на касата. Това означава, че той е член на борда на държавния орган, който решава какви лекарства да поема НЗОК (50% в "Софарма") и какви лекарства държавните болници ще купят (70%). Това повдига летвата за конфликт на интереси до нови висоти. Добре информирани български източници разказват, че в замяна за подкрепата на Съюза на работодателите в България (КРИБ), ръководен от Огнян Донев, за изборите през 2009-а, управляващата партия ГЕРБ назначава бившия изпълнителен директор на "Софарма" Гергана Павлова за заместник-министър на здравеопазването. Също си струва да се отбележи, че „Софарма“ е купена от групата на Донев от бившия кмет на София Стефан Софиянски, за цена представляваща половината от годишната печалба на компанията. За тази сделка може да се кажа, че е най-малкото съмнителна.

До този момент министър председателят Бойко Борисов игнорира напълно всички тези странности, директно засягащи неговия кабинет. Единственото логично обяснение е, че не желае да се конфронтира с двата най-важни вестника в държавата.

Тази практика вече не е просто български, но и европейски проблем, защото е в разрез със европейското законодателство. Това значи, че заслужава вниманието на службите на европейската комисия (за вътрешни пазари, за конкуренция и ОЛАФ), които в близкото минало са замразявали повече от половин милиард евро заради много по дребни неща.

Остава да разберем причините поради които евро-службите не са обърнали внимание на този въпрос. Дали е заради факта, че все още не е изпратена официална жалба до тях или някъде из Брюксел някой не желае да има разследване, или и двете? (в. Република)