Или защо на качване в автобуса трябва да проверяваме книжката на шофьора

Крум Благов, специално за „Торнадо и Фрог Нюз”

Неотдавна се преместих един етаж надолу, за да сменя личната си карта. Слава Богу, местенето беше само на книга. Според МВР и дотогава съм живял на шестия етаж на блока, но в общината ме водели на седмия, а това било недопустимо. Наложи се да уведомя писмено местната власт, че съм се нанесъл на долния етаж, за да се сдобия с нов документ за самоличност. Затова хич не се учудвам, че по изборите толкова българи, дето не са напускали родината, според държавата се оказаха емигранти По една телевизия гледах даже селски кмет, намерил името си в забранителния списък. Не успял човекът да се кандидатира за втори мандат…

Всяко зло – за добро. Най-сетне вотът показа нещо, което си е публична тайна от години: регистрите на държавата са в окаяно състояние. Това важи и за гражданските, и за публичните, но понеже първите заради личните данни в тях са секретни, истината лъсна чак сега. Ама разгледайте достъпните списъци и ще придобиете представа и за другите, понеже в края на краищата техните данни са, или поне би трябвало да са свързани. Ако направите справка в Търговския регистър, ще видите, че
Иван Зографски е жив Милионерът от български произход, който почина в Берлин преди четири години, има у нас фирми, в чието ръководство продължава да участва. Когато се натъкнах на този парадокс, попитах в ГРАО как е възможно, след като за смъртта на Зографски съобщиха всички медии. Отвърнаха ми, че регистрите не се попълват по информация от вестниците, а по документи. Понеже никой не е пратил смъртния акт на Зографски в България, за нас той е жив. А тази тапия никога няма да дойде по една много проста причина – в началото на века човекът се е отказал от българското си гражданство.

В подобно състояние е и регистърът Булстат, който трябва да съдържа актуалните данни на всички фирми, фондации, кооперации и т.н., създадени през последните 23 години. Той е свързан с Търговския регистър и системата ЕСГРАОН. В Булстат (срещу заплащане) ще намерите сгрешени ЕГН, от които излиза, че хора на по 150-160 години имат фирми и въртят бизнес. Тя кашата с гражданските номера се бърка вече 35 години – откак ги въведоха. В ЕГН освен за датата на раждане се съдържат данни и за месторождение, пол и т.н.

Има мъже с женски номера и обратното. От удостоверението за наследници, което ми издаде Пловдивската община, излиза, че баба ми е починала, преди да се роди. Документът от един лист съдържа две очевидни грешки, а с него можеш да си извадиш нотариален акт, да прехвърлиш на свое име кола и т.н. Изобщо в общинските служби ГРАО и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са извършени много повече операции за смяна на пола, отколкото във всички наши болници, взети заедно. При това – без пациентите да присъстват Небрежността към документите е българска традиция, която вероятно е стара колкото държавата ни. Артистът Коста Цонев например според всички енциклопедии е роден на 10 юни, а той лично ми е разказвал, че е кръстен така, защото си дошъл с името – на празника на Св. Св. Константин и Елена. По онова време светците се чествали на 3 юни, ама попът се запил и го вписал в църковната книга седмица по-късно.

Тодор Живков в спомените си също обяснява, че избрал сам рождения си ден. Той не се е появил на бял свят на 7 септември, затова и стогодишнината му тази есен бе приблизителна, ако можем да употребим тази дума в случая. Ама в кръщелното му нямало дата и като дошло време да си извади документи, той си избрал тази… Иди после вярвай на зодии и астролози!
Когато Тато пораснал и дошъл на власт, въвел строги правила, заради които регистрите още повече се объркали. През 70-те години на миналия век например милицията издавала първия личен паспорт на 16-годишните само с името на дядото за фамилно. Така бащата се казвал примерно Иван Петров Иванов, а синът – Петър Иванов Петров. В акта за раждане пък пишело друго… Покойният писател Виктор Пасков ми е разправял, че като младеж в ГДР си имал много ядове, задето с баща му носели различни фамилии. Германците не могли да разберат логиката на българските чиновници.

Като прибавите насилствената смяна на мюсюлманските имена през 80-те години на миналия век и възстановяването им през 90-те, ще разберете защо стана възможно бившият заместник-министър Феим Чаушев да се подвизава с две самоличности. Той човекът е имал само една – личната му карта е издадена на името Петър, ама премиерът Станишев не се сетил да му провери документите, като го назначавал…

Нашите списъци придобиха международна известност, когато ОЛАФ установи, че хора, дето не са стъпвали на село, на книга имат стада крави. Затова ни резнаха европарите. Все пак грешките с личните карти и регистрираните земеделски производители не са толкова страшни – най-много някой да гласува два пъти или да вземе без право субсидия. Поне няма опасност да нарани човек. Но с шофьорските книжки положението е сериозно. За тях по закон се изисква основно образование, а познавам хора, които не могат да четат, пък карат коли Как става това? Държавата би трябвало да има списъци на всички издадени дипломи и на лицата, получили шофьорски книжки. Не може ли да ги сравни? Големи изненади ще има, помнете ми думата.

Част от неграмотните шофьори може и да нямат изобщо книжки, ама пътните полицаи никога да не са ги проверявали. В държава като България се случват такива работи. Нали през март хванаха един „доктор” в Стара Загора, дето пишел рецепти и дори издавал болнични листове, пък на никого не му хрумнало да му провери дипломата. Също като с Калина Илиева, ама по-страшно. Затова не обичам да пътувам с автобус – не е прието пътниците да искат книжката на шофьора. А трябва.
Сега, ако сте обърнали внимание, Цар Киро неволно извади кирливите ризи на държавния строителен контрол. Осем от деветте му къщи в Катуница излязоха незаконни, пък досега никой не ги забелязал. Чудна работа. Като че не става дума за сгради на по два-три ката, а за партизански землянки. Та искам да кажа: каквито са регистрите, такава е държавата…