21 Ноември, 2011

интервю на Мая Стоянова

- Проф. Баева, политолози и социолози разточително коментираха и анализираха преминалите президентски и общински избори, историците обаче запазиха мълчание в този важен дебат. Честни ли ще останат тези избори за историята?

- Подозрения за честността на изборите в България винаги е имало. Достатъчно е да си припомним фейлетоните на Алеко Константинов как се правят изборите в България от края на ХІХ в. или пък практиката от годините на социализма, когато никой не се интересуваше от предварително известните резултати, а само от това коя секция по-бързо ще постигне най-голям процент участие. Така че не е странно напрежението, с което се очакват и приемат изборите в годините на прехода. Но толкова много проблеми, свързани с вота, досега не е имало никога от 1990 г. Причините за многото изборни проблеми са няколко: двойният, а на моменти троен или четворен избор, реализиран от неопитни структури (изцяло нов избирателен кодекс и ЦИК); нарастващата от началото на ХХІ в. покупко-продажба на гласове, която в никакъв случай не беше преодоляна, а като че ли се засили и институционализира; икономическата криза, която засили корпоративния вот и зависимостта на социално слабите гласоподаватели от властта; общата морална криза, изразена в цинично отношение към партиите и приемаща за нормално злоупотребата с власт. Могат да се изброяват още причини, но тези май са най-важните. С други думи, изборите демонстрираха засилващата се криза на демокрацията и като функциониране, и като обществено доверие в нея.

- Познавате добре лявото пространство, защо БСП загуби ключовите позиции на Дондуков 2 и доколко десетгодишният престой на Георги Първанов в президентството оказа влияние за победата на ГЕРБ?

- 10-годишният престой на Георги Първанов на президентския пост с всички негови успехие и неуспехи направи невъзможно да бъде избран Ивайло Калфин. Първо, защото дългогодишното пребиваване във властта винаги изхабява и поражда проиводействие, и второ, защото Ивайло Калфин твърде наподобява днешния президент. Що се отнася до представянето на БСП, то изглежда дори прекалено добро за сегашния й идеен облик. Имам предвид нейното трайно одесняване, която я направи неразпознаваема за истинските леви избиратели в България. Относително добрият резултат на БСП се дължи на традиционната привързаност на по-възрастните българи към наследничката на БКП, чието дългогодишно управление вече не изглежда толкова ужасно, както преди 10-15 години. Но за хората, които смятат, че светът може да бъде по-добро място за живот, ако обществената система заложи на солидарността, вместо на егоизма, присъщ на чистата пазарна система, БСП е твърде дясна партия. Тя не само безрезервно приема неолиберализма, но и се гордее, че е приложила на практика идеята за плосък данък. Левите българи днес може би не са много, но като имаме предвид нарастващото недоволство по света от господството на неолибералната система, можем да предположим, че от тях ще се роди истинската утрешна левица, а

БСП ще стане центристка партия,   която трудно се отличава от другите партии в центъра с десен или етнически произход. Еволюцията на БСП, която в началото на прехода целеше тя да се отдалечи възможно най-много от капитулиралата БКП, продължи толкова дълго, че поне според мен, като идеи и особено като политическа практика тя вече трудно може да се определи като лява партия. Неясната идентичност на БСП ще породи проблем не сега, а в бъдеще, след като окончателно скъса „пъпната си връв” с БКП.

- ГЕРБ държи вече цялата власт в страната и реално е формалният победител. Това обаче достатъчно ли е да бъде адекватно отговорено на проблемите и очакванията на хората, да бъдат преодолени предизвикателствата на идващата от Европа криза?

- Несъмнено много доброто представяне на ГЕРБ, който за пръв път в средата на управлението си успя да задържи почти непокътнати позициите си и дори да ги разшири, съвсем не означава, че проблемите са свършили. Ако се вгледаме в миналото, лесно ще забележим, че при криза обществото винаги се обръща с надежда към държавата, защото това е институцията, която единствена може да изработи стратегия за излизане от кризата. Другото, либералният път за стимулиране на индивидуалната инициатива, е по-подходящ за периодите на безметежно развитие. Според мен, обяснението за големия успех на ГЕРБ и най-вече на министър-председателя Бойко Борисов е в  желанието на хората за стабилност,  която може да им осигури само силен, дори и силов политик.

Такъв е Бойко Борисов, а неговата партия вече успя да овладее държавните структури, особено силовите. Проблемите обаче не са в овладяването на властта, а в нейното упражняване за преодоляване на кризата. Засега това става главно с усилията на финансовия министър Симеон Дянков, насочени към затягане на коланите и спиране на повечето държавни програми за подпомагане на социално слабите и бизнеса. Това не само не е достатъчно, а може допълнително да отслаби и без това изтънелия демографски потенциал на българите – напускат вече не само младите и готовите да работят най-черна работа в чужбина, но и активните слоеве, например учените, за които в днешна България няма перспективи.

Това, което искам да кажа, е, че икономиите са важни, но само за да се предпази една икономика от колапс. Много по-важно е да се разкрие нейният творчески потенциал. Ще подкрепя думите си с една историческа аналогия. През втората половина на 80-те години Николае Чаушеску налага на румънците жестоки икономии и успява да изплати изцяло румънския външен дълг през лятото на 1989 г. Как обаче завършва това за него и за Румъния? В края на годината той не само е свален, а и екзекутиран, а тръгналата по пътя на промените Румъния бързо отново натрупва значителен външен дълг.

- На какво се дължи завръщането на двуполюсния политически модел след този вот?

- Не съм много сигурна, че сме се върнали към двуполюсния модел. СДС и БСП бяха наистина партии с диаметрално противоположни виждания за миналото, настоящето и бъдещето, докато при ГЕРБ и БСП като че ли няма такива непримирими противоречия, произходът на техните ръководни дейци е доста близък, може би с тази разлика, че на

ГЕРБ като че ли са от втория ешелон,   хора, които умерено са симпатизирали на различни партии от началото на прехода, които после са подкрепили НДСВ, а след неговия залез са намерили място в новата лидерска формация, този път ръководена не от аристократ, а от „човек от народа”. Липсват принципни различия и в областта на външнополитическата ориентация. Оформянето на днешната партийна система, в която има две водещи партии и още няколко по-малки ми прилича повече на модела в страни като Германия и Франция, отколкото на типичната двупартийна система, каквато виждаме в САЩ и донякъде във Великобритания.

- Кой „изяде” доверието към центристките, сините и националистически партии?

- Центристките формации в началото на прехода не можеха да виреят заради острите противоречия между двете водещи сили, но сега ситуацията е различна. Тях ги няма не защото центристкото пространство е под натиск, а просто защото двете водещи партии са заели техните места в центъра. Сините почти изчезнаха заради собствената си вътрешнопартийна непримиримост. Усещането за непогрешимост и всесилност, което демонстрираха в началото на прехода (спомнете си „с малко, но завинаги”) им изигра лоша шега, тъй като се обърна против тях. Помните ли как след последните парламентарни избори лидерът на СДС Мартин Димитров се похвали, че въпреки ниския си резултат  сините държат „златното ключе” 

 за управлението? Това усещане за значимост характеризира и двете големи парчета от СДС и им пречи истински да обединят усилията си, а и кара избирателите им да потърсят другаде реализаия на интересите си.

Особено интересно е ставащото сред националистическите партии. Въпреки че запазиха високия тон на пропагандата си и очертават катастрофични визии на бъдещето тяхното влияние спада. Не мисля, че това се дължи на възвърналата се толерантност в българското общество, едва ли можем да очакваме такова нещо във време на криза. Според мен, причината за намаляващото влияние на националистите се дължи на умението на управляващите и най-вече на Бойко Борисов да говори на техния език, да чертае добър образ на България в бъдеще и по този начин да привлича българите националисти към ГЕРБ. Не бива да забравяме, че антисистемният патос на Волен Сидеров може да има краткотраен ефект, защото неговите привърженици не искат само да са против, а и да влазят във властта, което крайните позиции на Сидеров не могат да осигурят.

- Дайте оценка като историк доколко ГЕРБ е автентична дясна партия, а в същото време отговаря ли БСП на определението “лява”, след като се твърди, че 46 милионери я управляват?

- Вече очертах одесняването на БСП, което представлява новото голямо предизвикателство пред тази много стара партия. Дали да продължи по очертания път, който може да я доведе до стабилни десни позиции, каквито са например тези на португалската и бразилската социалдемократическа партия, или да се върне към левите ценности, залегнали в програмата й. Тази еволюция зависи не толкова от членския й състав, колкото от ръководството й, така че ще видим какво ще стане след завръщането на Първанов в нея. Горе-долу същото може да се каже и за ГЕРБ. Тази партия можеше да бъде и лява, и либерална, и дясна. Тя стана дясна, защото такава беше конфигурацията в българския политически живот, когато възникна. И защото европейските десни искаха да имат силен партньор в България, на когото могат да разчитат. Останалото е политическо инженерство и то беше успешно осъществено. Но нали знаете, когато дълго приемеш някакъв образ, в края на краищата ставаш такъв.

-  Има ли шанс Меглена Кунева, която събра половин милиона гласа в президентската надпревара да поведе нова центриска формация?

-  Откровено казано, отнасям се скептично към идеята за създаване на партия след успех при мажоритарни избори. Без да казвам, че ситуацията е същата, искам да припомня успеха на Жорж Ганчев на президентските избори през януари 1992 г. и жалкото съществуване на неговия Бизнесблок след това. Чудесно звучи идеята за създаване на гражданска партия, но не вярвам в реализирането й. Не съм напълно сигурна доколко Миглена Кунева въпреки безспорните й европейски качества беше гражданска кандидатура. Твърде много и разнообразни усилия бяха групирани около нея, за да повярвам, че нейното издигане и сериозен изборен резултат са резултат само благодарение на българите с гражданско чувство. Ако успее да направи партия, това вероятно ще бъде поредната симпатична малка интелигентска формация, ориентирана към външния свят.

- А виждате ли бъдеще в  другия широко коментиран проект - социално-либерална формация от Първанов, Доган, Кунева и други центристки елементи?

-  Не мисля, че тези коментари имат сериозна основа. Вярно е, че отношенията между Първанов и Доган са много добри, тъй като Първанов беше автор на идеята за превръщането на ДПС в стратегически партньор на БСП. Но в предизборната си пропаганда Кунева ясно се разграничи и от двамата, тя заяви себе си като  привърженичка на синята идея от началото на прехода   и като желаеща да следва примера на д-р Желев и Петър Стоянов. Така че не си представям формация, в която ще присъстват Първанов, Доган и Кунева. А като имам предвид вече създадената обществена нетърпимост към Доган, не вярвам в успеха на подобна идея. Дори не мисля, че тя сериозно е лансирана политически, а е по-скоро обговаряна от журналисти и политолози.

- Георги Първанов се връща в БСП, но няма да става депутат, тоест иска да бъде премиер, как ще го приемат в семейството?

- Вярно е, че Георги Първанов обяви, че след края на втория си президентски мандат ще се върне в БСП, но преди години също толкова категорично той каза, че няма повече да се връща в партията. Ясно е, че  решенията му зависят от  политическата конюнктура,   а в момента тя не е благоприятна за неговия самостоятелен политически проект АБВ, затова се обръща отново към БСП. Но партията, която го издигна за президент и двукратно застана зад него, вече е доста по-различна от 2001 г. Тя си е създала нова ръководна политическа прослойка, утвърдило се е ново поколение дейци. При всички случаи връщането на Първанов ще предизвика сътресение в БСП – ще обнадежди близките му кадри, ще предизвика недоволство на утвърдилите се след неговото излизане, за пореден път ще актуализира въпроса за лидерството. Дали тези сътресения ще изведат БСП към по-добро или ще я тласнат към криза е трудно да се каже сега. Едно обаче ми се струва сигурно – че не е особено удачно за бивш президент, при това с два поредни мандата, да се кандидатира за други постове, разположени по-ниско в държавната йерархия. Дори и да успее, това пак ще бъде понижение. А ако не успее...

- Очаквате ли сблъсък между Станишев и Първанов, който да разцепи партията, как оценявате властовите им амбиции на двамата на фона на самоосъдилия се 16 г. на мълчание и изолация Жан Виденов?

- Не зная дали точно ще се стигне до драматичен сблъсък между бившия и настоящия лидер на БСП. Но при всички случаи търкания ще има – те се усетиха вече при разменените реплики на кой ред на бъдещия конгрес трябва да седне Първанов. Въпреки че може да звучи като любезност, отговорът на Станишев показва усещането му за домакин, който ще определя мястото на гостенина. С позицията на Жан Виденов трудно може да се прави сравнение, тъй като Виденов беше остракиран, посочен като основен виновник за провала на управлението му от всички онези, които не само участваха, но и съдействаха за провала. Но той остана верен на твърдия си характер и мълчаливо се отстрани, отказавайки да интригантства около БСП. И до ден днешен той запазва облика си на човек, който безкористно е минал през властта, като си е останал истински „човек от народа”, а не само е играл тази роля. Моралната победа е негова, независимо от всички негативни оценки, включително и от страна на БСП.