22 Ноември, 2011

От позицията на новоназначен директор на АЕЦ „Козлодуй” Александър Николов се опита да сплаши преди месец ядрения физик Георги Котев. Причината? Разгласил е, че се готви разправа с негов колега, обвинен в разпространяване на информация за нередности в централата. Котев не се съобрази със заплахата, но ядреният физик, който цитира неудобни за ръководството на централата факти и документи, все така не е даден на съд. Защо ли?

Проблемът с проблемния Котев е в това, че знае твърде много и се чувства вече твърде предизвикан, за да бъде уплашен с…гласност ( това би означавало да бъде съден!). Готов е да доведе битката си докрай, поради което срещу него е възприета тактиката на маргинализирането, която смени провалените опити да бъде обявен за „луд”. Все едно, че го няма. Тази тактика обаче е на път да се пропука. В рамките на днешния ден, на вълната на новината за посегателството върху изпълнителния директор на ядрената централа, в похлупака над Котев се появиха две пукнатини. От агенция „София прес” го поканиха на пресконференция, за каквато самият той не е настоявал ( поканен е утре в тандем с моя милост). Това е драстична промяна в подхода. Досега той беше в позицията на просител и опитите му да привлече вниманието на медиите се натъкваха на, меко казано, хладен прием от някои и на явен бойкот от „важните” медии.

Часове по-късно Котев бе пожелан и като събеседник в предаването „Код криминално” на Би Ти Ви, което трябва да бъде излъчено тази вечер след централната информационна емисия. Когато бият на улицата с цел сплашване държавен служител, който има отношение към националната сигурност и към сигурността на половин Европа, поне с половин уста би трябвало да се обадят и началниците на държавата. Лесно е за пореден път да се измъкнат с приказки за следствената тайна, но е все по-трудно да убедят обществото, че в най-инфарктния охраняем обект на националната сигурност всичко е наред. Ами ако целта на побоя е постигната и изпълнителният директор, човешко същество, като всички нас, е сплашен?

Кой би могъл да го сплашва и защо? Какво се иска от него да премълчи в своя уплах и толкова ли е страшно то за казване, че се налага такава публична наказателна акция за „респектиране” на волнодумците? Очаквайте отговори от хора, които не се плашат толкова лесно от истината, колкото „отговорните фактори” в държавата, натоварени да респектират мафията- да, именно мафията. Защото не друг, а министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви пред моите смаяни уши на срещата с Георги Котев от 14 октомври 2010 г., че знае за съществуването на „енергийна мафия” в България. На въпроса ми какво следва от това ( негово признание), той допълни, че ще вземе мерки при наличие на съответните доказателства. Българските медии реагираха тогава на цитираното от мен и колегата Стойко Стоянов (другият журналист, присъствал на срещата) сензационно министерско откровение с поредния бойкот и мълчание, нарушени от едно единствено интервю на Трайчо Трайков за БНР, в което той потвърди достоверността на цитата от срещата с Котев.

Както се вижда обаче– задава се промяна в медийното поведение. Не знам дали косвеното доказателство с опита шефът на АЕЦ „Козлодуй” да бъде сплашван с бой е достатъчно за министъра, но по този повод напомням: енергийната мафия държи да подкрепи думите на министъра по демонстративен начин. Това е премерване на силите, хвърляне на ръкавица, покана за дуел от страна на хора, които се чувстват по-силни от държавата, защото имат усещането, че са я превзели отвътре. Като се знае огромното значение на АЕЦ „Козлодуй”, символиката в случая е сравнима с това някой да се опита да сплаши с побой вътрешния или военния министър.

Да не стане като при изповедта на бития в милицията, който на репликата на властите, че днешната милиция не бие, промърморил в отговор: „днешната-може би, но вчерашната ме спука от бой”! Вчерашната енергийна мафия, доказано вече, бие. Да се надяваме, че утрешната няма да започне да убива след „стрес теста” върху шефа на ядрената централа.

Време е за мерки!

Иво Инджев