Българската прокуратура отново е в центъра на международен скандал. И неговата първопричина отново е бившият главен прокурор Никола Филчев.
Този път – може би защото Филчев вече не е на власт – медиите отразиха достатъчно подробно повторния отказ на английския съд да уважи българското искане за ексктрадиция на Димитринка Калайджиева – обвиняема по делото за убийството на Ямболската адвокатка Надежда Георгиева, което се точи вече цели 11 години. В своето съдебно решение, разпростиращо се на 31 страници, съдия Пичфорд много ясно обяснява мотивите за този отказ. И основният сред тях има тежестта на шамар: съдията не е убеден, че това дело е водено нормално и справедливо – и че получилата убежище във Великобритания обвиняема може да разчита на справедлив процес.

Забележете – става дума за воденето на това дело сега, а не преди шест години, когато Филчев още беше главен прокурор. По този повод в. “Капитал” направи следния коментар:  “Отказът да се изпълни европейска заповед за арест с мотива, че България не може да осигури справедлив процес, означава, че страната ни де факто е изключена от ЕС по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. И това се случва в контекста на опитите на правителството да убеди останалите страни членки, че България може да бъде член на Шенген.”

Този повторен отказ означава тъкмо това: че към България вече се прилага предпазната клауза по отношение на правосъдната ни система. Днес инцидентно, утре може би като постоянна практика. И едва ли би могло да бъде иначе – при наличието на повече от основателни съмнения, че висши магистрати са замесени в сериозни престъпления, включително в поръчкови убийства, че тези престъпления се замазват чрез нагласени процеси и че за тях се обвиняват невинни хора – и че хората, които ги ръководят, априори изключват възможността да бъде търсена съпричастност на свещените крави на правосъдието към тях.Един от показателните примери: съдията Георги Колев, който пръв поема делото и го води с недопустимо нехайство, констатирано от следващия съдия. По-късно същият изключително бързо просперира в йерархията на правораздаването и днес е един от тримата най-висши магистрати: шеф на Върховния Административен Съд. И точно в битността си на най-висш магистрат той публично заявява: “Абсурдно да се мисли, че г-н Филчев би наредил убийството на което и да е лице”.

Де факто това означава, че българското правосъдие е способно предварително да изключи определени лица от кръга на заподозрените, без да разследва каквито и да било обстоятелства, свързани с едно тежко престъпление. Бих добавил нещо повече – че то е способно да налага санкции на магистрати, дръзнали да предположат такава връзка. Така се случи с покойния Илия Илиев, вторият следовател по това дело. Той получи дисциплинарно наказание именно защото беше решил да провери и тази версия в своето разследване. Водил съм дълъг разговор с него още в началото на 2003 г. Той ми разказа много неща, част от които днес са публично известни, и други – за които и до днес се мълчи. За това как е получил делото с изчезнали доказателства и пълна липса на процесуални действия по него.Как е бил притискан да приключи делото с обвинение срещу сегашните обвиняеми, но и към основния враг на Филчев – висшия прокурор Николай Колев.Как е бил викан през ден да докладва лично на Филчев как върви разследването, като са му давани съответните “съвети” накъде да насочва своите усилия.

Как същото е било засекретано с най-високата възможна степен на секретност, допустима само при дела, свързани с националната сигурност – и е било наблюдавано от петима висши прокурори, всичките от антуража на Филчев.Как в хода на разследването се е натъкнал на свидетелства, доказващи интимната близост пна главния прокурор с убитата.Как е станал свидетел на една от прословутите психо-кризи на главния прокурор, който пред него е получил по телефона вестта, че административният съд е въстановил Николай Колев на работа като висш прокурор – и как тогава Филчев директно е поискал от него “да смачка това дело”.

Този разговор беше причината да го посоча като един от хората, които могат да свидетелстват за делата на Филчев пред Висшия съдебен съвет. Той даде показания, а след това поиска някой да се погрижи за сигурността на семейството му. Какво е говорил пред ВСС, не знам. Във всеки случай малко след това ВСС гласува декларация, в която се искаше оставката на Филчев (без шансове да я получи реално, разбира се).


Върховните съдии обаче не допуснаха свидетелствата на най-пострадалия от делата на Филчев магистрат – прокурорът от ВКП Николай Колев – въпреки че той настоя да бъде изслушан в специално писмо. Три седмици по-късно беше убит.“Има много доказателства, които изискват всеки компетентен следовател да разследства евентуална връзка между убийствата на Николай Колев и Георгиева.” – пише съдията Пичфорд в своя отказ да уважи искането за екстрадиция от страна на България.

Ами да, има. И връзката е в това, че най-вероятният поръчител и на двете убийства е Никола Филчев, главен прокурор на България в периода от 1999 до 2006 година. А най-вероятният организатор на поръчките е Алексей Петров, сив кардинал в ДАНС и кандидат за президент на същата тази България. (Странно защо никой не коментира факта, че към момента на убийството Надежда Георгиева е служител на Алексей Петров, а нейното тяло е открито също от негови служители. Никой не коментира и далаверите, извършени от Алексей Петров с нейна помощ.)

Вестник 24 часа публикува интервю с Димитринка Калайджиева, в която тя споменава за заплахите, на които е била подложена, за да мълчи за всичко, което знае за убитата. Стилът на тези закани е показателен: “Ще ти вкараме зъбите в сливиците. Гледала ли си "Екзорсиста", ще ти обърнем главата обратно. Няма да си видиш детето, ако не си затвориш голямата уста.”

В същото интервю се споменава и за това как е била пребита от двама цивилни, как Филчев собственоръчно я е заплашвал с пистолет, как той е заплашвал двама висши прокурори с искане да манипулират определени дела, свързани с корупция в огромни размери. Между впрочем това са Николай Колев и Николай Джамбов (който се самоуби вследствие на натиска от страна на прокурорите от Филчевата глутница – и преди всичко Спартак Дочев и обвиняемия днес по делото “Октопод” Цеко Йорданов, а воденото от него дело, за което става дума, е за приватизацията на “Океански риболов”).В това интервю обаче става дума и за още един твърде показателен факт: за начина, по който е била разпитвана Калайджиева от столичните следователи – още преди срещу нея да бъдат повдигнати каквито и да било обвинения. Фактите, изнесени в това интервю, съвпадат с жалбата на потърпевшата до Павел Павлов, тогава шеф на отдел “Следствен” към Върховна касационна прокуратура. Вестник “Капитал” публикува факсимилета от тази жалба, а Невена Гюрова си направи труда да ги дешифрира в своя сайт “Семки и бонбонки”.



Този документ не е неизвестен. Лично аз получих тази ръкописна жалба от покойния прокурор Николай Колев при последната си среща с него – няколко дни преди да бъде убит. Тъкмо по време на тази среща той сподели в прав текст: “Очаквам Алексей Петров да ми скочи.” Споменавал съм за тази жалба неведнъж. Нейното съдържание е наистина драстично – и от него много ясно личи защо Надежда Георгиева е била опасна за главния прокурор – дотолкова опасна, че нейното отстраняване да стане насъщно. Личи обаче и още нещо: с какви методи си служи правосъдната ни система, когато нещата опрат до личния интерес на висшите магистрати. Ето самия текст:

“До Върховна Касационна прокуратура Отдел "Следствен"

оз.п-к Павел Павлов

Жалба

от Димитрина Тодорова Атанасова Калайджиева

гр. София ж.к..... бл....

Господин Павлов

При последния ни разговор, Вие ме помолихте да напиша всичко, което Ви казах, без да се страхувам или премълчавам нещо във връзка с информацията, която имам; и нещата които зная за убитата по жесток начин моя приятелка и колежка Надежда Георгиева. Чудовищното в случая е, че не само разследващите не протоколираха казаното от мен, а наглостта им стигна до там, да ме заплашват да внимавам какво говоря, чии имена споменавам, защото виж ли, можело и да стане така, че да: "ми затворят устата с ритник", "да ми промият бързо паметта", "да се окаже, че аз съм убиец", и много подобни и от този сорт "обещания". Това се случи в Института по Криминология, в деня, в който доброволно отидохме със съпругът ми в СДВР, за да разкажем кога за последен път сме видели Надето. Държаха ни абсолютно незаконно повече от 18 часа, като през цялото време оказваха чудовищен натиск върху мен, а както по-късно разбрах и върху съпругът ми. Всичко започна с наглед приятелски разговор, но отношението им към мен коренно се промени, след като добросъвестно им отоговорих на въпроса, кои хора са били от близкото обкръжение на Надя, в какви взаимоотношения е била с всеки един от тях.

Положението ми особенно се влоши, след като споменах имената на някои високопоставени магистрати, и най-вече това на бившия преподавател на Надето в университета, бивш върховен съдия и настоящ Главен прокурор г-н Филчев. Не беше тайна за никой, че освен много добър приятел, аз бях нещо като душеприказчик, изповедник на Надето. Тя ми разказваше почти всичко: от това какво върши за клиентите си за да спечели делата им, до дребни детайли от частния си живот. Беше особенно откровенна, многословно обстоятелствена в моментите, в които пиеше. А това понякога започваше рано сутрин. Загрижена за нея, аз се опитвах всячески да и помогна да се раздели с този си порок, тъй като тя беше вече зависима от алкохола и от ден на ден увеличаваше количеството изпит алкохол. Винаги имаше оправдание за пиенето. Понякога ми казваше, че пие за да подтисне болката, която изпитва от различното отношение на родителите си към нея, и това към сестра й. Казваше ми, че те са като "пиявици, интересуващи се само от "парите й", че с парите, които изкарва си купува "обичта и вниманието им", че за да си спечели сестринско отношение от родната си сестра, както и нормално човешко отношение, е била принудена да и купи апартамент, че е купила нов апартамент на родителите си в центъра на Ямбол.

Друго оправрдание за пиенето й беше външният й вид и отношенията й с мъжете. Винаги повтаряше едно и също: "Ако си дебела и грозна като мен, има само два начина да задържиш един мъж до себе си: пари и страх". На учудването ми тя отговори с подробно обяснение и дълга изповед, включваща многобройни примери: от това как с парите, с които разполага е лесно да си купи вниманието на повечето мъже, до това как доброто изнудване ги прави верни като кучета, наличаше ги "страхливи плъхове", и ме уверяваше, че "само страхът поражда уважение" и в този чисто мъжки свят, тя си е спечелила уважение. Надя имаше огромна архива включваща: оригинали или копия на много документи, множество касети със записани разговори между нея и хора, с които работи, познава, дава рушвети или изнудва. Особенно се гордееше с факта, че успешно може да изнудва дори хора, облечени в много власт. Казваше ми, че не всичко го прави за пари, че изпитва огромно удоволоствие, подобно на "оргазъм", когато притисне някой и той няма друг изход освен: "послушно да изпълнява всичко - като добре тренирано куче". Понякога ми пускаше запис на някой от разговороте, поктазваше ми документи и ми разказваше до най-дребни детайли история след история.

Повтаряше до безкрай, че информацията която има, е истинско богатство и страшно оръжие. Казвах й да не се занимава с това, че е опасно и рисковано, но тя винаги ми отговаряше през смях, че "аз съм просто жена и съм твърде дребна за да разбера, че има достатъчно опит и рутина, както и куражът на мъж, че владее до съвършенство тази игра, че силните карти са в нейни ръце". Казваше ми, че точно това я прави добър адвокат, че печели делата извън съдебната зала, че може да изнудва почти всеки един от високопоставените и недотам високопоставени магистрати, че всеки един от тях има Ахилесова пета, а тя има нужните документи и средства, да им припомни неща, които те искат да забравят. Беше толкова уверена и спокойна. На въпросът ми не се ли страхува, че това може да се върне като бумеранг върху нея, тя ми отговаряше, че обяснява на всеки един от тях, че има многобройни копия и че ако нещо се случи, тя е готова за ответен удар, и много други от този род.

Всичко това аз разказах на оперативните работници и психолози, но това само влоши собственото ми положение. Особенно агрисивни към мен те бяха, след като им разказах за голямата и сериозна документна измама, която Надя и нейната приятелка Донка Михайлова - сестра на "Винената царица" извършиха, чрез продажбата на имота на Андрей Комфорти, син на покойната Винена царица /като го подписаха но документи и пълномощно, даващо им право за продажбата на сградата, ресторанта и печатницата, която той като единствен неин наследник притежаваше/. Сделката беше изповядана от Нотариус съвипускник на Надя, купувач беше мъж, чието име не запомних, но който през цялото време парадираше, че е съдружник на фирмата на брата на Главният прокурор Никола Филчев. След всичко казано от мен, част от хората задаващи ми въпроси напуснаха стаята, в която бяхме, и когато по-късно се върнаха, започнаха да ме наричат с много обидни думи, да ме заплашват и да ми казват, че си спомням твърде много, наричайки ме: "курва, копеле, боклук, лайно, което скоро ще изтрият от лицето на земята". Това беше абсолютен кошмар. Питах ги кое в моя разказ ги афектира толкова много, с какво заслужих всички тия обиди и това отношение, но в отговор получавах само единствено нови обиди и заплахи.

После един от тях...(няколко думи не се четат) остана насаме с мен, уверявайки ме, че много съжалява за казаното от колегите си, че той не мисли всичко това, че по-късно ще направи рапорт до Началника си за случилото се. Повярвах му. Това се оказа поредната ми грешка. Но по същество. Същият започна в детайли да ми разказва как и с какво е убита Надя, какво са установили, какво е станало. Обясни ми, че ми казва всичко това, защото мисли, че може би щом знам толкова много, самата аз съм в опастност, че е добре за известно време да не контактувам с никой, че той ще ме покровителства и помогне /не стана ясно за какво/, но в замяна иска да му разкажа всичко, което знам за Филчев. Казах му за чутото от една от касетките, където ставаше ясно за даден кредит /голяма сума пари/ от Надя, тъй като новото му жилище се нуждае от ремонт, за друг случай /600 долара за пистолет/, за това, че тя разговаря със Златка /съпругата на Филчев/, че той я пребива от бой, че тя се е заключила в един кабинет в Районна прокуратура и не иска да излезне от страх, че той ще я бие, тъй като тя се е изложила като прокурор по някакво постаноление, че той я е пратил в лудница на "4-ти километър"-София, тъй като тя е опасна за него. Разказах му за това, че Надя се беше сближила със съпругата му за да черпи информация, след като започна да има проблеми с него.

Преди това много често излизахме заедно, най-често в ресторант "Синият лъв". Обикновенно бяхме на една маса както с Филчев, така и с Николай Колев-Босия, Н.Колев - прокурор, Петров - журналист от вестник "Демокрация", неговата съпруга Марияна Кънева - адвокат, Мария Каменска - съдия /в чийто 5-стаен апартамент в ж.к."Младост" Надя живя 1,5 година, с наем в размер 520 долара месечно/. За всичко, което разказвах на Янев, му посочвах къде може да намери доказателства. В един момент той ме помоли да го извиня, каза ми, че отива до тоалетната. Може би го нямаше повече от половин час, след което се върна, но вече с всички останали и от този момент живота ми се превърна в ад. Тогава осъзнах, че съм допуснала огромна грешка, като му повярвах и толкова откровенно му разказах всичко. Преброих 9 човека седнали в полукръг около мен. Задаваха ми въпроси един през друг, като в действителност не ми даваха възможност да отговарям, а те отговаряха, също така и обиждаха ме, заплашваха ме, без да ми обяснят каквото и да било. Уплашена от ставащото ги питах защо ми причиняват всичко това, какво искат от мен, къде сгреших и с какво предизвиках гнева им. Разплаках се, казах им че случващото се е престъпление, че искам адвокат, че искам да се прибера у дома си, че детето ми е с висока температура и родителите ми не знаят къде съм, питах ги за съпругът си, когото не бях виждала от 9 сутринта, а вече беше полунощ.

В този момент един от тях представи ми се за Петров /психолог/, каза на останалите, че той иска да разговаря насаме с мен. След като останахме само двамата, отново се разигра същият фарс: колко много съжалява за случващото се с мен, че такива били указанията /неизвестно от кого/, че съм в правото си да искам адвокат, но е твърде късно през нощта и е излишно да звънят по телефона на адвоката, и че ако се съглася да седна на "детектора на лъжата" всичко ще приключи бързо. Даде ми празен лист и започна да ми диктува какво да пиша. На протестите ми, че е незаконно да ми диктува, той рязко промени поведението си, започна да ми обяснява, че е единствения ми шанс, че ако не ме покровителства в момента, с мен е свършено, тъй като "езикът ми е твърде дълъг".

Съгласих се, не защото вярвах, а защото с цялото си същество исках това да свърши по-скоро и да се прибера при детето си. На "детектора" неговият колега представил ми се като Росен ми задаваше въпроси от рода: как се казвам, кога за последен път съм видяла надето, и НАЙ-НАЙ-НАЙ-чудовищният въпрос, който съм чула в живота си: "аз ли съм убиеца и с какво съм я убила. Излишно е да обяснявам, че на протестите ми беше отговорено с отвратителни обиди и груби заплахи. Той ми повтаряше с изключителен сарказъм, че аз имам висок процент на реакция, показваща, че знам как е убита Надя, което ме посочвало за убиец. Многократно му повтарях, че нямам и най-бедна представа защо детектора посочва това, но ако наистина е така както казва, за мен има само едно обяснение, че малко преди това колегата му Янчев многократно, подробно, и в детайли ми разказа всичко за убийството. Той не искаше да чуе протестите ми, тъкмо обратното.

Стигна се до там да се опитва да ми внушава, че може би аз съм го направила в момент на неизбежна самоотбрана, тъй като когато съм отишла при Надя, тя е била вече много пияна, и ме е заплашвала или изнудвала, или е била агресивна към мен, после ми каза, че може би аз съм неосъзната лесбийка, и тъй като съм изпитвала силна ревност съм я убила, или защото вече не иска да работи с мен и аз съм се чувствала използвана и изоставена, както и дълбоко засегната, и след като дълго съм я молила за работа, а тя ми е отказала, в момент на афект аз съм я убила. Господин Павлов, както вече Ви казах в разговорът ни, този човек ми повтаряше многократно всичко това, и през цялото време ме уверяваше, че ако се съглася поне с едно от предположенията му, той ми гарантира, че няма да съдия, който да ме съди, тъй като аз не мога да отговарям за поведението и действията си, тъй като с два преболедувани менингита аз съм психично болна, хора боледували като мен страдат от амнезия, че всичко случило се е било в момент на неизбежна самоотбрана.


След категоричният ми отказ, и повторното ми искане на адвокат, той се афектира до степен, че започна да крещи в лицето ми: копеле /може би поради факта, че съм осиновена/, курва, а вече и убиец. Крещейки ми да си призная, че нямам друг изход, че той и колегите му ще превърнат живота ми в ад, уверяваше ме, че ако се жалвам от тях и от случилото се където и да било, само съм щяла да си загубя времето, тъй като нямам доказателства, че ако разбере, че не съм последвала "съветите му" с мен е "свършено". След като му казах в лицето, че той е престъпник, а не аз, той отвори един от прозорците в стаята и ме запита дали не искам да скоча през прозореца. Може би за да направи нещата още по-кошмарни за мен, той ми каза, че имам само 2 изхода: или да скоча през прозореца, или д се съглася с една от версиите му.

Категорично отказах.Безкрайно афектиран от отказът ми, той ме удари с една от табуретките в стаята. Разпищях се, питах го защо ми причинява всичко това, питах за адвокат, но напразно. Към 3 часа сутринта изпитах силна болка в стомаха, язвата ми се беше обострила. Не можех да стоя от болка. Той изпрати един от колегите си да ми купи таблетки "Ранитидин", и ми разрлеши да седна, но на молбата ми да отида до тоалетна, той ми отговори буквално: "ако искаш напикай се на стола, това така или иначе ти е последно пикане, преди да скочиш от прозореца". Започнах да викам за помощ, след което той просъска, че или веднага ще млъкна и изслушам изключително внимателно всичко, което ще ми каже, или ще ми помогне да скоча от този прозорец. Никога в живота си не съм изпитвала подобен ужас и страх, както в този момент, както и никога няма да забравя какво ми изсъска в ухото: "който знае малко и говори още по-малко, живее по-дълго".

Каза ми, че съм свободна да си ходя: през прозореца или през вратата, сама да избера, като ми повтори, че говоря твърде много, и мога да съч сигурна, че с мен е свършено. Написах всичко, което искахте от мен, без да премълчавам нищо, може би единственото, което премълчавам, е голяма част от обидите и заплахите. Сега живата и бъдещето ми, както и това на съпругът ми е във Ваши ръце. И без да Ви правя комплимент или с цел да Ви се подмазвам, но след толкова много години познанство и работа с Вас, зная че сте чист и честен човек, и че наистина мога да Ви се доверя.

Вярвам Ви:

Димитринка Атанасова Калайджиева"

Някои от събитията и лицата, засегнати в тази жалба, се нуждаят от допълнителни пояснения, които вече съм направил в други текстове по този повод. Сега обаче ще добавя нещо, което не съм споменавал преди: този документ е достояние на сегашния главен прокурор на републиката от повече от година време. Лично аз му го връчих в ръцете при една инициирана от негова страна среща, която се състоя в неговия кабинет.

Поводът, по който бях поканен, беше свързан с неговото намерение да арестува бившия главен прокурор Никола Филчев като обвиняем по делото за убийството на Надежда Георгиева. Споделих с него всички обстоятелства, които ми бяха известни по този случай, а и във връзка с убийството на Николай Колев и самоубийството на Николай Джамбов. Бях донякъде обнадежден, тъй като ноистина изглеждаше решен да предприеме някакви действия по тези дела, които безнадеждно омаскарават българското правосъдие, а и страната ни – в очите на цивилизования свят.

Не последва обаче нищо. Тъкмо това странно спотаяване е и причината да пренебрегна добрия тон и да спомена за тази иначе конфиденциална среща помежду ни. Трябва да го кажа съвсем пряко и откровено: тази жалба свидетелства за престъпление от тежък характер, извършено при това от служители на българското правосъдие. В нея се съдържат данни, даващи основание да се предположи, че бившият главен прокурор, влизайки в корупционни взаимоотношения с Надежда Георгиева, е имал интерес тя да изчезне и правените от нея уличаващи тайни записи да не видят бял свят.

Същата жалба предполага и съпричастност на г-н Филчев към други престъпления, тъй като убитата е изпълнявала ролята на посредник във взаимоотношенията между висши магистрати и престъпния свят. Тя е най-вероятното свързващо звено между Никола Филчев и нейния последен работодател – Алексей Петров. Нещо повече, обстоятелствата около нейната смърт са най-вероятния основния фактор за зависимостта между главния прокурор на България от подсъдимия по делото “Октопод” – като тази зависимост е била в полза не на българското правосъдие, а на българската мафия.

След като главният прокурор на България е бил наясно с тези обстоятелства, има един основен въпрос, на който трябва да бъде намерен отговор: защо г-н Велчев мълчи. Защо желанието му да арестува Филчев се изпари без остатък.

Защо не е взел отношение към настоящия съдебен скандал, след като именно по вина на прокуратурата и във връзка с неизброимите манипулации и фалшификации, свързани с това дело, на България де факто бе наложена предпазна клауза по отношение на българското правосъдие.

Защо започна своя прокурорски мандат с демонстративно желание да разчисти сталинисткото наследство на своя предшественик, а го завършва с покровителството над най-верните негови кадри. Имам предвид например скандалния прокурор Росен Димов, който от години е командирован във ВКП и се извявава там като сивия кардинал в прокуратурата, който беше от най-близките съратници на Филчев и който днес се готви да става (или вече е станал?) реален член на върховната прокурорска колегия. (Не бих го споменавал, ако не знаех, че именно той е готвен и за бъдещ главен прокурор от някои задкулисни, но решаващи за българската политика среди.)

Защо мълчите, г-н Велчев? Този документ свидетелства за престъпления и вие като гтлавен прокурор сте длъжен да разпоредите необходимите разследвания. Едва ли трябва да Ви напомням, че прикриването на подобни обстоятелства също е престъпление според българския наказателен кодекс. Дори и когато това престъпление е извършено от самия главен прокурор. Настоящият, не бившия такъв.

Едвин Сугарев
svobodata.com