Чалга певиците са третото лице на този бизнес, казва палавата инженерка Даниела Великова е инженер по образование, работила е като журналист, но бързо се преориентира и се впуска в най-древния занаят.
Тя е имала салон за масажи и секс услуги. След оттеглянето си от бизнеса с платени ласки експроститутката написа поредица книги за света на порока в България. Един от прототипите й е Веселин Данов - син на бившия вътрешен министър и председател на Конституционния съд Христо Данов. В книгата "Искам го мъртъв!", където той е главен герой, Великова го описва като съдържател на публични домове. Нещо, което впоследствие той категорично отрече.

интервю на Кристиян Цветков

- Г-жо Великова, кои са хората, които дирижират проспериращия бизнес с проституцията у нас?

- Едните са сводниците, пряко заети с дейността, а другите са корумпирани представители на различни институции, които ги покровителстват. И между тях съществува съдружие, ползващо се с огромно взаимно доверие, обикновено съпроводено с редовно плащане. Корупцията в тези отношения е много по-мощна от „традиционната”, свързана с еднократно подкупване на служител. Тя е системна. И за някои хора това наистина е най-печелившият бизнес, защото не се облага с данъци и осигуровки, парите идват кеш, няма контрол отникъде.

- Има ли статистика колко са проститутките и компаньонките в България?

- Могат само да се градят хипотези. Най-лесно се преброяват, като се погледат обявите. За Варна например има около 200 обяви за клубове, масажи, агенции за запознанства и индивидуални оферти. Ако приемем, че зад всяка обява има поне по двама проституиращи, това прави около 400-500 работещи. Има и поне още толкова, които си търсят клиенти чрез интернет. И още толкова, които работят извън страната. Средно излизат около 3000 на 300-хиляден град. За страната това прави около 7000 проститутки. Но тази бройка варира, понеже има голямо текучество и цикличност. Има различни пикове - през лятото например край морето, а през зимата – в зимните курорти.

- От кои професии главно се „зарежда” браншът?

- Безработните и бедните най-често стават проститутки.

- Настина ли съществува този митичен ВИП-каталог със снимки и тарифи за секс услуги с модели и фолк певици, за който всички говорят, но никой не е виждал?

- Аз лично също не съм виждала такива каталози, но съм чувала от приятели. Проституцията има различни лица. В най-традиционния си вид тя е на улицата и в еротичните клубове. Малко по-завоалирана е в масажните салони, агенциите за запознанства и частните обяви. И остава с неясни форми и съдържание при моделките и фолк певиците. Ако ползваме думата „компаньонки”, която също е разтеглива като понятие, много от тях сигурно „заработват”, защото все пак получават пари, било то и само от един мъж.

- Как гледате на идеята за приемането на закон за легализация на проституцията? Все пак този занаят процъфтява, не е ли време държавата да извлече дивиденти от него?

- Нека да уточним - проституцията и сега не е незаконна. Ако някой пожелае да предложи тялото си за продан, не подлежи на преследване от закона. Достатъчно е да плаща данъци и да спазва общоприети норми за поведение. Въпросът е в отношението, което влагаме към тази дума. Някои я разглеждат като престъпление, други като морален проблем, а трети като професия. По отношение на престъпната дейност - законът преследва само тези, които подтикват към проституция, и онези, които отдават помещения за тази цел. Ако ги няма тези фактори налице, проституцията просто е един сектор от сивата икономика. И може да се разглежда като черноборсажийство, причините за което се коренят в общата ситуация в страната. Проблемът е, че тя обаче не е “свободна професия”, тъй като се управлява 90% от криминален контингент.

И в този ред на мисли ролята на държавата по отношение на проституирането трябва да бъде като гарант на основните конституционни права на проституиращи и клиенти. За тази цел законодателят трябва да направи някои промени в Наказателния кодекс. Например да предвиди изрично, че не се наказва доброволното предоставяне на сексуални услуги и ползването на такива от пълнолетни лица срещу заплащане. Освен това трябва да се премахне наказанието за безделничество (по чл. 329 НК), под която често се подвеждат и санкционират проституиращите лица. Наложително е и да се въведе лицензионна система за публичните домове. От своя страна, изпълнителната власт трябва да вземе мерки да разбие симбиозата между полиция и престъпни мрежи.

- Не са ли много рисковете за проституиращите в България?

- Проституцията, независимо къде се практикува, винаги взема повече, отколкото дава. Проституиращите обикновено намират решение на временен проблем (липса на пари, емоционална травма или дори любопитство) с дълготраен резултат. Защото дори и само веднъж да продадеш тялото си, цял живот ще го помниш. И макар че този занаят се започва уж временно, последиците остават завинаги. Отначало най-трудно е чисто физическото привикване - да правиш нещо толкова интимно като секса в неподходящо време, на неподходящо място, с неподходящ човек, без наличие на чувства и уважение. Ние така сме устроени - да бъдем социални, да общуваме. Проституиращите трябва да преборят в себе си тази нагласа за взаимност. Това е основната трудност, другото е въпрос на практика и техника. Същото се отнася и за клиентите. Както казва един познат: „Ако ми е нужен само секс, аз мога и сам в банята!”. Когато някой предлага пари за секс, той очаква и близост. Добрата проститутка освен ласки предлага и разбиране.

- За какво най-често се глобяват проститутките?

- Аз лично не съм глобявала никого, защото зная, че това е просто още един вид експлоатация. Но съм чувала от момичета, че в желанието да им вземат всичко, което са заработили, сутеньори ги глобяват дори за това, че не са си сложили червило.

- От кои социални слоеве са редовните ползватели на платена любов - по-бедните или по-богатите?

- Който дава пари за платена любов, значи има излишни и не е беден. Поне по време на криза. По тази логика няма бедни клиенти. А щедростта не зависи от финансовото състояние на човек, а е въпрос на характер. Богатите са свикнали да бъдат обслужвани и обгрижвани, затова са по-капризни и по-рядко се сещат да оставят бакшиш.