7 Декември, 2011

Специалист по международно и наказателно право. Той и колегите му са завели около 700 дела в Страсбург заради нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

 Интервю на Ани Бос

- Г-н Екимджиев, къде са големите проблеми в българското правораздаване и защо държавата все по-често е осъждана от Европейския съд?

 - На първо място това са лоши закони, които противоречат на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и буквално произвеждат поводи държавата да бъде осъждана. Например задържането под стража е болезнен проблем, породил десетки решения срещу държавата. Преди 2-3 години точно в резултат на множеството осъдителни решения на Евросъда беше създадена разпоредба в НПК, според която продължителността на досъдебното производство не може да е по-голяма от 2 г. за тежките престъпления и 1 г. за по-леките. Смисълът беше да се стимулира сравнително бързото приключване на досъдебното производство. Тази разпоредба обаче беше отменена по инициатива на новоизбрания вицепрезидент от ГЕРБ Маргарита Попова в качеството й на министър на правосъдието. Много скоро след това Евросъдът излезе с решения по делата на Николай Хамънов и Мария Фингер срещу държавата, при които се установи повтарящ се проблем в българското правосъдие - забавяне на делата и  липса на ефикасни закони у нас,  които да го спрат.

- Оказва се, че българските граждани не могат да получат защита в страната си срещу бавното решаване на дела?

- В ГПК има жалба за бавност, но тя нито санира вече допуснатото нарушение, нито дава възможност за обезщетение на лицата, чието дело се проточва извън разумния срок. Критериите на страсбургския съд за ефикасност на вътрешноправното средство са то да доведе до преустановяване на нарушението и увреденото лице да получи справедливо обезщетение. Очевидно е, че тази жалба за бавност не носи нито едното, нито другото. В наказателния процес пък дори не съществува подобен вариант. Тогавашният правосъден министър Маргарита Попова твърдеше, че съществуващата разпоредба създавала корупционни предпоставки, защото някои прокурори и следователи съзнателно не приключвали делата в срок и тогава те били прекратявани. Смисълът на тази разпоредба беше, че ако човек е обвиняем за тежко престъпление, в 2-годишен срок прокуратурата или трябва да прекрати делото, или да внесе обвинителен акт.

- Вашето мнение по казуса?

- Отмени се единствената стимулираща разпоредба, която някак си създаваше здравословен натиск спрямо органите на досъдебното производство да работят и да приключват в разумни срокове. Аз твърдя, че натискът е по-голям при сегашното положение, защото така хората с висящи дела се превръщат във  вечни обвиняеми   Когато над главата на един човек виси като дамоклев меч в продължение на 10 или 15 години възможността да бъде внесен обвинителен акт, е много по-вероятно той да стане податлив на корупционни влияния. Ситуацията на вечните обвиняеми се използва и от прокуратурата, и от МВР в частен план за рекет, а в публичен план за държане на мушка на политически опоненти.

- Пример?

- Борислав Гуцанов във Варна, който преди близо 2 години показно беше арестуван в дома си от маскирани полицаи с насочени към децата му автомати. Той казва, че през тези две години дори не е викан на разпит, т.е. нищо не се прави, но е сочен като един от Медузите. Никой не знае дали се извършват следствени действия, но когато реши да се кандидатира за кмет, веднага се изтъкна, че е обвиняем. Случаят с него, с Даниел Славов и с доста обвиняеми от т.нар. “знакови” дела вече са в Страсбург заради ненужното и самоцелно използване на полицейска сила.

- Имате ли вече спечелено такова дело?

- Преди 3 седмици Александър Христов и семейството му спечелиха 16 000 евро обезщетение заради показния му полицейски арест през 2004 г. в Бургас по обвинение за фалшифициране на долари. Въоръжени маскирани полицаи нахлуват в дома му посред бял ден пред жена му и детето му. Евросъдът прие, че когато полицаите са маскирани, жертвите на полицейско насилие нямат ефикасен вътрешноправен способ за защита, тъй като, съгласно закона за МВР, самоличността им не се разкрива. А стандартът на Европейския съд за ефикасна защита от полицейско насилие е да бъдат установени и наказани извършителите. В случая те дори не могат да бъдат идентифицирани. Второто заключение, до което стигат евромагистратите по това дело е, че българският НК не предвижда отговорност за нечовешко и унизително третиране, което не е свързано с физически увреждания. Достатъчно е в дома ти да влязат въоръжени маскирани полицаи с насочени автомати, за да изпиташ драматични негативни изживявания. Очакванията ни са, че ще спечелим делото и на Тенчо Попов срещу държавата.

- Задържаха го в нотариалната кантора на съпругата му в столицата.

- Да, и всичко е заснето от охранителните камери там. Полицаите влизат, взломявайки вратата, после съвсем без нужда хващат Попов, блъскат му главата в рамката на вратата, той пада явно в безпомощно състояние, въпреки това му застъпват ръцете с крака, слагат му белезници и накрая победоносно сядат на канапето и се снимат с маските - горе-долу както правят талибаните около своите жертви преди да ги обезглавят.

- Има ли други подобни случаи?

- Да, при арести, извършени през зимата на миналата година. Задържаните са проснати на земята и лежат на студа половин час по долно бельо дълго време преди да дойде оператор с камера. После полицаите отново скачат с викове   “Стой! Ще стрелям!”   на вече лежащи хора. Понякога, ако операторът не е доволен от разположението, задържаните са местени, за да изглеждат по-автентично. Често нечовешкото третиране е гарнирано с изказвания на вътрешния министър, който ги обявява за виновни, още преди да са им повдигнати обвинения, и даже обяснява какви присъди трябва да получат. Все абсурдни и гротескни неща, които нямат място в една правова държава.

- Имате доста спечелени дела заради неправомерно дълго задържане под стража. Защо?

- Задържането под стража вместо да бъде способ, който да препятства укриването на заподозряното лице или извършването на друго престъпление, се използва като извънпроцесуално средство за процесуална принуда. Човек, поставен в изключително тежките битови условия на българските арести, които по принцип са средновековни и каторжни, след време вече е готов всячески да сътрудничи на разследващите, да дава показания и срещу себе си, и срещу други лица, “помагайки” на разследването. Друг е въпросът, че това не винаги е в интерес на истината и на правосъдието. Има и много жалби, базирани на оплаквания от тежките условия в следствени арести и затвори. Ние спечелихме първите две от тях – за Борислав Николов и Иван Кехайов. Малко след тези пробиви в Страсбург бяха спечелени и вътрешни дела по Закона за отговорността на държавата за условията в арестите. Горните две дела станаха причина да се закрие кошмарният следствен арест на ул. “Петко Д. Петков” в Пловдив и да бъде открит нов в затвора, за който се твърди, че отговаря на европейските стандарти.

- Какъв друг тип дела,  успяват да пробият  в Евросъда?

- В последните 2-3 години има все повече дела със значим материален интерес. Увеличават се реституционните претенции, проблемите, свързани с приватизацията, неизпълнението на приватизационните ангажименти от страна на държавата, подведени хора при приватизацията със съзнателно деформирани предприватизационни анализи и оценки. Изключително тежът е проблемът за невъзстановяване от страна на държавата на ДДС – излязоха две чудесни решения за “Булвес” АД и Центъра за подкрепа на бизнеса в Русе, в които категорично се приема, че ако вие сте получател на облагаема с ДДС доставка и доброволно сте изпълнили всички задължения към фиска за осчетоводяване на ДДС, платили сте ДДС на вашия доставчик, не можете да отговаряте за нарушения на вашите доставчици, които не може да контролирате. Когато сте коректен и сте изпълнили точно задълженията си към фиска,  държавата няма право да ви санкционира,   отказвайки възстановяване на ДДС кредит.

- Проблемът за тавана на пенсиите също стигна до Страсбург.

- Той засяга близо 50 000 българи. От години се налага ограничение върху максималния размер на пенсиите, въпреки че те уж се определят на база продължителността на стажа и размера на направените осигурителни вноски. Държавата в един момент реши точно като Андрешко да каже да, имате право на големи пенсии, ама не, няма да получите пълния им размер. Представили сме в Евросъда изказвания на български министри, които доказват, че проблемът не е толкова финансов, колкото социален – да не се създава напрежение и чувство за несправедливост у останалите пенсионери, които получават значително по-малки пенсии. Преди около месец, с 6 на 1 гласа, беше отхвърлена нашата жалба пред Евросъда и в момента работим по обжалването й.

- Водите дело и срещу мораториума, с който държавата забрани на Симеон Сакскобургготски и семейството му да се разпорежда с възстановените си български имоти.

- Преди 15-ина години държавата реституира имоти на царя и семейството му. Конституционният съд отмени конфискационния закон от 1947 г., въведе царското семейство във владение на имотите и му издаде нотариални актове. Преди близо две години, обаче, беше наложен мораториум, с който им забрани да ползват собствеността си. Това ще продължи докато не се приеме закон и се реши какво ще е бъдещето на имотите. От гледна точна на правната стабилност и защита на частната собственост подобно поведение е изключително арогантно. В Страсбург е имало подобно дело на гръцкия крал Константин, който го е спечелил и е получил 14 милиона долара обезщетение.

Кой защитава държавата?

Наричат се правителствени агенти – юристи, които работят като държавни служители в министерството на правосъдието. За съжаление те са поставени йерархично сравнително ниско в системата му. В старите демокрации агентите са с ранг на зам.-министър и имат правомощия да правят законодателни предложения. “Най-малкият проблем за държавата и най-малката причина за това, че тя често губи делата пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, е процесуалната позиция на нейните представители – категоричен е адвокат Екимджиев. - До голяма степен те са с вързани ръце от лоши закони и от лоши практики, които държавата упорито следва и не прави нищо за генерално решаване на проблемите. Тя кротко и смирено плаща с нашите пари, но не предприема реформаторски и активни действия срещу последващи осъждания по еднотипни дела.

В Пловдив, например, има магистрати, които аз наричам  “рецидивисти”, тъй като са станали причина за 3-4 поредни осъждания на държавата за едно и също нарушение – например задържане под стража. Какво могат да направят правителствените агенти, когато са изправени пред трайната престъпна воля у някои магистрати да не спазват Конвенцията за правата на човека и основните свободи?

Има около 4000 дела срещу държавата, но защитата им е адекатна в рамките на това, което българските закони и практики позволяват. Освен това точно магистратите, които допускат най-много и най-тежки нарушения, правят най-шеметна кариера, защото съвсем очевидно изпълняват поръчки на властта и на МВР. Министрите на правосъдието рядко инициират законодателни промени след загубени от държавата дела в Страсбург. Приятно изключение беше Меглена Тачева, която като министър на правосъдието реагираше адекватно на нуждата от законодателни промени и точно по нейно време беше коригиран законът за специалните разузнавателни средства и беше закрит пловдивският следствен арест.”