Проф. Васил Райнов е директор на Института за български език при БАН. Това е най-старият институт на Академията. Институтът е централно, координиращо звено, определящо националната езикова политика. Проф. Райнов е член на Общото събрание на БАН, институцията която през тази седмица избра своя председател и за пореден път се превърна в обществена дъвка – от страна на знаещи, но и на незнаещи нейната история, настояще, специфични задачи.

интервю на Ана Кочева

- Проф. Райнов, за пореден път БАН се оказа в епицентъра на скандал, който никак не подхожда на академизма. Като че ли през определени периоди от време някой се сеща, че Академията пречи някому и започват приказки по неин адрес. В конкретния случай това беше обвързано с избора на председател на БАН. Дори просветният министър изказа определни възражения. Има ли търкания между МОН и БАН, които би трябвало всъщност да служат на една обща кауза?

- Не бих използвал точно тази дума. Министър Вълчев може би е поизнервен от прекомерната работа, която му се струпва. Цяла година той води битка на друг фронт – за матурите – и очевидно ще я доведе до край. Ето че част от висшите учебни заведения започнаха да обявяват, че ще приемат матурите да бъдат вход за студентите. Той успя да постигне това, направи голям пробив. Министър Вълчев знае много неща и за Академията, но той все пак е университетски, а не академичен човек. Въпреки това обаче със сигурност би искал нещата да вървят, въпреки че де факто не ни е началник. До края на годината той е обещал, че ще прояви инициатива за придвижване на закона за научните степени и звания. Правителството трябва да направи предложенията и парламентът да ги гласува. България трябва да изравни научните си критерии и оценки с европейските. Ще се види какъв вариант ще се приеме – немският или френският, но няма да е настоящият. Така че министърът наистина има много работа за вършене, той е и вицепремиер освен това. Аз, откровено казано, му симпатизирам, само не разбирам защо толкова се вслушва в острите гласове за закриване или рязко реформиране на академията. Впрочем един от гласовете за защита на БАН е този на премиера Станишев. Но освен това се твърди, и аз съм склонен да вярвам, че облаците, които се събират периодически над Академията, са свързани и с апетити към нейната собственост. Вероятно има кръгове, които разсъждават така: ето те са бедни, но няма да им увеличаваме заплатите; като не им вдигаме заплатите, младите хора няма да им идват; като не идват млади, а други напускат, постепенно ще бъдат им подрязани краката, крилете и всички мечтания.

- Но все пак за пръв път от много време насам се заговори за повишаване на заплатите?

- Да, действително заговори се много по този въпрос след експозето на председателя на БАН за новия четиригодишен мандат. Информацията, че от 1. март предстои увеличаване на заплатите в БАН, имаше много сериозен отзвук и се възприе твърде добре. Това е необходима мярка! От друга страна обаче с пълна сила виси 12%-тното съкращение, което е предвидено и в Закона за бюджета. Тук има известно противоречие, защото ние сме управлявани от Закона за БАН, а съкращенията засягат държавната администрация, каквато ние не сме. В Академията по-голямата част са учени, т.е. хора, които заемат изборни длъжности. Между другото БАН, Светият Синод и БНБ са единствените институции, за които има отделни закони. За други институции в България закони няма. Ние имаме академична самостоятелност и това трябва да се взима предвид.

- Кажете, имаше ли в крайна сметка драми при избора на председател на БАН, както някои медии се опитаха да внушат?

- Думата „внушение” е много точна. Първо документацията може да се проследи съвсем точно. Освен това от Правния институт на БАН има юридическа справка за цялата процедура и за това дали има трудово-правен конфликт, становище е дал и проф. Мръчков, който е доайен и най-добър специалист по въпросната проблематика. Параграф 8, алинея 1 за 70-те години на член-кореспонденти и академици е разрешителен, а не забранителен, т.е. той не забранява да се делегират права някому, ако Общото събрание има желание за това, което и направихме. Освен това трябва да отбележа, че ¾ от институтите публично застанаха зад акад. Юхновски, а не само директорите им. Има ли по-красноречив факт за това, че академик Юхновски е желаният председател? И нещо друго – който е искал да участва в изборите, е могъл да го направи, издигайки своя програма, показвайки визията си за управлението на БАН. Такъв не се яви!

- Едни от най-честите упреци към БАН е, че тя е създадена по съветски образ и подобие.

- Да, това е друг мит. Само че всички знаят кога е създадено Българското книжовно дружество. През 1911 г. пък се утвърждава името Българска академия на науките и изкуствата, т.е. практически тогава е взето решението за БАН. И решението за институтите е взето преди войната. Така че за какъв съветски модел можем да говорим? Нещо повече – сега в държава като Германия започва окрупняване на отделни научни субекти под егидата на обща структура, която де факто ще е от рода точно на академия на науките. Ако някой реши да закрива БАН, това може да бъде само Народното събрание. А аз не зная кое Народно събрание ще тръгне на подобен акт!

- Но БАН би трябвало да се променя, да става модерна научна институция.

- Разбира се, това е свързано с оптимизирането на Академията, вероятно с окрупняване на звена, за което обаче трябва да има подходящ инструментариум. Директорите, колкото и да са овластени, не могат да взимат решения от чужди компетенции. Никак не е лесно току-тъй БАН да се събуди с освежен състав. Няколко пъти сме се свивали, числеността ни е силно намалена. Прибавям тук, разбира се, и естествените процеси на емиграция и изтичане на мозъци. Това, което обаче всички трябва да разберем, е, че ни трябват европейски проекти; само те могат да улеснят живота ни и да се чувстваме доволни от науката, която правим.

▶Проф. д-р Петър-Емил Митев: Сивата икономика ражда сиви пътища към политическата власт

▶Юри Чарийски: В България има институции, според които не съм българин

▶Проф. Георги Бакалов: Парите за университетите у нас са тревожно малко

▶Проф. Дамян Дамянов: Бих желал българските учени да запазят водеща позиция в Европа

▶ Проф. Васил Райнов, директор на Института за български език: Трябва ни съвременна ...

▶ Проф.Казимир Попконстантинов: Замяната на Самуиловите мощи с византийски ръкописи е ...

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико