Заради годините на комунизма народът сега бере лоши плодове Андрей Грива е председател на Управителния съвет на Духовно общество „Бялото братство” в България. Той е трето поколение последовател на Петър Дънов.
Срещаме се в НДК, където дъновистите имат щанд с книги на Учителя. Докато се качваме по ескалаторите, Грива обяснява, че все повече млади хора се спират и си купуват книгите на „Бялото братство”. Фактът, че тийнейджъри на 15-16 години проявяват интерес към  философията и учението на Учителя, го обнадеждава, че България има светло бъдеще.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Грива, как да си обясним прекомерната злоба, която залива хората у нас?

- Има една поговорка, която много точно описва ситуацията в България преди празници – „най тъмно е преди зазоряване”. Когато наближат празници, българинът претърпява странна трансформация. Тази година е доста по-различна заради кризата и песимистичното настроение, което тя донесе на обществото. Световните банки и институции не дават положителни прогнози за 2012 г. В края на годината хората винаги са подготвени с очаквания да се случи нещо положително, но и днес от всички медии те са залети със студения душ на тежките времена, които ни очакват. Българите, които имат духовни ценности и не са се материализирали, по-лесно преживяват този период. Обезверените започват да търсят вината в останалите и точно затова се стига до палежи на коли, търсене на някаква справедливост, която е фалшива и вреди на останалите.

- Доколко липсата на църквата в живота на българите носи вина за деградацията на обществото?

- Не искам да давам оценки на църквата, защото не аз съм човекът, който трябва да съди когото и да било.
БПЦ изпусна шанса си да върне миряните в храмовете, защото в подобни тежки моменти тя трябва да е стълбът, който да крепи хората. Всички религиозни общности в България носят този товар и имат задачата да накарат човек да запази любовта към себе си, надеждата и вярата, които му остават след материалните загуби. В повечето случаи виновните винаги са премиерът и работодателят, които не изпълняват задълженията по трудовия кодекс например. Но почти никой не търси вината в църквата, която е отговорна за спазването на по-важния морален кодекс. Тъжно е, че милосърдието в България се приема като европейска програма, идваща от ЕС и ЮНЕСКО.

- На какво ни учи Петър Дънов, за да се справим в подобни трудни времена и кризи?

- Не трябва да се действа локално, а само да се мисли глобално. Няма как светът да се развива чрез самостоятелно развитие на определени хора, а останалите да са в тяхната сянка. Не бива да има прекалено богати и прекалено бедни. Учителя казва, че в бъдеще хората ще работят по 6 часа дневно. 3 часа ще работят за общополезен труд, чрез който ще помогнеш на децата, на болните и на хората в неравностойно положение. Човек, който върши работа в полза на другите, било то да боядиса пейка или да почисти парк, носи вътрешно удовлетворение и приятна умора. Петър Дънов казва, че новото поколение ще затвори егоизма и чак тогава ще успее да заживее добре. За жалост България изпадна в много силна икономическа зависимост от външни фактори. Ние няма защо да се борим с тежката индустрия. Винаги се мерим с най-големите. Пътувайки в САЩ, две седмици няма да видите нищо ново. В България за 3 дена ще попаднете на село с дървени колиби, на малко градче с къщи, на море, на планини, а в този период ще видите всички сезони. Би трябвало да сме СПА центърът на Балканите. Освен това ние сме олтарът на Европа защото тук се ражда цивилизацията. Тук се раждат гърците, траките, богомилите и учението на Петър Дънов.

- Защо постоянно в медиите има хора, които атакуват Бялото братство?

- Защото ние сме свободни хора, а това очевидно не се приема за нещо нормално в България. В Бялото братство няма йерархия и няма „контрольори”. Лично аз приемам нападателните дописки в медиите като нещо смешно. Определени лица опитаха да нападат Учителя в кампанията „Великите българи”. Плюха по Васил Левски, който убивал хора. Плюха и по Дънов. Това е признак, че някой се опитва да обезличи нацията. Като членове на ЕС можем да съдим свещеници, които насъскват вероизповеданията, но няма да го направим, защото се създават излишни интриги. Не искам да конкретизирам имена, тъй като веднага се започва безкрайно спорене, право на отговор и хвърляне на кал.

- Поличба ли са черните курбани преди големите християнски и национални празници, когато умират невинни жертви?

- Не, не вярвам, че това е поличба, защото по целия свят се случват трагедии. Освен това много неправилно смъртта на хората се описва като курбан в страна, в която преобладава православното християнство. Курбаните са езически ритуали, които не би трябвало да имат място в България. Не може в цивилизования свят да се убиват животни и по червата и кръвта им да се гадае каква ще е съдбата на човек. Щом гадаеш по този начин, ти работиш с някакви магии. Свикнали сме да приемаме, че външната форма на празника е най-важната. Какво значение има, че си запалил свещ, след което си се напил. Това няма да промени нищо, ако не се обърнеш към себе си. Св. Иван Рилски отива в планината и е в уединение със себе си, защото иска да открие Бог в най-чистите места на България. Учителя казва че никой няма нужда от посредник между теб и Бог. Никой не може да научи ближния си да се моли правилно. Винаги трябва да се правят добрини. Каквото посееш, това ще пожънеш.

- Какво сме посели, за да жънем само неволи?

- Ние погазваме постоянно етичния закон. Няма начин човек, който не е правил добро, да очаква да му се върне същото. Васил Левски е икона, която не е канонизирана за българите, защото е помогнал за Освобождението от турско робство. В крайна сметка идва Видовден, когато всеки ще получи възмездие според делата си.

- Кой е най-трудният период за България след Освобождението?

- Войните, разбира се, както и времето на комунизма. В България всеки е търсил своя враг. Учителя е свидетел на 5 войни, 2 от които световни. Питат го защо има толкова невинни жертви. Той отговаря, че кармата набъбва, а Слънцето е 13-та фаза и е неминуемо да се пролее кръв. През комунизма българинът много здраво се пропи и затова сега бере своите плодове. Слава богу, аз само съм се докоснал до най-мракобесния период от новата ни история. Когато я няма църквата, вярваш в партията. Това реже жива брънка от душата. Когато не знаем как да се молим, къде да запалиш свещта си, пред коя икона, избива в бяс, който е отразен от мутризацията в България, от убийствата на деца, от изнасилването, физическо и психическо, както и от злобата.

- Носи ли персонална вина ръководството на църквата в лицето на компрометираните митрополити и на патриарх Максим?

- Разбира се, че всичко това носи своите негативи. Вместо да купуват скъпи коли и да получават часовници, католиците строят сиропиталища, а църквата им е близо до народа. В това отношение католиците са много по-напред от православието. Там се пази човекът и на него се гледа като на свещена крава.

- Има ли сред днешните политици последователи на учението?

- Има хора от най–различни нива, включително и министри, и върховни съдии Не искам да коментирам имена, защото след това се започва полемика, която може да им навреди. Разбира се, никой не се афишира, но не е и тайна. Самото учение е дало на много хора равновесие и успокоение. Дори ако вземем само желанието му да възстанови раннохристиянския модел на добруване между хората. Той прави много повече. Днес тези християнски добродетели, които ние познаваме, вече са придобили гражданственост и можем да ги разпознаем в основата на всички религии. Самият Георги Димитров е взаимствал от идеите на Дънов, въпреки че не вярвам Вожда да е имал желание да присъства на беседите му. Една от крилатите фрази от този период е „Не оставяй днешната работа за утре”, която е част от философията на Учителя. Любопитен факт е, че прическата на Георги Димитров е била същата, каквато е носил и Учителя и неговите ученици – обърната назад коса, откриваща челото.