С претендентката от Грузия за Мис Свят 2011 ни забъркаха в скандал, но запазихме приятелството, признава Ваня Пенева

интервю на Калина Георгиева

- Какви са ти впечатленията от конкурса „Мис Свят” в Лондон?

- Той беше едно грандиозно събитие за всяко едно момиче, което мечтае да бъде Мис България, и е едно много готино преживяване, което ти позволява да се докоснеш до културата, до манталитета, до начина на мислене на момичетата. Също така имаш шанса да поговориш с един нов тип от хора.  Всички момичета бяха доста различни и първоначално аз не възприемах някои доста типични за страната им черти. Но след като прекараш по-дълго време с тях, осъзнаваш, че няма значение дали е с по-тъмна кожа, по-големи устни или по-дръпнати очи и по-малко носле, това е така доста характерно за тяхната националност, но в същото време тя е просто една от нас и има чар и излъчване.

- Намери ли приятелка сред участничките?

- Аз общувах най-много с момичета, които бяха от Балканите, в същото време бях доста близка и с рускоговорещите претендентки. С Мис Грузия деляхме една стая в хотела Беше ми изключително приятно да контактувам с тях.

- Грузинката спечели второ място в гласуването на зрителите, как се отрази това на съжителството ви?

- Да, тя беше на второ място, но и никой не знаеше, че сме в една стая. Имаше доста слухове и за нея, и за мен, но това не успя по никакъв начин да развали отношенията ни. Дори единият ден тя се прибира в стаята и аз я попитах дали е видяла какво става в интернет, какво пишат за нас, но ми отговори, че не знае, а може и да се е направила на ударена (б.а. смее се). Истината е, че имаше доста груби коментари, които нито тя, нито аз възприемахме позитивно, а агитацията: „Вижте момичето от България е грозно - гласувайте за Грузия!” или обратното, с поставени наши снимки на едно място, за да се види коя е по-хубава от другата си беше просто гадна гавра. Но ние  не се влияехме от това, запазихме си отношенията, дори в момента си пишем

- Какво е зад лъскавата страна да си Мис България, какво не ти харесва и ти тежи от тази слава?

- Тежи ми мисълта, че в годината, в която си Мис България, а и след това, оставаш носителка на тази титла, имаш една отговорност към хората да не ги разочароваш. Аз се старая да показвам най-доброто от себе си, да бъда полезна с титлата, която имам, и това за мен е най-важното и е голяма отговорност. Момичета, които искат да станат Мис България, да кандидатстват на сайта www.missbulgaria.tv".

- Има ли приятелство между носителките на тази титла?

- Досега може би не е имало събитие, на което да се засечем и да имаме възможност да си поговорим, защото всяка една от нас има съвсем различен начин на живот, кръг от приятели – това, че на определени събития сме заедно, не означава, че всички тези хора са наши общи познати. Така че до този момент не съм имала удоволствието да разговарям по-сериозно с някоя от момичетата, единствено след конкурса Мис България се запознах с Антония Петрова и си побъбрихме малко на афтърпартито.

- Тя е доста скандална личност?

- Не мисля, че трябва да я коментирам. Всеки показва себе си по различен начин и това, което виждат хората, е въпрос дали те го харесват или не, а не дали на мен ми допада.

- Разкажи каква е историята с фланелката на ЦСКА и Спас Делев?

- Аз бях на финала на мача, но не получих фланелката на Спас Делев Тя беше предназначена за брат ми. Въпросът не беше да е каквато и да е         фланелка на ЦСКА, защото аз мога да отида и да си я купя от магазина. Идеята беше да е от самия финал, момчетата са играли с тези фланелки и тогава има по-висока стойност и значение, не за мен, а за брат ми. Аз харесвам ЦСКА, но той е върлият им фен.

- Промени ли се отношението на хората около теб, след като стана известна?

- За мое най-голямо щастие най-близките ми приятели остават все същите, подкрепят ме, казват ми, когато греша за нещо, и много се радвам, че те не са се променили и фактът, че съм Мис България, не ги кара да се държат или да мислят за мен по различен начин. Аз съм това, което бях преди, и се надявам да съм станала по-добра. 

- Нараняват ли те жълтите клюки, които се тиражират за теб?

- Засега няма толкова публикации, които да са ме наранили или обидили истински, по-скоро ме забавляват. Изумена съм, че начинът на писане е супер вулгарен, защото за мен това не е изказ, дори когато трябва да се пишат някакви клюки или информация за определен човек – идват ми малко в повече, но изглежда, че този вид журналистика се гради и се пише по този начин. Винаги има вариант, когато споделяш нещо за някого, да го направиш така, че да е абсолютно нормално за четене.

- Имаш ли мъж до себе си и как реагира силният пол на известността?

- Нека кажем, че по-скоро си нямам. Интересно е, че повечето се плашат от това, че съм популярна.

- Какво ще те отличи от останалите носителки на тази титла през годините, защото каузите им почти винаги са едни и същи?

- Аз подкрепям благотворителните каузи, независимо в каква насока са. Сега моята е нещо съвсем различно. Тя се казва: „Преоткрийте красотата на четенето”  Преди да замина за "Мис Свят", обикаляхме различни градове из страната и    четох приказки на децата, като се опитвах по един доста интересен и забавен начин да ги накарам да преоткрият тази красота и да четат по-често, защото това в крайна сметка обогатява както малките, така и възрастните. Хората трябва да четат повече, статистиката показва, че в чужбина на година се прочитат около 12-13 книги, а в България - около 0,56. Цифрите звучат страшно. Една нация, а и всеки човек, за да се развива, трябва да бъдат образовани.

- Какво обичаш да четеш?

- Различна литература, както българска, така и руската класика на 19 век. Чета и книги, които са подобни на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко”. Скоро се бях запалила и по исторически сюжети. Бях попаднала на една много интересна история, която разказва за Ордена на тамплиерите, книгата се казва „Протоколът”. Хубаво е човек да чете разнообразна литература, но да си има своя любима.

- Мечтаеш да си журналист - в какъв ресор искаш да се реализираш?

- На мен ми е интересна политиката, макар че е доста трудна като ресор, но също така се вълнувам и от обществени теми – проблемите на малкия град и на хората там.

- На кой от политиците симпатизираш и го подкрепяш?

- Много е странно, че за когото и да се сетя, винаги има нещо, което харесвам или не харесвам в него. Приемам положително Росен Плевнелиев, защото според мен един политик трябва да е сдържан, да знае какво говори – хората да разбират какво казва, но в същото време да не обещава невъзможни неща. Защото повечето политици у нас обещават неща които в крайна сметка не изпълняват. Не само политиците, но и хората трябва да си поставят възможни цели. В крайна сметка избирателите искат нещо, което може да се реализира, а не само „аз ще ви дам това, което никой досега не ви е давал”.

- Прибираш ли се често в Казанлък и как те приемат хората там?

- Прибирам се, но не толкова често, колкото ми се иска. Преди една седмица си бях в родното място и това, че съм станала известна, някак си ми тежи, защото градът е малък. В София един ще те разпознае, друг няма, докато там абсолютно всички те познават и като си стоиш в кафенето, всички се обръщат и те коментират. Малко ми е неудобно, защото не съм свикнала с усещането да си известен.