Цената за краха на еврото е прекалено скъпа
През последните три години редица икономически анализатори, базирайки се на опита от 30-те години на миналия век и спада в съвкупното търсене в световен мащаб, започнал от 2008 г., като последица от финансовата криза, прогнозират нова вълна от търговски войни. Всичко това подсказва, че мрачните очаквания на някои икономисти за идващата 2012 г. могат и да се сбъднат. Несъмнено това е повод за безпокойство. Разривът между водещите икономики по отношение на въпросите, свързани със световната търговия, е изключително важен, защото това би довело да „задържане” на процесите по възстановяването на световното стопанство и създава атмосфера на враждебност и недоверие между тях.

В действителност обаче не това е акцентът на днешния и утрешния ден! Търговските войни между САЩ и Европа бяха епицентърът на кризисните събития, но през 70-те, 80-те, 90-те години на миналия век и дори (с малки изключения) и през първото десетилетие на настоящия век. Сега обаче кризата от 2008 г. е финансова и на преден план са финансовите противоречия. Ако обърнем поглед към „атаките” във финансовата сфера обаче, ще забележим една постоянна закономерност – основните оракули на краха на еврозоната и респективно на единната европейска валута са отвъдокеанските гадатели. От време на време им пригласят островни анализатори (Великобритания не е член на еврозоната).

Фактите: Американската атака
• Нуриел Рубини, професорът по икономика от Нюйоркския университет, който предрече както първата криза, така и сегашните й последици, заяви в средата на ноември, че ако под тежестта на дълговете еврозоната тръгне да се разпада, и ако този разпад е хаотичен, а не контролиран, шокът може да е дори по-голям от банкрута на "Леман брадърс" през 2008 година. За да не се стигне до хаотичен разпад, еврото трябва рязко да се обезцени, за да "стопи" дълговете, смята той;
• Wall Street Journal, давайки доста примери за провалени валутни съюзи, пише, че примерите за разпадане на валутни съюзи в миналото дават някои насоки за възможния край на задълбочаващата се европейска дългова криза;
• Канадският икономист и Нобелов лауреат за 1999 г.Робърт Мъндел лансира в средата на ноември идеята за въвеждане на обща валута между Европа и САЩ;
• Според в. "Ню Йорк таймс" големите банки и други крупни играчи в бизнеса подготвят резервни планове във връзка с дълговата криза в еврозоната. Плановете ще се прилагат в случай на разпадане на еврозоната. Фактът, че те са разработвани, показва, че големите играчи смятат този сценарий за вероятен;
• Американската рейтингова агенция Standard & Poor`s предупреди за възможността да бъде понижен кредитният рейтинг на ЕС. Тя постави в началото на декември някои от водещите германски и френски банки в списъка си на наблюдаваните за възможно понижаване на рейтинга. Понастоящем ЕС има най-високия рейтинг - "ААА". Той обаче може да бъде понижен с оглед на това, че бюджетът на ЕС зависи от икономическото състояние на страните, членки на съюза. Standard & Poor`s ("Стандард енд Пуърс") вече предупреди за възможността да бъде понижен рейтингът на шест европейски държави: Германия, Франция, Австрия, Холандия, Финландия и Люксембург, като всички те понастоящем имат най-високия рейтинг - "ААА";
• Главният икономист за Европа на Capital Economics Джонатан Лойнс: "Индикаторите, взимащи под внимание бъдещето, показват, че икономиката на еврозоната ще се върне в рецесия през четвъртото тримесечие и след това.";
• Прогноза пред Нова телевизия на финансовия министър Симеон Дянков – „В рамките на следващите шест месеца има шанс еврозоната да не съществува. Възможно е да се създаде нов фискален съюз, съставен около Германия.
Отговорът на Европа
• Банките в Италия и Франция не разработват подобни планове за спешно действие, защото са стигнали до извода, че разпадането на еврозоната е невъзможно;
• Шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу постави ултиматум на еврозоната към правителствата при представянето на нови правила, които ще направят зависимо от Брюксел съставянето на бюджетите в страните, използващи общата валута;
• Цената на краха на еврото е прекалено скъпа. Според UBS за “слабите” европейски икономики цената за излизане от еврозоната ще е между 9500 и 11 500 евро на човек през първата година, или 40-50% от БВП. На тези държави ще им се наложи да се върнат към собствената си валута, да печатат нови пари, за да обслужват дълговете си, да плащат заплати и социални обезщетения и пр. „Богатите” държави също ще платят своята цена. Според оценката на UBS на Германия например цената на излизането ще й струва 6-8 хил. евро на човек, или 20-25% от БВП;
• На 9 декември представители на Хърватия и ЕС подписаха съглашение за влизането на страната в Общността в средата на 2013 г. Едва ли Европа, тръгвайки да се разширява, ще започне да се разпада;
• Последната и важна стъпка - лидерите на ЕС, с изключение на Великобритания, се споразумяха в края на миналата седмица за по-строги бюджетни правила. Така 26 от 27-те държави членки на ЕС изразиха желанието си да се присъединят към "новия фискален пакт", който има за цел да сложи край на дълговата криза в еврозоната.

Основните мерки в т.нар. фискален пакт включват следните параметри:
1. структурният дефицит да не надвишава 0.5% от БВП;
2. да бъдат налагани "автоматични последици" за страните, чиито бюджетни дефицити надвишават 3% от БВП, освен ако квалифицирано мнозинство не ги блокира;
3. включване на тези по-строги правила в конституциите на страните;
4. ускоряване създаването на бъдещия спасителен фонд Европейски механизъм за стабилност (ESM), който да стартира до юли 2012 г.;
5. ще бъде направена преоценка на капитала на механизма в размер на до 500 милиарда евро;
6. договорено бе внасянето на 200 млрд. евро в МВФ, които той да може да използва за спасяване в случай на икономически затруднения на държави от еврозоната.
В крайна сметка, претегляйки теоретичните „намеци” отвъд океана с „деятелността” на Европа, едва ли еврото, респ. еврозоната, ще се разпадне. По-скоро с новия проект за еврозоната ще се въведе много голяма централизация и ограничения на фискалните политики, особено за страни, които получават помощи или са силно задлъжнели.
В крайна сметка финансовата война между САЩ и Европа роди два мита: Мит първи, пазарната икономика и демокрацията не се справят със стопанските проблеми на световната икономика! По улиците са тълпи от демонстранти „окупирай Wall Street”. Гърция не успя да проведе референдум за икономическите мерки. Българите стачкуват против пенсионната реформа, уволненията в БДЖ и закриването на жп линии... и пр. примери. Финансовата криза направи живота по пазарните и демократични правила неудобен и невъзможен, както за тези, които са зад борда на икономиката, така и за тези, които са призвани да се справят с кризата. Ситуацията е революционна по Ленин!

Мит втори живот след еврото – катарзис и стабилност
Едва ли разпадането на еврозоната ще прибави стабилност към сегашната финансово-икономическа картина. От икономическа гледна точка това ще е по-скоро победа на финансовата криза и в частност на САЩ над Европа.

С какво е уникална сегашната криза?
С това, че в нейния епицентър е еврото. Но по-любопитното в гръцкия бюджетно-дългов феномен е фактът, че се правиха опити Гърция да се сравнява със САЩ и да се прилагат подобни отвъдокеански решения на проблема, които не дадоха очаквания резултат. В действителност ключът за „гръцката барака” не е само в бюджетното разточителство и неспазването на елементарни правила на финансовата дисциплина, а във факта, че доларът и еврото са световни валути.

Защо светът доскоро не се безпокоеше от трилионния американски дълг? Защото допреди няколко години той беше фактор за растежа на световната икономика, а не заплаха. Защото огромният дълг и бюджетни дисбаланси не водеха до инфлация в САЩ, което би било пречка за американската икономика. Защото печатането на долари обслужваше световната икономика. Претендент за това е и еврото. В условията на растеж за всички има място под слънцето. В условията на финансова криза – борбата може и да е с непозволени средства.

В крайна сметка финансовата война ще се размине без жертви, само с рани. Тя ни показва обаче, че съвременната финансова криза е уникална с това, че тя е криза на световните валути, а не просто следствие от погрешната дългова и бюджетна политика на една или друга държава.

Исторически поглед върху търговските войни Европа - САЩ
Търговските войни между САЩ и ЕС съюз имат дълга история. През последните няколко десетилетия през етапи с различна острота преминаваха “стоманена”, „бананова”, „месна” и пр. войни. „Банановата”война между САЩ и Европа избухна през 1993 г,.когато ЕС реши да създаде свой пазар за банани и спря достъпа до него на компаниите от Латинска Америка. По този начин голямата американска компания “Чикита”, както и други компании от региона, за който бананите са основният експортен продукт, бяха докарани до границата на фалита. Постигнатото с компромис през 2001 г. споразумение между ЕС и САЩ позволи на американските компании отново да получат квоти за внос на банани за европейския пазар. В началото на декември 2003 г. завърши продължителният спор за митата при внос на стомана в САЩ, в който заедно с ЕС участваха Япония и други страни. ЕС и Япония заплашиха, че като ответна мярка ще наложат мита на редица стоки. На 5 декември 2003 г. президентът на САЩ Джордж Буш отмени въведените в началото на 2002 г. защитни мита. Ожесточен беше и спорът между Европа и САЩ по отношение на американското говеждо месо, при производството на което на животните с храната се дават и хормони. В началото на 2011 г. се заговори за търговска война по отношение на ГМО-тата.

Петкан Илиев