38
|147656
64
|5275
105
|6341
39
|14233
31 Декември, 2011
|44 Коментари
|10795

Самолетът се приземи. В Лондон беше влажно и шумно. Не ме изпращаше никой. Хийтроу беше препълнено (70 милиона пасажери на година), но бях сам.
София ме посреща бяла и ... чиста. Отсреща е Витоша, потънала в прегръдката на зимна мъгла. Жълти таксита са подредени като копчета пред аерогарата. Засмени лица на посрещачи и топли сълзи.
Спомен ме връща далече, там, където пушек играе над комините, а зад оградите се чува приглушена празнична глъч. Събират се семействата. Точи се вино, питка ухае в печката „Металургъ”, мъжете цепят дърва, децата воюват зад снежни крепости, а снежният човек наблюдава отстрани – мъдър и вечен.
Идва Нова година...
Всяко завръщане е паметно. Изброяваш наум преживяното. Преброяваш среброто в косите и бръчките около очите. Прибавил си три през изминалата година.
Ръцете ти са още силни, сърцето ти бие лудо. Всеки път, когато самолетът започне да се спуска над познатите полета и върхове. Топла вълна те облива, в гърлото ти засяда най-желаната буца. Вече сме си у дома - пръснатите деца по света.
Събираме се зиме или през лятото да седмица-две. Допир до познатото и обичаното. Полъх от преживяното детство. Опит за завръщане, завръщане... След опит за летене.
Знам за стачките и протестите, знам за мизерните заплати, за хората край кофите, за болните и сираците. Тъжен е техният празник. Така е навсякъде. От столетия. Справедливостта все ни се изплъзва: мерне се пред хоризонта и иди я гони. Гони? Точно в това е смисъла. Не се предавай, човече. Напусни, махни се, ако трябва. Потърси други светове, смени си професията, адреса, навиците. Не е страшно. Сърцето си е твое, то няма да те предаде. Потърси място сред смелите и находчивите, бъди като тях, бори се.
2011 си отива, идва 2012. Числа, но числа от моя и твоя живот. Няма да ги предам. Ще бъда достоен за тях. Какво като е трудно. Какво като е гадно. Какво като не се получава веднъж, втори път, трети... Накрая ще стане както го искам. Ще успея, защото имам кураж и воля. Защото не съм забравил селския пушек, нито часовете по история и български. Не забравям откъде се тръгнал. Отивам, тръгвам, но винаги се връщам. Защото сърцето и душата ми са тук.
Самолетът се спуска.
Чакат ме близките. Редиците им са пооредели. Но чувам плач на племенник, който ще видя за първи път.
Виждам мама и татко, поостарели, но все така достолепни и горди.
Завръщането е велико нещо.
Стоян Варчев
Лондон – София - Габрово
ПРЕД НОВА ГОДИНА
Пеньо Пенев
Улиците
задъхано тичат,
извиват, а сградите гледат с прозорци
към тях;
на внезапните радости взривът там избухва
в думи и смях.
- Тик-так, тик-так -
тиктака часовникът пак
и тика
колесницата на годината
по стръмнините на дните.
С нас през билото им
скоро ще мине тя!
Ний идем на времето
от дълбините корави, отдалеч идем!
И отиваме
много далеч!
Някой с увиснали празни ръкави
подига очите си,
сякаш издига меч.
О, тия очи!
На тревогата с блясъка мощен
като червени сигнали
те горят
и крещят,
те говорят безгласно,
те предупреждават:
- Мирът е
още в опасност!
А знайте ли?
Знайте ли, хора? -
Едно дете
ще бъде родено наскоро! Едно дете
скоро ще милват ръцете ми! -
Миличкото! Под сърцето ми
вече тупка сърчицето му,
хълца от радост мойта жена.
Мария! Любима!
Само три месеца има
до деня,
когато в къщи
ще станем
трима! Колко е хубаво, че
и тая година
отмина!
Гледайте
колко далеч сме дошли!
Родино,
на прага ти тропа
нова година,
на радости нови тя ще бъде родилка, нали?!
Нека дните й пият
на земята
плодоносния сок
за производство
на цветя
и пшеници!
Силни да бъдат
ръцете!
Размахът -
широк!
Клони и гнезда да има
за птиците,
за хората -
стряха
и песни,
и труд,
а за децата -
майчина пазва и топъл скут!
Хиляди тайни отгатнахме вече!
Времето
нищо от нас не ще скрий!
Ний тръгнахме рано,
от много далече
и много далече
отиваме
ний!
СЛЕД СТУДА И ВЯТЪРА СЕГА Е...
Ана Ахматова
След студа и вятъра сега е
хубаво, че огънят буи.
Пазих ли сърцето си — не зная,
но крадец един го присвои.
Празникът новогодишен тѐче,
розите огъваха стъбло,
а в гърдите си не чувам вече
трепета на пчелното крило.
И едва се сдържам да не плача,
но крадеца по очите знам.
И се плаша само от това, че
свойта плячка той ще върне сам.
77
|6746
София
лек полъх
Бургас
лек полъх
Варна
лек полъх
Пловдив
лек полъх
Ст. Загора
лек полъх
Русе
лек полъх
Париж
лек полъх
Лондон
лек полъх
Винсент Ван Гог
Винсент Ван Гог
Винсент Ван Гог
Винсент Ван Гог
Винсент Ван Гог