Традиция е всяка година на пулта да застава различен диригент, избиран много щателно и прецизно сред най-добрите музиканти от цял свят.

Новогодишният виенски концерт е започнал съществуването си в далечни и доста мрачни за цяла Европа времена. На 31 декември 1939 година (единственият път, в който концертът не се е провел на 1 януари) в Австрия, която е анексирана от хитлеристка Германия, Виенската филхармония прави концерт изцяло с музика на Йохан Щраус. Свирейки творбите на един от най-известните австрийски композитори, австрийците се опитват да повдигнат националния си дух по време на окупация.

Концертите продължават дори и по време на войната – те се провеждат всяка година на 1 януари. Постепенно в програмата започват да се включват и други композитори, но музиката на фамилия Щраус винаги преобладава. Традиция е също всяка година на пулта да застава различен диригент, избиран много щателно и прецизно сред най-добрите музиканти от цял свят. За последното десетилетие начело на Виенските филхармоници са били величия като Николаус Харнонкур, Карлос Клайбер, Зубин Мета, Рикардо Мути, Даниел Баренбойм и „ветеранът” Жорж Претр, дирижирал цели два пъти новогодишния концерт – през 2008 и 2010 година, когато беше 85-годишен.

Тази година за втори път на диригентския пулт в „Музикферайн” застава латвийският диригент Марис Янсонс. Неговият дебют в Златната зала беше на традиционния новогодишен концерт през 2006, когато Янсонс сподели пред пресата, че най-сетне се сбъдва една голяма негова мечта. Тогава той бе приет с бурни овации както от взискателната виенска публика, така и от музикалната критика и медиите. Сътрудничеството на Янсонс и Виенската филхармония датира от 1992, а новогодишният концерт е достоен начин за отбелязването на наближаващия 20-годишен юбилей на съвместната им творческа дейност. Така Виенската филхармония и нейният ръководител Клеменс Хелсберг аргументират избора на Янсонс за диригент на музикалното събитие.

В програмата си музикантът е включил творби от Йохан Йозеф и Едуард Щраус, Карл Михаел Цирер, Йозеф Хелмесбергер, Ханс Кристиан Лумбие и Пьотр Илич Чайковски. Традиционно всеки концерт завършва с три последователни биса: с бърза полка, с валса «На хубавия син Дунав» и с «Радецки Марш», при който публиката ръкопляска в такт.