2 Януари, 2012

Неотдавна МПО проведе редовния си годишен конгрес в Саамил Крик, САЩ, където славните традиции и патриотичната линия в организацията взеха превес над войнстващия македонизъм, който през последните години упорито се стреми да ерозира националното самосъзнание на българските емигранти от Македония. Освен на чуждата духовна агресия, МПО е традиционен опонент и на нихилизма в управлението на самата България през различни исторически периоди, особено след Втората световна война. В навечерието на конгреса, Лари Королов от Торонто (един от малцината членове на ръководството на МПО, който все още знае български език) се обърна от страниците на вестник "Македонска трибуна" към по-младите поколения американци и канадчани с български корен, публикувайки следната статия:

"През следващата година Македонската патриотична организация (МПО)  ще отпразнува 90 години от основаването си. Но колко от нас знаят причината за нейното създаване, историята и приноса й за  македонската кауза през годините? По-долу резюмирам накратко ролята на организацията за да се подготвим и да знаем точно защо ще отбележим това събитие с такава гордост. През 1912 г., в резултат на Първата балканска война, османските турци са прогонени от Македония. Сегашните междудържавни граници в Македония се официализират с Договора от Букурещ, подписан на 10 август 1913 г. Лъвският пай е окупиран от Гърция и Сърбия. Тези две държави затварят всички наши български училища и църкви, и много от нашите интелектуалци – учители и духовници са убити. Сред тези мъченици са архимандрит Евлогий, роден в Битоля и на глава на Солунската българска православна епархия. Той е арестуван от гръцките власти и натоварен на кораб, заедно с безчет други. На 18 юни 1913 г. е намушкан многократно с ножове от "православни" гръцки войници и след това хвърлен в Егейско море, докато все още е жив. Баба ми е очевидец на унищожаване на икони със славянски надписи в родното й село Дреновени, Костурско, Беломорска Македония. Направило й впечатление, че гърците имат специална омраза към иконата на Св. Св. Кирил и Методий. Гръцките войници изваждат ножовете си и пробождат очите на двамата светци, преди да хвърлят иконата върху горяща купчина извън църквата. Един от българските учители, Илия Григоров, родом от селото, е бил подложен на жесток побой, защото отказва да се обяви за грък. Това не са изолирани инциденти. Карнегиевата комисията, разследваща причините за Балканските войни, регистрира множество такива случаи.

Сърбите също прилагат подобни тактики. Македонският алманах, публикувани от МПО през 1940 г., свидетелства, че скоро след окупацията на сръбската част от Македония, 200 души са арестувани в Тетово, 600 – в Битоля, 350 – в Ресен, 200 – във Велес и много други в други градове, защото хората отказват да се откажат от българския си  народност. Всички ученици в старата Вардарска Македония – днешна Република Македония – са задължени да започват всеки учебен ден, декламирайки "Ја сам прави Србин" ("Аз съм истински сърбин").

Границите, определени чрез Букурещкия договор, остават почти непроменени след Първата световна война, а гърците и сърбите продължават същата асимилаторска политика. След войната, много от нашите земляци емигрират в Съединените щати, Канада и Австралия, за да избягат от това потисничество, присъединявайки се към онези, които имигрират по-рано от Османска Турция. Сред тези имигранти е и баща ми, който се заселва в Торонто. Като наследници на революционна традиция, нашите родители, баби и дядовци, не остават безразлични и бездейни спрямо продължаващото подтисничество в родния край. Те осъзнават, че битката за основни човешки права трябва да се води посредством мирни и законни средства. На основата на вече създадените местни организации в различни градове на Съединените щати и Канада, учредителите лансират идеята за обединяване на тези локални дружества в единна мощна организация с реално влияние, които би могла да бъде чута от властимащите и международните институции, като Обществото на народите, например.

Тази визия започва да придобива конкретна форма когато на 1 октомври 1922 г. във Форт Уейн, Индиана, се свиква Организационнен конгрес на МПО. Избран е нов Централен комитет с президент Атанас Стефанов и касиер Атанас Лебамов. От самото си основаване, МПО се стреми да информира за методите, използвани от Гърция и Югославия  за да угнетяват населението в завойваните от тях части на Македония. Много несправедливости са отразени във вестник "Македонска трибуна", основан през 1927 г. като орган на MПО. Дългогодишният редактор Любен Димитров, родом от Битоля, както и Христо Низамов от Ресен, са талантливи публицисти на български и статиите им са както белетристични, така и информационни шедьоври. MПО смята, че идеално решение на така наречения македонски въпрос би била една  свободна и обединена Македония, където всички етноси – български, албански, влашки (арумънски) и други биха се радвали на равни права. Посетени са високопоставени служители на американските и канадските правителства за да бъдат информирани за преследванията в земята на дедите ни. Когато гръцкото правителство принуждава цели села в Македония да спрат да говорят на своя език, МПО подготвя меморандум и специална делегация го внася в Организацията на обединените нации, за неудоволствие на гръцките дипломати в Ню Йорк. Но нашият меморандум има ефект. Злодеянията са спрени.

"Македонска трибуна" се публикува главно на български и Централният комитет решава, че е необходимо периодичо издание на МПО, което да публикува научни статии и на английски език. През 1967 г. е лансирано списание "Балкания". Редактор е Крис Атанасов, член на Централния комитет, който допринася най-много за популяризиране на македонския въпрос на английски. Неговата книга "Трагичния полуостров", публикувана през 1939 г., е класическо произведение, но тиражът е отдавна изчерпан.

Отделно от политиката, конгресите на МПО стават места за срещи, където емигрантите, живеещи в различни градове, могат да се видят един друг. Те стават места, където много от младежите, родени в САЩ и Канада, се запознават с бъдещите си съпруги и съпрузи. Много приятелства, създадени на конгресите, продължават десетилетия. Старите народни танци се поддържат живи дори и от второ и трето поколение емигранти, родено в Северна Америка. Провеждат се нови прояви и забавления, като например винаги популярния конкурс за правене на зелник. Нашите баби вероятно ни гледат отгоре се усмихват, виждайки техните внуци и правнуци, усвоили трудното изкуство на зелника (или питата или баницата, в зависимост от диалекта). Уважаеми членове на МПО, ние имаме една организация, с която да се гордеем. Нека започнем да празнуваме по-отрано, провеждайки приятен и полезен конгрес в Саамил Крик, в очакване на официалното честване догодина във Форт Уейн".

В конгреса на МПО за пръв път от доста години участва и официален представител от Република България – генералният консул в Ню Йорк Радослав Точев, чието присъствие и приветствие са посрещнати топло и ентусиазирано от делегатите. Да се надяваме, че през юбилейната година ще бъдем свидетели на истинско духовно възраждане на културно-историческите корени и патриотичните традиции на старата българска емиграция на американския континент и по света.

за Frognews.bg - Лари Королов, член на ЦК на МПО и председател на МПО "Швейцария на Балканите"