"Ще я караме без големи идеи, без големи водачи, без големи писатели, без големи гайди". Борислав Геронтиев е изпълнителен директор на „Национален фонд култура”.
Автор на книги с поезия, проза, есеистика, публицистика. Като виден изследовател на българския фолклор е и добър познавач на българската душевност.

интервю на Стефан Стоев

- Какво загуби българинът в проточилия се преход?

- Две неща са заложени в народопсихологията на българина. Търпението, което ни е спасило, и фактът, че ние сме народ, който винаги се е борил за оцеляване. Ние сякаш не сме имали високи идеали. Имам свое обяснение защо изоставаме в културата от другите страни - чувстваме се малко уязвими, гузни да разкажем всичко за себе си от предишния период. Това всеки човек го носи в себе си. Защото в онази ситуация ние трябваше да оцеляваме и безспорно сме правили компромиси. Всички, без изключение.

- Пак сме изправени пред проблема с оцеляването – и духовно, и на битово равнище.

- Това, което най-много ме смущава, е, че се засили индивидуализмът. Ние сме поколението на поединичното оцеляване. Това нещо не само витае, но то се е загнездило вече у нас. Ти трябва да оцеляваш сам. Моят приятел, уважаваният от мен д-р Михайлов, също казва „Изходът е заровен в частния свят”. Едвин Сугарев, поет, човек с друг опит, също има едно такова изречение. При всички поколения и във всички прослойки това е начин на мислене. Без солидарност, без обща идея е абсурдно ние да постигнем нещо.

- Какво не сториха днешните лидери за това?

- Само си помислете колко самозванци се появиха по българските земи през последните двайсетина години. Самозванци – с лопата да ги ринеш. Водачи – със свещ да ги търсиш. Академик Васил Гюзелев смята, че водачите в съвремието са твърде малко, както в международен план, така и в национален, защото времето не е на големите политически водачи, и твърди, че
няма нужда от големи водачи, защото няма големи идеи  а водачът трябва да носи в себе си голяма идея. Йордан Радичков пък мислеше, че е отминало времето на големите писатели и че започва времето на малките писатели. И той като академик Гюзелев си го обясняваше с техническия напредък, цитираше мисъл на Горки –  след като човекът е измислил самолета, той е престанал да се удивлява на себе си, а е започнал да се удивлява на самолета. Като Радичков мислеше и един японски писател. Нашият век, казваше той, едва ли ще роди художник, равен на Толстой, това, според него, не може да се случи даже в страните от Европа и Америка, където писателското майсторство е на най-високо равнище. Бай Тасо Иванов, един от доайените на родопските гайдари, който през живота си е направил над две хиляди гайди, се жалваше, че вече не може да уйдурдисва тия големите родопски каба гайди – нямало вече материал за големи гайди. Така изглежда ще го караме – без големи идеи, без големи водачи, без големи писатели, без големи гайди...  Ако се вярва на Радичков, че самият съвременен човек е скроен с по-малка кройка, че се е смалил неговият духовен обем, че са по-малки неговите габарити, за какво са му на човека с малка кройка, смален духовен обем и по-малки габарити големи идеи, големи водачи, големи писатели, големи гайди?

- Кои трябва да са менторите в трудни времена?

- Днешните времена са смутни, а в смутни времена избуява самозванството. Непрестанно се появяват нови и нови самозванци. Така е било още в библейските времена. Още по времето на Исус Христос самозванството е смятано за тежко престъпление. Самият Исус Христос е обвинен в самозванство: „Той трябва да умре, защото направи Себе Си Син Божий!“ Така е било и през Смутното време в Русия.  Бунтовете избухвали един подир друг и начело на всеки бунт заставал непременно самозванец, който се обявявал за син на Иван Грозни и претендирал за престола. Като самозванец влиза в руската история никому неизвестният сибирски мужик Хрипунов. Десетина години след бунта на Пугачов той се самообявява не за кой да е, а за император Петър III. Главният самозванец, емблемата на самозванството, е Лъжедимитрий I. Предполага се, че това е избягалият от манастира Чудово монах Григорий Отрепев. Фамилията му произлиза от парцал, отрепка, но той изнамерил своя царски произход, като присвоил името на сина на Иван Грозни –  Димитрий, който загинал десетина години преди това. За отбелязване е, че на страната на Лъжедимитрий I открито преминава не само част от болярите и дворяните –  подкрепят го крепостното селячество и градската беднота с наивната надежда, че в самозванеца ще намерят добрия цар. Лъжедимитрий I се качва на престола, задържа се там близо година. След убийството му положили големи усилия да се разкрие лъжата около него и да не се допусне появата на нов самозванец, но само подир година се появява Лъжедимитрий II.

- Днес българинът не е ли поразен от безадресен гняв?

- Днешният българин сигурно познайва някои мъдрости от вчера като например  „Гневен става, бит сяда“ или „Оти да се косим, като че ми мине“. Не можеш да разбереш дали е гняв или ставаме жертва на някакво подстрекателство. Ние какво доведохме докрай?  Стачката на учителите ли доведохме докрай, стачката на лекарите ли, стачката на железничарите ли. Нищо не сме довели докрай!

- За какво ни трябва кастрене или „голяма шкурка“?

 - За хленченето, за вайкането, за самосъжалението.

-  Кеворк припомни образно eпизод от нощта след изборите – премиерът почуква президента по главата, както народът проверява с почукване динята дали е зряла. Какво пропускаме да проверим и защо сме на опашката на Европа?

- Когато пое управлението на държавата, Бойко Борисов често употребяваше метафората за обрания бостан, който са му завещали предишните управници. Може би е решил, че вече е време да провери как е реколтата в неговия бостан. Ние сме на опашката на Европа, защото сме първенци в послушанието, в слагачеството и се подмокряме, като чуем някоя хвалба, дошла откъм Европа.