13 Януари, 2012

автор: Ана Кочева

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия и отявлен българофоб, независимо че се е спасил от смърт преди това, демонстрирайки българско самосъзнание.

Впоследствие плочата е възстановена. Но на 13 януари 2007 година при отблязването на поредната годишнината от смъртта й в Скопие македонски и български граждани се събират, за да се поклонят пред паметта ѝ. Тогава те са бити и обиждани от организирана група, докато в същото време полицията гледа безучастно. Извършителите на побоя са задържани само формално, след което веднага са пуснати. Този срамен епизод е описан в книгата Шашма на писателя Младен Сърбиновски. Мара Бунева впрочем е една от главните героини в неговия роман. Един от главните герои пък на събитията през януари 2007 г. на Камен мост е Мирослав Ризински, той беше един от битите българи заради участието му в поклонението. Впоследствие на Ризински властите в Скопие скалъпиха измислен процес и го пратиха в затвора.

Само няколко часа след случилото се през 2007 г. плочата отново е осквернена и изкъртена. Този вандалски акт предизвиква и дипломатически скандал между България и Македония. Идва следващата 2008 г. Тогава в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис "Смърт за българите и предателите на 13 януари". Той се чете върху сграда, която се намира близо до българския Културно-информационен център в града. Днес плочата е счупена и потъмняла, вече никой не се наема да я възстанови...