Голяма гюрултия в държавата: Ангел Марин се нацупи и върна ордена „Стара планина”. Връчиха му го, порадва му се два дена, а след това се наложи да го върне.
Използвам „наложи се”, защото не го върна доброволно, а бе принуден да направи това. И понеже бившият генерал дълбоко вярва, че наистина заслужава най-високото отличия на страната, се изпусна и изрече обидни думи към премиера Борисов. Ядосан и нервен Марин каза: „Борисов е позор за България!”. Тежки думи, които показват истинската същност на досегашния вицепрезидент. „Борисов е позор”, защото каза това, което мислят хиляди българи, а именно, че не е ясно с какво Марин е заслужил високото отличие. Да, наистина не е ясно. По-ясно е, че не го е заслужил. Но когато орденът бе връчван на тържествена церемония Марин благодари и на премиера в словото си. Тогава очевидно Борисов е бил гордост за България, защото е ударил един подпис под предложението за награждаване. Когато обаче изрази съмнение за заслугите на генерала от резерва, последният се нацупи и веднага нарече Борисов еди какъв си.

Но това е нормална реакция за бивш военен, който е научен да получава награди в мирно време, само защото има рожден ден или е заемал временно даден пост. Този тип хора никога не се замислят какво всъщност вършат, каква е неговата значимост, какви са собствените им възможности. Не мислят и за гафовете и скандалите, които са сътворили, защото вярват, че другите не знаят за тях. За Марин и подобните на него е достатъчно, че в даден момент са се оказали, случайно или по силата на обстоятелствата, на определено място. „А-ха, значи сме велики и заслужаваме жеста на съдбата”, - казват си обикновено тези хора и се оглеждат доволно пред огледалото. Чувството за мярка и оценката на собствените възможности е най-ценното човешко качество, твърдят китайците. Ако си откровен обаче.

Мисловният процес на някои родни политици и дейци в различни сфери, в това число и армията, могат да бъдат изразени с едно детско стихче на Ж. Кюлджиева.

Балонче

Балонче хвърковато,
червено като мак,
приятелче крилато,
защо побегна пак?
Във моята ръчица
не ти ли бе добре?
Отскубна се и литна
към синьото небе.

Какво непослушно балонче. Ако използваме обаче речника на Марин това балонче е просто „позор за България”.

Но да се върнем към сюжета с балончето „Стара планина”.

В петък все още вицепрезидентът Ангел Марин върна на премиера Бойко Борисов най-високото държавно отличие – орден „Стара планина”, с което беше закичен на 10 януари 2012 г.

До скандала се стигна след изявления на премиера Бойко Борисов на заседанието на кабинета в сряда, където той изразява учудване с какво толкова Ангел Марин е заслужил ордена. Стенограмата от заседанието беше публикувана на сайта на Министерски съвет и в нея се казва следното: „Не знам Ангел Марин с какво е заслужил орден „Стара планина”, не мога да си го обясня с какво. По тази логика всички бивши премиери, вицепремиери и т. н. да бъдат наградени да носят орден „Стара планина”. Какви са заслугите? Затова истински се надявам новият президент, а, разбира се, и всеки един от вас, който внася предложение, нека го прецизира. Едно е академик – международно признат, друго е – Ангел Марин, че бил вицепрезидент”.

В Народното събрание, където присъстваше на парламентарния контрол, премиерът Борисов заяви: „Що се касае за това президентът да даде орден на заместника си, считам, че е абсолютно неправилно, моля да не ме вкарвате отново в някаква интрига. Не отива на президента Първанов да награди своя заместник”.
Това каза Борисов.
Отговорът на вицепрезидентът не закъсня:

„По повод словоблудството на Борисов в Народното събрание, че не заслужавам ордена заявявам:С това си изявление Борисов показва, че не заслужава гнева ми. Поради това не мога да приема за достойно да съм носител на орден, за чието получаване ме е предложил сам той, и е преподписал указа за награждаването ми. Борисов два пъти се е подписал под мотивите за предложение: „За особени заслуги”. Изпращам му ордена и указа, бих ги приел, когато друг министър-председател, достоен за това, направи предложение за награждаването ми. За мен Борисов е позор за България. Ето защо няма да присъствам в Народното събрание, където ще бъде и той - на церемонията за полагането на клетва на новоизбраните президент и вицепрезидент.”

Гневът на Марин очевидно му пречи да мисли трезво. Предложил го е бившият му армейски колега, а сега военен министър Аньо Ангелов, а Борисов само е преподписал. Самият Ангелов е сторил това с ясното съзнание и надежда, че някой ден самият той може да бъде закичен с орден. Или просто защото така е правено години наред.
Марин казва и нещо уникално: връща ордена сега, но ако дойде друг министър председател, той ще си го вземе обратно.  
Разбирате ли сега, за какво става дума? Орденът си е негов, той си го заслужава и пак ще грее на гърдите му, но когато Борисов вече не е на власт. Да не би Марин да знае кой ще е следващият премиер?

Генералът е слаб политик. Той влезе доброволно и със замах в един елементарен цирк. Не му ли мина мисълта, че може би го използват? Дали Георги Първанов не е знаел, че награждаването е спорно и да е търсил умишлено последвалия скандал?

Ето какво казва Първанов на церемонията по награждаването: „Г-н Марин през всичките тези десетилетия показа ново, съвременно, модерно, просветено разбиране на българския патриотизъм.” Само това като е чул, Марин е трябвало да бяга далеч, чак до Батак и да влезе в онази свята църква и да помисли. Защото с помпозните ласкателства Първанов го е пришил към едни други българи, които наистина са направили много за народа си в едни различни от днешните времена. Тях ги споменаваме по време на тържествената проверка на националните празници. Ако Марин не знае, че мястото му не е до тези българи – толкова по-зле за него. За нас – също. Да седиш и да удряш подписи под портрета на някой заслужил човек, не те прави равен с него. За да се схване това обаче, е нужен малко интелект, и малко скромност и още ред неща. И да не се взимаш много насериозно. За което също е нужен интелект.

Вместо това, генералът отвръща почти просълзен: „Искам да благодаря преди всичко на президента за добрите и топли думи, които изрече по мой адрес не само за това, че те галят слуха и душата и е приятно да се чуят, а и защото в годините на така наречения преход като че ли позабравихме речника от добрите думи, а се използва повече този на зложелателните, грубите, заядливите, които сеят омраза и враждебност.”

По-горе Марин се гневи, че Борисов подписал за ордена, но на церемонията благодари „преди всичко на президента”. Всъщност изреченото е толкова елементарно, че не се нуждае от коментар.

Марин със сигурност има и привърженици. Те с право ще искат да се изтъкнат неговите заслуги. Ето някои, извадени от протокола на „Дондуков” 2:

- Вицепрезидентът Ангел Марин е патрон на втория международен фестивал “Есенни театрални срещи” в Пазарджик.

- Вицепрезидентът Ангел Марин открива шестия Международен екологичен фестивал „Зелена вълна - 21 век” в Кърджали.

- „Във финалната част на спектакъла на Анрей Баташов "Ритъм", когато участва и публиката, вицепрезидентът генерал Ангел Марин се включи, за да улови ритъма с войнишко канче и лъжица в ръка.”
Съобщение в пресата по повод Дни на бълг. Култура в Рим

- Вицепрезидентът Ангел Марин зарязва лозето в Евксиноград.


- Вицепрезидентът Ангел Марин и проф. Борислав Борисов, ректор на УНСС, откриват юбилейна конференция.

- Вицепрезидентът Ангел Марин участва във Вечер на Благата вест в Централния военен клуб, организирана от фондация „Искам бебе” (това да не е намек за нещо, защото някои зевзеци от президентството ги приказват едни...).

- „Драги сънародници от златния град, наречен Златоград, драги земляци родопчани, не съм очаквал, че толкова много неща се знаят за мен и че те ще бъдат казани тук. И си мисля дали наистина някои не знаят или се правят на ударени, че не знаят какво прави вицепрезидента на Република България.”  (Тези запомнящи се думи са изречени през 2006 г., когато на власт е тройната коалиция. Към кого ли е отправен упрека на вицето, ако се има предвид, че е бил дълги години член на БКП, а е издигнат за вице от ДПС?)

- Вицепрезидентът Ангел Марин присъства на церемония в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора, където официално бяха посрещнати 18-те белоглави лешояда, внесени в България.

Със сигурност това са важни неща. Но заслужават ли най-високото държавно отличие? Ако беше чел Де Гол, щеше да научи от него, че „Много военни в мирно време губят чувство за реалност”. Това великият французин е казал още когато е бил капитан...

На Марин очевидно трябва да се припомни още една детска песничка (не е намек, че на 70 някои се вдетиняват).

ВОЙНИЦИ
Ние сме войници, ще вървим напред. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

Имаме си пушки, от папура дръжки. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

Имаме си кончета, от върбови клончета. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

Изписаните двойки означават, че думите трябва да се повтарят. Докато се запомнят...

Не е лошо Марин да направи и едно уточнение: дали всички, които смятат, че не заслужава ордена, са позор за България? Защото ако се съди по коментарите в Интернет са поне няколкостотин хиляди.
Стигнал до финала, се чувствам разколебан: заслужава ли въобще Ангел Марин толкова думи и внимание? Разбира се, че не. Но Ангелмаревщината е друго нещо - тя трябва да се обсъжда и дискутира, докато изчезне съвсем. Като онези ракети, с които Марин толкова се гордее, и които вещаеха само война.

Поручик Димитър Попкутуев