21 Февруари, 2008

Ана Кочева

 „Човек не може да разбере, ако не му дойде до главата!” – с тези думи ме стряска един от пациентите, който срещам в Медицинския център „Интегративна медицина”. Онкоболен е, минал е през какви ли не перипетии, операции, терапии, болки, пръснал е хиляди левове. Надеждата умира последна, затова сега е тук. Напоследък обаче и болките му са намалели ...

В България има регистрирани около 250 000 онкоболни, по около 25 000 на година са новите случаи. Шокираща бройка, но още по-тревожни са фактите, свързани с лечението на тези онкоболни. По принцип класическата медицина използва три основни метода: операция, лъчетерапия, химиотерапия. Оттам нататък, стигне ли се до някакъв край, който не е благоприятен, повечето лекари вдигат ръцете и казват: До тук бяхме! Единствено, което се прави, е изписването на морфинови препарати.

Съвременната онкология и модерната онкотерапия не са сред най-щадящите терапии. Лечението, което се провежда, има редица негативни ефекти, които в редица случаи не се знаят от пациентите, а и от обществото като цяло. В лъчетерапията у нас, например, се използва апаратура от 60-те години, т.е. безнадеждно остарели машини, което не винаги гарантира качествено лечение. Химиотерапията на свой ред има твърде сериозни токсични ефекти, получават се доста усложнения. Понякога ползата от нея е по-малка отколкото вредите, които нанася. Специалисти твърдят, че само при 4% от болните тя дава категорично добри лечебни резултати, в останалите случаи представлява частично палиативно лечение, насочено към временно спиране на туморния процес, при това на огромна цена, което не е равнозначно на излекуване. Всъщност около това, какво представлява ракът и как може да се победи, витаят доста митове. Може би тъкмо защото досега медицината все още не е намерила начин да го лекува ефикасно. Ето ги:

Мит 1: Ракът представлява туморна маса. Истината: Ракът е състояние на системата, а не локализирано явление.

Мит 2: Ракът е остро (акутно) заболяване. Истината: Ракът е хроническо състояние.

Мит 3: Решението е в хирургическата интервенция. Истината: Ракът не може да бъде лекуван само с хирургическа операция

Мит 4: Ракът може да бъде унищожен с "вълшебен куршум". Истината: Ракът може да бъде елиминиран с ИПТ и промяна на раковата физиология

Мит 5: Онкологът най-добре знае как да лекува рака. Истината: Онкологът е най-добре запознат с химиотерапевтичното лечение с високи дози за точно определен вид рак

Мит 6: Единственото правилно лечение на рака е химиотерапията с високи дози. Истината: Химиотерапията с високи дози би трябвало да се счита като последното възможно лечение.

Мит 7: Съществува седемдесет процентна възможност за успех. Истината: При солиден тумор възможността за излекуване, чрез химиотерапия с високи дози, е само пет процента

Мит 8: Хранителните добавки пречат на ефективността на химиотерапията. Истината: Хранителните добавки повишават ефективността и намаляват страничните ефекти на химиотерапията.

Мит 9: Яжте, каквото ви се иска! Истината: Яжте, както ви се иска, ако желаете рака ви да се разшири или да получите рецидив.

Мит 10: Инсулин - потенцираната терапия е експериментална. Истината: Химиотерапията с високи дози е експериментална.

  От две години Медицинският център „Интегративна медицина” се занимава с терапия на хронични и онкологични заболявания, т.е на едни от най-трудните проблеми в медицината, в които качеството на предлаганите услуги в здравеопазването са много далеч от истината. В еднаква степен и пациенти, и лекари не са задоволени от резултатите, било за хипертонични болести, било за инфаркти или инсулти, особено пък за онкологични заболявания. Намерението на създателите на този център е да съчетаят методите на традиционните и алтернативните медицински терапии с цел повишаване на ефективността на лечението на хронични и онкологични заболявания. Ръководители на проекта са д-р Христо Дамянов - доктор по медицина и ст.н.с. Лъчезар Аврамов - доктор по биофизика. Събрани са от общите си интереси за въвеждане на модерни методи в медицината и от общата борба срещу нежеланието на здравната система да ги използва. След дълги години на усилия установяват, че ако сами не си решат проблемите, няма кой друг да им ги реши.

Д-р Дамянов дълги години работи в областта на онкологията и вече се е убедил, че не само със скалпел, но и с консервативни методи на лечение, с търсения и с експериментиране може да се постигнат далеч по-различни и по-сериозни резултати. А новите начини отдавна се практикуват по света, топлата вода няма да се открива у нас. Концепцията на клиниката му е коренно различна, тя е вън е от трите основни конвенционални метода. Още повече, че в областта на онкологията прогресът не може да бъде спрян и един ден той наистина ще промени коренно света. Вече има много широки възможности за лечение на онкоболните, които за съжаление не могат да влязат в конвенционалната медицина, по простата причина, че не са бизнес ориентирани, т.е. те не могат да носят печалби. Новите методи обаче се използват по цял свят, в частни болници и са доказани било с експериментални проучвания, било с клинични приложения. Желанието на специалистите е новите апарати да бъдат много повече, ефектите да са много по-големи, но на всяка крачка се явяват трудности. Всички финансови средства, които се влагат в разработките, на практика са невъзвращаеми, защото нормалният път е те да се внедряват масово в здравните заведения. Внедряването им в едно-единствено заведение означава години наред инвестициите да не могат да се изплатят. А когато тези инвестиции се изчерпят за един апарат, естествено не остават за друг и вместо всяка година да се въвежда по нещо ново, това става на пет години, като в това време първоначалните апарати се амортизират, за тях отново трябват инвестиции... и така се заформя един порочен кръг, от който на микро равнище в Центъра са излезли, но признават, че това е станало по изключително неефективен начин – и за тях самите, и за здравната система, и за болните. За последните най-вече, защото тук се обслужват само шепа хора, докато тези методи могат да дадат здравни грижи на хиляди.

Науката е установила множество рискови фактори, които водят до онкологични заболявания. Сред тях са вредните вещества от околната среда, от това, което дишаме, това, което пием, ядем и т.н. От друга страна метаболизмът, разграждането на веществата, води до отделяне на вредни вещества, свободни радикали, които се натрупват. При определени условия – нарушения на функции, органи и системи; при намален имунитет тези карциногени се превръщат в особено вредни фактори, които действат на ниво генна структура. Става още по-зле, ако е налице и някаква предразположеност. В крайна сметка тези генни мутации водят до рак. И тук възниква въпросът: какво се прeдприема, за да се ограничат тези множество фактори, които науката познава. Впрочем, оказва се, че често се правят прекрасни операции, туморът се премахва изцяло от хирурга, болният си отива и се чуди какво да предприеме нататък, защото никой не му казва как да продължи, за да намали шанса заболяването да рецидивира. И наистина въпреки добрите операции резултатите често са твърде печални, защото туморът е премахнат, но не и причините за неговото възникване, в тази насока просто нищо не е направено. А науката през последните десетилетия е постигнала много. По света се прилага цялостно комплексно лечение на онкологично болните, въздейства се върху различни елементи от болестния процес. В Центъра акцентът е поставен именно върху премахване на условията за възникване на тумора. Много важно значение има храненето, регулирането на отношенията на различни органи и системи – медикаментозно или с хранителни добавки, или с нискочестотна лазерна терапия, с озонотерапия и с много други методи, които могат да възстановят вътрешното биологично равновесие на организма. Просто имунната система трябва да се стимулира сама да се пребори със заболяването. 90% от болните в центъра са преминали през ада, те са в трети, четвърти стадий, правили са химио- и лъчетерапия, но са изписани като пациенти, на които не им остава нищо друго, освен да получават морфин. От тези въпросни 90% в центъра 80 на сто се изправят на крака. Д-р Дамянов не обещава чудеса, но се опитва да спре развитието на тумора, да даде коренно различно качество на живота, да се спрат болките, оплакванията и да се даде глътка въздух на болните. С други думи – животът не просто да се удължи, но да стане комфортен.

  Основният метод, който се прилага тук, се нарича „Инсулин потенцирана терапия”. Той е е създаден през 1930 г. от д-р Донато Перез Гарсия, военен лекар от Мексико, на базата на емпирични наблюдения. Същността на метода е в комбинираното приложение на хормона инсулин със стандартни медикаменти, при което се получава значително усилен терапевтичен ефект. В продължение на 41 години д-р Гарсия използва успешно този метод за лечение на хронични и онкологични заболявания. През 2003 г. в сп. Cancer Chemother Pharmacol е публикувано и първото клинично проучване, обхващащо 30 жени с метастатичен рак на гърдата и резистентни на стандартната химиотерапия. Болните са разделени на три групи: лекувани с Метотрексат + Инсулин, лекувани само с Метотрексат и лекувани само с Инсулин. Резултатите са показали стабилизиране на заболяването само при първата група, докато при останалите заболяването е прогресирало. До м. януари 2005 г. броят на лекарите, обучени и практикуващи метода, надвишава сто в над 20 страни по света.

За д-р Дамянов този метод е изключителен, защото именно благодарение на него се постигна спиране на турморното развитие. Той се отличава от конвенционалната медицина по това, че при него се използват 10 пъти по-ниски дози от лекарствата за химиотерапия, но комбинирани с хормона инсулин. В най-лошия случай ефектът е еднакъв с традиционната химиотерапия, но не са малко пациентите, които постъпват напълно изчерпани, а си тръгват без следи от онкологични заболявания. Разбира се, тук не става дума за безусловно излекувани от рак хора, но за такива, които са в пълна ремисия, при това активни, ходещи на работа, на почивка.

 10-те пъти по-ниски дози от лекарствата, които се използват при този метод, обаче, означават 10 пъти по-ниски печалби. И тук изниква въпросът - каква заинтересованост тогава може да има у производителите на лекарства. Кой е луд да получава по-ниски печалби? Държавата обаче би имала полза, за нея това са десет пъти по-малко разходи за лекарства. Противопоставянето на евтините препарати не е присъщо единствено на България, то е валидно и за САЩ и за европейските страни. Съвременните здравни системи по правило оказват изключително голяма съпротива на евтините методи на лечение. В историята на медицината има случаи, при които учени откриват много евтини и ефективни начини за лечение, в резултат на което завършват със смърт, със запалване на лабораториите и съсипване на кариерите. В САЩ, където медицинската система е най-комерсиализирана, случаите са най-много. Даже лекарите признават, че медицинската система се самоподдържа с количеството болни, горе-долу по формулата: колкото повече болни, толкова повече лекарства, следователно толкова по-добре. Медицината има два аспекта: хуманен и комерсиален и много индивидуално е в чия глава и в чие сърце какво е надделяло. Дехуманизанизацията й се постига и с клиничните пътеки, които са на практика един конвейр, в който се задраскват квадратчета, но накрая никой не се интересува от ефекта и резултата от лечението. Важното е, че сметката излиза – всички болни се лекуват с една и съща методика, по един и същи начин, изкуството на медицината изчезва, всичко се елементаризира, а лечението е некачествено. Държавата обаче е много доволна, защото всяка стотинка е изчислена, а потоците пари могат да се контролират.

Големият въпрос – какво става с болния – остава по Остап Бендеровски грижа на самия болен.

(Утре четете за отказа на институциите да се внесе ваксината на Коули, прилагана успешно в Ирландия, Швейцария, Германия, Израел, Австралия, Австрия, Китай, Мексико и Бахамите)