“Храната на хората с нормална ориентация е обикновена и по-скоро елементарна”, пише той. “Докато тази на гейовете е завъртяна и сложна... Сушито е може би най-гейската храна на света. Видът на икура гункан макито или на хирами нагирито, ако го погледнете обективно, е доста необикновен. Майсторите на сушинай-често вземат малки парчета риба и магически ги преобразяват в изящни бонбони.

Колко гейско, нали?... И ако сушито е за обратни, мексиканската храна е невъобразимо мачовска. Вкусна колкото едно бурито, тя по своето начало е отвратителна.” Колкото и добре написано и шеговито, вкарването в стереотипи е доста глупаво, пише в. “Гардиън”. Но като всички категоризации и в тази може да има някои истини. Дунън поставя знак за равенство между храната за хомосексуални и тази на дамите и гозбите на хетеросексуалните с мъжествеността. Телевизионните реклами за храни продължително феминизират или приобщават към силния пол определени продукти.

Дамите висят от прозорците, докато строителните работници махат тениската си и отпиват глътка диетична кола. Напитката без калории е определено насочена към мъжагите. Киселото мляко с мюсли “подобрява хранителната обмяна” в подутите момичешки коремчета. Нещата наистина загрубяват в клип на верига за бързо хранене. “Ще си призная, че пробвах тази дребнотия”, искрен е нашият герой, но “съм доста гладен, за да ми стигне някаква женска храна”, и напъхва в устата си бургер с размера на диск за хвърляне.

Тези рекламодатели добре познават пазара си. Ако някои мъже не получават затвърждаване на сексуалността си от тъпченето с месо, или ако някои жени се поддадат на гузната си съвест, че са хапнали някое и друго парче шоколад, такива проблеми така и не се споменават в клипчетата. Когато главните готвачи и ресторантите включат в менюто си салати и пържоли, те очакват повече жени да си поръчат първото, а мъжете - второто, а и клиентите спазват правилото.

Някои съвсем предсказуемо посягат към еволюцията, за да намерят основата за тези различия. Преподавателят в Йейл Дейвид Катца казва, че “мъжете и жените имат различия в психологията си, които могат да се свържат с вида на избора на храна. Тоест някога пещерният човек се е хранил с това, което е уловил, а пещерните жени са трябвало да се задоволяват с растенията и плодовете на храстите. Или нещо такова. Всички подобни теории са непълни, плоски и най-вече спекулативни и не са подкрепени от факта, че мъжете и жените имат хранителни изисквания, макар представителите на силния пол да имат нужда от повече калории.

Според други коренът на различията идва от детството. Много възрастни окуражават момчетата да се хранят до насита, без непременно това да важи и за момичетата. Това определено може да доведе до комплекси и психологически затруднения при избора на ядене в по-зряла възраст и може да повлияе на факта, че най-добрите ястия за силните мъже са домашните като тези с картофи, пържоли и спагети, докато жените посягат повече към сладкиши, шоколади и бисквити. Вярва се, че двата пола реагират различно към храната по време на стрес - дамите ядат повече, докато мъжете рядко смесват различните видове.

Дунън има интересна версия за изисканите ястия, които той определя като абсолютно хомосексуални. Когато се появява в америаканската версия на кулинарното състезание Iron Chef (Железният готвач), като жури, той разказва случка от свое пътуване в Южна Франция, при което си поръчал сардини. “Когато ястията пристигнаха, моите вкусови рецептори на гей се пречупиха. Чинията беше триъгълна и суровите сардини бяха нарязани на тесни и перфектни правоъгълни ленти (още по-гейско), като бяха вмъкнати една в друга като кошница... Само готвач, който е истински мачо, е можел да вземе една хубава и сочна хетеросардина и да я превърне в нещо толкова явно гейско.”

Самият той си признава, че предпочита да яде “здравословна комбинация от хранителните групи и за хетеро, и за хомо”. (24 часа)