23 Януари, 2012

- Министър Дянков, казвате, че банките трябва да намалят лихвите, но как ще ги накарате като държавата няма право на такава регулация? Защо не свалите лихвите на Българска банка за развитие, която е държавна?

- В работата си с малкия и среден бизнес Банката за развитие поддържа най-ниските лихвени проценти, защото може да осигурява външен финансов ресурс на по-ниски лихви, отколкото една част от търговските банки. Тезата ми за лихвите на банките е следната. Ако се провери от началото на кризата или дори от средата на 2009 година откакто ние сме на власт досега, как е паднала цената на външния финансов ресурс, тоест, как наша българска банка взима пари отвън - цената е паднала средно с 2.5 процентни пункта. Ако се зададе въпросът с колко са паднали лихвите вътре в България -отговорът е с 1.5%. Значи 1 процентен пункт се губи някъде в България и търговските банки са си го спестили. Аз съм ги поканил на следващата среща на тристранката в края на януари да обяснят защо. 

- Проблемът обаче не са само лихвите. Статистиката на БНБ показва, че банките намаляват лихвите, но за сметка на това увеличават таксите.

- Както казах 1% някъде остава в българската банкова система, а не стига до потребителите. Затова поне трябва да се знае защо. Наистина Министерство на финансите няма регулаторна функция, но ние имаме възможност да предлагаме нови закони, а това някои банкери го пропускат. Да, не сме социализъм и никой не може да каже това ви е задължителната лихва. Но това, което Министерство на финансите може и ще направи, ако банките не са достатъчно активни, е да въведе нови разпоредби за таксите, чрез закони, които ще внесем в парламента. Сега, като си сключил веднъж договор с банката, след това тя може да ти променя таксите, които плащаш. Това обаче може да се промени законово и както вървят нещата ние ще предложим такава промяна. Така че, когато някой от нашите добре платени банкери каже, че министърът на финансите не може да направи нищо понеже сме пазарна икономика, отговорът е  - можем да предложим закони с които рязко да се промени начинът на управление на таксите в банковата ни система. Затова горещо им препоръчвам да дойдат на тристранката. 

- Колко пари годишно ще спестим от намаляването на отпуските на чиновниците? 

- Няма да спестим пари, защото същите дни ще се използват за тяхно обучение. Идеята е да имаме по-образована държавна администрация, за да правят по-добри услуги на гражданите и бизнеса. За тези седем дни ще има три задължителни курса за всички, но и такива, които ще изкарват по тяхно усмотрение. Първият задължителен курс е за електронно правителство, вторият е „Етика и антикорупционно поведение”, а третият „Лидерство и управление”. Те ще се правят в три наши института, като обучението ще струва около 35-50 млн. лв. годишно, но тези пари вече съществуват в бюджетите им. Имаше анкети, в които държавните служители да кажат какво ги интересува като допълнителни курсове. Около 1/3 имат желания за езици, като английският е близо 80%, немският е втори, а на трето място не са френски или испански, а китайски. Явно хората започват да мислят в дългосрочен аспект. Още не мога да кажа за какви пари ще са езиковите курсове. До края на месеца ще имаме всички разстановки. Но език не може да се научи за 7 дни, така че над тях ще се прецени дали им трябва двумесечен или тримесечен курс. 

- С въвеждането на електронното правителство колко чиновници ще бъдат съкратени?

- Наистина администрацията автоматично ще се намали. Можем да анализираме само това, което е станало в други държави, които вече са извървели голям път от тази гледна точка, като Естония, Финландия, Словакия. Там само заради електронното правителство средно около 10-15% от администрацията се оптимизира. Но като гледаш електронното правителство, оптимизираш и някои процеси, които се вижда, че въобще не са необходими. Така че обикновено оптимизацията е около 20-25%. Ако го сметнем за България, в която цялата администрация е общо 110 000 души 15-20% прави около 20 000 души по-малко, но това няма да стане веднага. Премиерът е поставил електронното правителство като приоритет и смятам, че ще стане много по-бързо от десетте години, които са били необходими на Естония. За тези две години и половина откакто ние сме на власт, администрацията вече е намалена с близо 17 000 души.

- Казвате, че взимате пари от фискалния резерв за пътища и после Брюксел ги връща. Няма ли риск да се похарчат средства от резерва за някоя магистрала, а после ЕК да не ни ги върне заради грешка, измама или пък, ако не се спази срок както има опасност при магистрала Струма заради археолозите?

- По принцип има такава опасност и 2009-та точно това стана, когато ни спряха програмите, а част от тях вече бяха разплатени и това увисна на бюджета. Така че има възможност, ако в Брюксел не са доволни, има проблеми по самите процедури, или не са доволни от темпото на някои проекти, да забавят финансиране или да го спрат напълно. Сто процента гаранция няма, но до момента по предишните проекти всичко ни е изплатено. От време на време излизат теми, като например археологията и ние веднага се опитваме да решим този въпрос. Ако забавянето по магистрала Струма е от 2 до 3 месеца, тогава можем да наваксаме и да влезем в график. Ако се забавим повече -губим лятото и тогава става въпрос за 300-400 млн. лв., но те няма да се загубят, а просто ще тежат на бюджета още една година, защото Брюксел ще ни ги даде по-късно. 

- Колко пари можем да си позволим да дадем за проекта АЕЦ "Белене"?

- Нула. Там от самото начало съм си казал мнението и то не се е променило. От страна на бюджет нула лева и от страна на държавни гаранции нула лева. Ако се сметне България до момента е платила вече 1.39 млрд. лв. за този проект. Една голяма част от първи реактор е платен. Не е плащан от държавния бюджет, а е платен от НЕК. Някои от тези плащания си вървят и сега, но нови пари няма да се дават. 

- Страната ни спазва най-строга финансова дисциплина в ЕС, но българинът е най-бедният човек в Евросъюза. Докога? 

- Докато тръгне още по-активно икономиката. За да напреднем въпросът не е да харчим повече и да нямаме финансова дисциплина. Това явно го показват страни, които не са финансово дисциплинирани като съседките ни например. Финансовата дисциплина е една база и като я има вече може да се мисли за икономически стимули и социална политика. Факт е, че ние вече според мен, според Ангела Меркел, Жан Клод Юнкер и според Европейската комисия имаме финансова дисциплина, показахме го миналата година и от тук нататък може да се говори за икономически растеж. На базата на допълнителни политики нашата икономика би трябвало да се развива два-три пъти по-добре. В речта си президентът Плевнелиев говореше до 2020 г. да достигнем средно европейско ниво и аз смятам, че това е постижимо.

- Колко ще ни струва влизането в европейския финансов пакт? Как ще успеем да задържим плоския данък от 10%?

- Нула лева и нула стотинки, защото ние вече сме си казали мнението, че към МВФ няма да даваме пари и това мнение е прието. Процедурата продължава без България и няколко други държави. На Европейския финансов механизъм, който е задължителен само за страни от еврозоната, ние сме решили, че няма да помагаме. Това вече е решено и с други думи ние няма да имаме парични задължения нито тази, нито следващата или по-следващата година към тези механизми. А относно данъците, вече съм пратил писмо до другите страни от Европейския съюз извън еврозоната, че ние не приемаме идеята за хармонизиране на данъчна основа под никаква форма-нито в този договор, нито в пакта Евро+. 

- В развитите европейски държави има данъчни облекчения за граждани и фирми, ако дават пари за благотворителност. Защо у нас едва преди дни се разбра, че има такава възможност? 

- Факт е, че в България и в нашето законодателство отдавна съществува възможност за така наречено донорство, спонсорство, което намалява данъците до 50% при доказано донорство към социални, спортни нужди и т.н. Наистина това е едно от нещата, които са в зародиш у нас, но данъчната ни политика дори и преди нашето правителство даже е била доста добра. Просто не се е използвало и не се е знаело достатъчно. Действително и аз за първи път видях НАП да е по активна и да разяснява, че има такива възможности. Очакваме до края на февруари вече да е факт и Законът за публично частното партньорство, чрез който частни спонсори могат да участват заедно с държавата и общините в разработването на общи проекти. 

- Бизнесът е на ръба на оцеляването и за да не фалират фирмите, само през последните три месеца са изтеглили 526 млн. лв. от депозитите си в банките. Предвиждате ли други облекчения за бизнеса освен свалянето на ДДС?

- Ние вече имаме най-ниските данъчни ставки в Европейския съюз. Излязоха вече данните за 2011 г. Като част от БВП ние в България събираме 27.1% от данъци, следваща е Латвия с 28%. Няма никой друг под 30%, а средното е 43%. С други думи ние сме много под средното за Европа от гледна точка на това какви данъци събираме. А ние като не събираме данъци тези пари остават в бизнеса. За мен начинът на допълнителни улеснения за бизнеса не са данъчни, а са електронно правителство, по-кадърни и услужливи администратори и по-малко бюрокрация.

- Според вас понижението на ДДС ще спре ли интереса към ДДС измамите?

- Стимулът за ДДС измами определено ще се намали с процента, с който го свалим. Понижението на ставката не е стъпка към спиране на измамите, а е стъпка към намаляване на цените на продуктите. Главната борба за намаляването на ДДС измамите са фискалните устройства. При горивата само от създаването на тези фискални онлайн устройства сме получили около 90 млн. лв. повече приходи, а данъчната основа, която е един вид криенето на данъци се е увеличила с 1.180 млрд. лв. Според мен това е основната стъпка, която предизвиква голямо пищене в някои от секторите, в които ние знаем, че става голямо източване. 

- С какъв фискален резерв прогнозирате, че ще разполага страната ни в края на мандата на правителството? 

- Работим година по година. Тази година сме казали 4.5 млрд. лв. Предполагам следващата година също ще е 4.5 млрд. лв. Там трябва да се смята нетно, защото предишното правителство твърди, че ни е оставило 8.2 млрд. лв. Това е било за юни 2009 г., но те юли масово са харчили и е стигнал до 7.7 млрд. лв. преди ние да влезнем на власт. Но пък те ни оставиха задължения за 6 млрд. лв., така че ако се сметне нетно резерва през юли 2009 г. е бил 1.7 млрд. лв. Ние изплатихме през 2010 година над 3 млрд. предишни задължения, миналата година още толкова и сега сме на около 5.3 млрд. лв. С други думи фискалният резерв нетно се е увеличил, а не се е намалил както се говори. 

- Напоследък сте в ролята на лошия герой, първо с министър Цветанов не се разбирахте, сега и с Найденов, а премиерът ви скастри и каза, че ГЕРБ търпи негативи заради ваши гафове. Кои са тези гафове?

- Това не е напоследък, а в последните две и половина години. Нямам идея кои са тези гафове. Според мен министерството се справя много добре. Като заместник министър-председател покривам много теми, които са много трудни. Да, разбирам, че се създават тежести и напрежение в някои от секторите като БДЖ, пенсионната реформа, зърнопроизводителите, но ако някой не ги вземе тези тежки решения България ще е по-зле. Така че приемам критиките и продължавам да работя както смятам за добре. 

- Кой е най-големият ви грях като човек и като финансов министър?

- Имам много грехове и не мога да определя един. А като министър сигурно и там има доста забележки, но съм доволен от постигнатото досега. 

Десислава Николова