27 Януари, 2012

Васил Василев

Alley Sin са една от най-бързо развиващите се нови групи на българската рок сцена. Създадени в края на 2008 г. от Nikki Riot (Никола Стоянов) - вокал, китара и V. B. (Емилиян Щерев) - китара, бек вокал, с идеята да правят класически Rock ‘n‘ Roll със съвременно звучене. След присъединяването на Steff (Стефан Абаджиев) - бас и Аlex (Aлекси Пейков) - барабани, e оформен постоянния облик на групата. Мръсният им купонджийски рокендрол, глем и слийз е в духa на New York Dolls, T-Rex, Motley Crue,  Faster Pussycat, Ramones, Dogs D‘Amour, Rolling Stones, AC/DC и Guns ‘n‘ Roses. Издаването на двете CD-та „Rock ‘n‘ Roll Sluts " и " All I Want " им спечелва вниманието на няколко щатски и европейски рок радиа, както и добри отзиви от редица глем списания и Уеб издания катоVeglam и Electric Pussycat.

„Alley Sin беше създадена, за да правим музика, която в България не е толкова известна, но за сметка на това в света е супер популярна. Радваме се, че макар и тук постоянно да отказват да дават национален ефир на рок музиката, много банди като нашата са популярни извън границите на страната ни”, коментира пред „Торнадо” идеята за проекта фронтменът на групата Никола Свиленов – Nikki Riot. „Много е жалко, че въпреки 10-ти ноември социализмът в музиката още е държи за гушите младите музиканти и певци. Групите, които бяха създадени по Тодор-Живково време са окупирали сцената и не дават път на новото поколение. Те са вечни титуляри по клубовете в петък и събота, когато по принцип са най-силните и посещаваните вечери. Аз лично не харесвам много от песните на т. нар. динозаври в рока у нас, но нямам нищо против да ходят по участия. Истинският проблем е, че у нас голяма част от феновете са принудени да слушат в клубовете кавъри на стари парчета, които забиват старите муцуни. Програмата всеки път е една и съща. Започва се със „Smoke on the water” на Deep Purple, след това минават на Metallica, послео свирят „Sweet child o’mine” на Guns’n’roses и така всеки път. Тоав например е един от редовните репертоари на Сигнал – страхотна група, която има много готини парчета, доказали се през годините. При нас сякаш обаче още не е дошло някакво ново време и все едно

нищо не се е променило

за разлика от много други страни по света. В Германия, например, в клубовете групите забиват собствени песни и чак накрая правят по някой кавър на Rolling stones или на Black Sabbath. Музиката продължава своя естествен път на развитие и не е в застой. За целта обаче групите си намират спонсори, което в България също е съществен проблем. Ако някой каже, че е спечелил през последните 5 години пари от продажбата на дискове и DVD-та, лъже. В момента могат да се изкарат пари единствено от сувенири. Ние например продаваме значки и тениски на групата. Има банди, които правят чаши, химикалки и какво ли още не, за да покрият поне част от разходите си около участията си. В световен план Kiss са богове и имат страхотен търговски нюх. Бяха направили презервативи с името на групата, които има донесоха страхотни приходи. Нищо чудно един ден и ние да измислим нещо подобно”, категоричен е Riot.

„Много пъти са ни питали защо не пеем на български, а всички песни са ни на английски. Не съм фен Rock’n’roll-ът да бъде изпълняван на друг език, освен на родния му – английският. Все едно да изпееш фолклорна песен от родопския край на шведски. Няма да звучи адекватно”, твърди музикантът. Според него шуробаджанащината в музикалния бизнес е сред основните причини у нас да

господства чалгата

„Докато музиканти, певци, текстописци, композитори и продуценти се караха, деляха пари и се съдиха, зад гърба на рока и на поп музиката в България чалгата лъсна в цял ръст – гола и проста. Когато от сутрин до вечер ти набиват от телевизии, радия и кръчми „скъпи мой, купи ми кола”, няма начин в един момент да не ти промият мозъка с глупости. Колкото и някой да се опитва да оправдава поп фолка и да се обяснява как той бил претърпял еволюция, не звучи убедително, а по-скоро панически опит да се спаси кючекът, който, надявам се в близко бъдеще да бъде изместен от истинската музика. Всички тези реалити формати също допринасят за убийството на рока у нас. С момчетата сме се замисляли дали да не отидем в някой от безбройните реалити шоута, та дори и да кандидатстваме в конкурса „Евровизия”. Виждайки фалша и простотията, която извира от там, се отказахме и решихме, че нямаме място на подобна сцена. В Германия, например, участниците в подобни формати след това стават звезди, защото има кой да се погрижи след края на предаването за тях. У нас няма смисъл и да коментираме какво се случва с нашите т. нар. идоли. Прибират се в родните си градчета и запяват в някой ресторант или кръчма. За мен ще е обидно да ме оценява Глория или Есил Дюран. По какви критерии ще прецени една фолкаджийка дали сме изпълнили добре някоя наша авторска песен или дори кавър на Rolling Stones? Все едно аз да оценявам дали вибратото на оперна певица се е получило добре или не”, категоричен е вокалистът на Alley Sin.

Хващат фронтмена на бандата с „контрабандни” дискове в Германия

При едно от поредните си посещения в Германия при чекирането на багажа, на летището откриват в сака на вокалиста Nikk Riot 10 диска от първия албум със сингли на Alley Sin. Музикантът едва се отървава от арест, след като половин час обяснява на полицията в федеративната република, че всъчщност на обложката е неговото лице, а дисковете носи като подарък за свои приятели. „В първия момент се притесних, но после ми стана дори смешно, защото органите на реда  гледат моето лице на обложката на дисковете и в същото време сами не знаеха какво да направят. Очевидно и те не бяха попадали в подобна ситуаиция”, разказва вокалистът. Това обаче не е единственият случай, около който се сблъсква с органите на реда. На един от концертите на бандата през декември миналата година на сцената се качва негов приятел, който му казва, че в клуба има полиция, която е арестувала момиче на 17 години, тъй като било непълнолетно. „Промених текста на следващата песен в движение и вмъкнах в припева „Да го духате, ченгета!”. В крайна сметка се занимаваха с момиче, което беше с приятеля си и беше дошло да ни слуша. Оказа се впоследствие, че е имало разрешение от родителите си и т.н. Стана ми гадно, защото никой не проверява чалга клубовете, където бъка от момиченца на по 14-15 години. Като слязох от сцената, попитах някакъв цивилен мъж: „Копеле, какво става”. За мой „късмет” се оказа, че е цивилно ченге. Само заради това, че съм му казал „копеле”, което си е жаргонна дума, ми каза: „О, така ли, копеле?! Сега ще пееш в районното. Закопчаха ме с белезници и ме натикаха в килия с рецидивисти. Имаше иранец, който беше наръгал българин с нож, имаше някакъв циганин, който лежал 7 години в затвора и го бяха прибрали, защото пребил някакъв комшия от Факултето за 20 лв. Всички постепенно ги пуснаха, само мен ме държаха 20 часа без храна и вода. От групата ме намериха в кой арест съм и ми донесоха ядене 5 минути преди да ме пуснат... Ненормални хора, които още си живеят с мисълта, че сме 1950 г. Нямах право дори да се обадя на близките си, за да им кажа къде съм и защо не съм се прибрал. Не вярвам, че това го има дори в Зимбабве или Индия. За какъв рок сме тръгнали тогава да говорим и за какво развитие на музиката в България, след като някои хора не могат да надживеят още носталгията си по „онова време””, категоричен е изпълнителят. „Въпреки всичко сме оптимисти. Потърсиха ни от Island Records, където са записвали Queen и Bob Marley. Видели са парчетата ни в социалната мрежа и в Youtube и са ни харесали. В момента преговаряме с тях да работим заедно в бъдеще и защо не да реализираме общ проект. Предстои ни да издадем албум тази пролет, за който още нямаме дори работно заглавие. В него ще пуснем и „Shut up, bitch!”, която е и първата ни песен, на която направихме и клип”, разказа Nikki Riot.