30 Януари, 2012

 Това показва индексът на TheCatchUpIndex.eu, който отчита нивото на сближаване сред 35 страни в Европа – 27-те страни членки на ЕС плюс кандидатите за членство.

Индексът на настигането измерва и сравнява страните по 47 индикатора, които са разделени в четири категории – икономика, качество на живот, демокрация и управление. Той има за цел да отговори на въпроса до каква степен новите страни членки от Централна и Източна Европа (ЕС10) са настигнали “старите”.

Общо страната ни е на 28-о място от 35 страни, като пред нас е Хърватска, която предстои да стане член на ЕС през 2013 г.

За България индексът на настигането показва, че страната ни има по-лошо качество на живот, отколкото икономическите показатели предполагат. Това посочи Ася Кавръкова от Институт “Отворено общество” по време на форум “Пет години членство на България в ЕС и конкурентоспособността на българската икономика”, организиран от Центъра за икономическо развитие и Европейската комисия.

Спрямо показателите си 35-те страни могат да бъдат разделени условно на шест клъстера. Начело в класацията е Люксембург заедно със северните страни – Швеция, Норвегия, Холандия, Дания и Финландия. България е в предпоследната пета група в компанията на балканските страни - Хърватска, Румъния, Сърбия, Черна гора и Македония.

Индексът на настигането показва, че новата разделителна линия в Европа минава през Виена по оста Северозапад - Югоизток, посочи Кавръкова.

В категориите икономика, демокрация и управление България заема 28 позиция след Хърватска и Румъния, като единствено по качество на живот сме 30, като ни изпреварват Сърбия и Черна гора, показва индексът. По показателя качеството на здравеопазването дори албанците имат по-висока удовлетвореност от българите, отбеляза Кавръкова.

В сферата на икономиката плюсовете за страната ни са ниското ниво на държавен дълг и относително високо ниво на заетост спрямо средните за ЕС. Минусите са за липсата на пътища, а по показателя енергиен интензитет България има дори нула, посочи Кавръкова. Според нея се наблюдава интересна зависимост между нивото на държавния дълг и управлението на дадена страна. По-ниското ниво на държавен дълг в България се дължи на ниското ниво на добро управление, показва анализът на индикаторите според Кавръкова. Тя даде за пример Белгия, където нивото на държавен дълг е огромно в сравнение с България, но и нивото на управление е много по-добро от нашето.