31 Януари, 2012

Първият ден на Малък Сечко, както още е известен месец февруари, българите празнуван Трифоновден. В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова денят наричат още Зарезановден или Трифон Зарезан, а ритуалите, които се изпълняват, са свързани с берекета на лозята.

По стар обичай мъжете отиват на лозята още при изгрев слънце. Всеки си избира по един корен от гроздето, поръсва го със светена вода от църквата и го полива с вино. Отрязва първите пръчки, над които изрича благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома и иконата, слага в бъклицата с вино. След зарязването участниците в ритуала правят обща трапеза, на която нареждат обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни.

Докато лозарите празнуват, жените не подхващат работа, защото денят е за тях “халталия”(лош ). Не се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира, а за да се предпазят от злополука, първо удрят нож в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.

Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника.

В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

Именици днес са Трифон, Трифонка, Трифчо, Трифо, Трифуна и др.